Излезе нова книга от класическата поредица Философия за всеки: Рене Декарт - бащата на съвременния рационализъм
Френският мъдрец и академик Рене Декарт (1596-1650) за неизкушените от философията си остава просто име в дългата редица мозъци на Просвещението, които са били всестранно развити персони и еднообразно добре са владеели както математиката и физиката, по този начин и литературата, музиката, античните езици.
За познавачите обаче Декарт, влезнал в историята и с латинизираното си име Картезий, е доста повече от следващия мъдрец. Той е основоположникът на множеството от модерните науки, бащата на актуалния рационализъм и първият, който постулира, че същината на всяко развиване и прогрес е в оспорването, в подлагането на подозрение на всичко, реализирано до момента. За него философията може и би трябвало да бъде водач на другите науки, защото самата тя е „ науката на науките “. А с цел да стигне до нея, мозъкът първо би трябвало да се въоръжи с благонадежден теоретичен способ, който да ѝ обезпечи логическа поредност на изводите.
Така във времената на най-страшната инквизиция Декарт не се бои да подронва престижа на църквата като институция на „ неоспоримото “ познание, не се свени да се усъмни в достоверността на сетивата и да утвърди разсъдъка като единствен път за реализиране на висша истина. В резултат светът стартира да преоценява вековните си обичаи, индивидът се самоосъзнава като стопанин на протичащото се и даже на природата, а научните постижения дават мощен подтик в развиването на всички публични сфери.
425 години след рождението на Рене Декарт издателство „ Милениум “ отдава част от дължимото самопризнание на този революционен мъдрец с изящното томче от поредицата „ Философия за всеки “, озаглавено „ Декарт и рационализмът “. В него на наличен език и с доста нагледни образци са показани най-важните детайли в учението му, а също са събрани и всичките му безсмъртни цитати. Книгите от поредицата са скъп асистент на всички, които учат философията и ценят международната мъдрост.
Ето някои от скъпите мисли на Рене Декарт:
. Великите мозъци, тези, които са способни на най-високите достижения, са отворени за най-големите отклонения.
. Дайте ми материя и придвижване и аз ще основа свят.
. В цялостната ни власт се намират единствено нашите мисли.
. Единственото ми предпочитание е да позная света и комедиите, които са показани в него.
. За да бъдете щастливи, по-добре да измененията желанията си, в сравнение с ръкополагането на света.
. Интелектът – това е пристрастеност.
. За да развием мозъка, първо би трябвало да се отречем от разбирането и да стартираме да съзерцаваме.
. По-добре покори себе си, в сравнение с света
. Съществуването на Бог би трябвало да се държи в моя дух, както истината на математиката, която не планува нищо друго с изключение на цифри и числа.
. Чувството не е нищо повече от мислене.
. Умът е градина, в която волята е стопанин.
За познавачите обаче Декарт, влезнал в историята и с латинизираното си име Картезий, е доста повече от следващия мъдрец. Той е основоположникът на множеството от модерните науки, бащата на актуалния рационализъм и първият, който постулира, че същината на всяко развиване и прогрес е в оспорването, в подлагането на подозрение на всичко, реализирано до момента. За него философията може и би трябвало да бъде водач на другите науки, защото самата тя е „ науката на науките “. А с цел да стигне до нея, мозъкът първо би трябвало да се въоръжи с благонадежден теоретичен способ, който да ѝ обезпечи логическа поредност на изводите.
Така във времената на най-страшната инквизиция Декарт не се бои да подронва престижа на църквата като институция на „ неоспоримото “ познание, не се свени да се усъмни в достоверността на сетивата и да утвърди разсъдъка като единствен път за реализиране на висша истина. В резултат светът стартира да преоценява вековните си обичаи, индивидът се самоосъзнава като стопанин на протичащото се и даже на природата, а научните постижения дават мощен подтик в развиването на всички публични сфери.
425 години след рождението на Рене Декарт издателство „ Милениум “ отдава част от дължимото самопризнание на този революционен мъдрец с изящното томче от поредицата „ Философия за всеки “, озаглавено „ Декарт и рационализмът “. В него на наличен език и с доста нагледни образци са показани най-важните детайли в учението му, а също са събрани и всичките му безсмъртни цитати. Книгите от поредицата са скъп асистент на всички, които учат философията и ценят международната мъдрост.
Ето някои от скъпите мисли на Рене Декарт:
. Великите мозъци, тези, които са способни на най-високите достижения, са отворени за най-големите отклонения.
. Дайте ми материя и придвижване и аз ще основа свят.
. В цялостната ни власт се намират единствено нашите мисли.
. Единственото ми предпочитание е да позная света и комедиите, които са показани в него.
. За да бъдете щастливи, по-добре да измененията желанията си, в сравнение с ръкополагането на света.
. Интелектът – това е пристрастеност.
. За да развием мозъка, първо би трябвало да се отречем от разбирането и да стартираме да съзерцаваме.
. По-добре покори себе си, в сравнение с света
. Съществуването на Бог би трябвало да се държи в моя дух, както истината на математиката, която не планува нищо друго с изключение на цифри и числа.
. Чувството не е нищо повече от мислене.
. Умът е градина, в която волята е стопанин.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ