Френската физичка и химичка от полски произход е пионер в

...
Френската физичка и химичка от полски произход е пионер в
Коментари Харесай

7 февруари 1922 г. - Мария Кюри става член на Френската академия на науките

Френската физичка и химичка от полски генезис е пионер в региона на радиологията и първият притежател на две Нобелови награди. Тя е и единствената жена носителка на Нобелова премия в две разнообразни области на науката - физика и химия. Любопитен факт е, че нейният брачен партньор Пиер Кюри, щерка й Ирен Жолио-Кюри и шурей й Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова премия.

Родена е във Варшава, само че през 1891 година, на 24-годишна възраст, се реалокира в Париж, Франция, с цел да учи химия и физика в Сорбоната, където по-късно става първата жена учител. 

Там тя среща Пиер Кюри и се омъжва за него. Двамата дружно изследват радиоактивните субстанции, по-точно урановата руда уранинит, която имала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 година двамата към този момент имат разумно пояснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен детайл, който е доста по-радиоактивен от урана. От 1898 до 1902 година двамата учени преработват 8 тона уранова руда и съумяват да отделят единствено няколко грама от новия детайл радий (от латински radius - лъч, тъй като е доста лъчезарен т.е. радиоактивен). По-късно по този начин е открит и полоният, наименуван на родината на Мария Склодовска - Полша. 

След гибелта на брачна половинка си през 1906 година, Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 година тя съумява да отдели чист железен радий, а освен негови съединения, каквито резултати са били реализирани по-рано. Тя дефинира атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните детайли. По този метод тя приключва 12-годишен цикъл на проучвания, който потвърждава, че радият фактически е нов химичен детайл.

По време на Първата международна война дружно с щерка си Ирен, Мария Кюри провежда към 220 преносими и стационарни рентгенови лаборатории за обзор на ранени бойци, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Тя провежда и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова инсталация. Натрупаният опит обобщава в монографията „ Радиология и война ” през 1920 г. 

През 1921 година дружно с щерка си отива в Съединени американски щати, с цел да събере средства за нови проучвания на радия. Тя се връща още веднъж там през 1929 година Кюри става член на 85 научни сдружения по целия свят и получава 20 почетни степени.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1758 година — Учреден е първият Парламент на Канада.
•    1857 година — В Русия е публикуван декрет за основаване на първата железопътна мрежа.
•    1878 година — Руските войски освобождават Поморие в хода на Руско-турската война.
•    1921 година — Започва работа Вторият църковно-народен събор.
•    1922 година — Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките.
•    1940 година — Би Би Си открива редакция в България.
•    1983 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Ако те има ".
•    1992 година — Подписан е Договорът от Маастрихт, който води до основаване на Европейския съюз.
•    1998 година — В Нагано, Япония се откриват XVIII Зимни олимпийски игри.
•    2000 година — България и Румъния се договарят в Брюксел за създаване на втори мост над Дунав при Видин и Калафат.

Родени

•    1102 година — Мод, наследница на британския престол († 1167 г.)
•    1478 година — Томас Мор, политически деятел и хуманист († 1535 г.)
•    1693 година — Анна, съветска императрица († 1740 г.)
•    1804 година — Джон Диър, американски производител († 1886 г.)
•    1812 година — Чарлз Дикенс, английски публицист († 1870 г.)
•    1833 година — Рикардо Палма, перуански публицист († 1919 г.)
•    1845 година — Фьодор Успенски, съветски историк и археолог († 1928 г.)
•    1846 година — Владимир Маковски, съветски художник († 1920 г.)
•    1858 година — Александър Найденович, български академик († 1927 г.)
•    1864 година — Киро Узунов, български бунтовник († 1938 г.)
•    1866 година — Иван Стойков, български военачалник († 1866 г.)
•    1870 година — Алфред Адлер, австрийски доктор († 1937 г.)
•    1877 година — Годфри Харолд Харди, британски математик († 1947 г.)
•    1882 година — Тодор Георгиев, български военачалник († 1971 г.)
•    1885 година — Синклер Луис, американски публицист и драматург, Нобелов лауреат († 1951 г.)
•    1887 година — Андрей Шкуро, офицер от Руската имперска войска († 1947 г.)
•    1889 година — Клаудия Муцио, италианска оперна певица († 1936 г.)
•    1906 година — Олег Антонов, съветски авиоконструктор († 1984 г.)
•    1915 година — Теоктист, румънски патриарх († 2007 г.)
•    1921 година — Неджмие Ходжа, албански политик
•    1925 година — Херберт Айзенрайх, австрийски публицист († 1986 г.)
•    1926 година — Марк Тайманов, украински шахматист и пианист
•    1929 година — Алехандро Ходоровски, режисьор, публицист, артист, психомаг
•    1931 година — Иван Йорданов, български артист
•    1938 година — Георги Джубрилов, български артист († 2004 г.)
•    1940 година — Тошихиде Маскава, японски физик, Нобелов лауреат
•    1942 година — Мария Воденска, публицист от Република Македония
•    1951 година — Добрин Добрев, български литературовед
•    1958 година — Мат Ридли, английски публицист и публицист
•    1960 година — Джеймс Спейдър, американски артист
•    1962 година — Дейвид Брайън, американски музикант
•    1965 година — Крис Рок, американски комедиант
•    1972 година — Любомир Нейков, български комик и артист
•    1978 година — Лазарина Вълчева, български финансист и банкер
•    1978 година — Аштън Къчър, американски артист и модел
•    1978 година — Даниел Ван Бойтен, белгийски международен футболист
•    1979 година — Асен Букарев, български футболист
•    1983 година — Силвия Дънекова, българска лекоатлетка
•    1984 година — Еньо Кръстовчев, български футболист
•    1986 година — Спас Гюров, български колоездач
•    1987 година — Бреа Бенет, американска порно актриса

Починали

•    590 година — Пелагий II, римски папа (* неизв.)
•    999 година — Болеслав II Благочестиви, херцог на Бохемия (* 932 г.)
•    1317 година — Робер дьо Клермон, граф на Клермон (* 1256 г.)
•    1823 година — Ан Радклиф, британска писателка (* 1764 г.)
•    1864 година — Вук Караджич, модернизатор на сръбския език (* 1787 г.)
•    1873 година — Шеридан Ле Фаню, ирландски публицист (* 1814 г.)
•    1876 година — Партений Зографски, български свещеник (* 1818 г.)
•    1878 година — Пий IX, римски папа за интервал от 32 години (* 1792 г.)
•    1885 година — Ивасаки Ятаро, японски финансист и фабрикант (* 1835 г.)
•    1894 година — Георги Бабаджанов, български бунтовник (* 1834 г.)
•    1908 година — Мануш Георгиев, български бунтовник (* 1880 г.)
•    1913 година — Йордан Йовчев, български бунтовник (*? г.)
•    1937 година — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
•    1960 година — Игор Курчатов, съветски физик (* 1903 г.)
•    1979 година — Йозеф Менгеле, немски доктор, военнопрестъпник (* 1911 г.)
•    1986 година — Минору Ямасаки, японски проектант (* 1921 г.)
•    1989 година — Васил Акьов, български сценарист (* 1924 г.)
•    1999 година — Хусейн I, крал на Йордания (* 1935 г.)
•    2010 година — Уилям Тен, американски публицист (* 1920 г.)

Празници

•    Гренада — Ден на независимостта (от Англия, 1973 година, народен празник)
•    Китай — Нова година по Китайски календар (Година на Дракона)

Източници: Darik, Wikipedia
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР