Физиката е начин да разберем функционирането на Вселената, но в

Физиката е метод да разберем действието на Вселената, само че в тази просвета има някои пропуски, например еволюцията.

Макар че биологията би трябвало да подхожда на физиката, както множеството неща, тази доктрина до момента не е съумяла да планува еволюцията.

Международен екип от учени са основали " Теория на сглобяването " и настояват, че тя може да помогне за търсенето на живот на други светове.

" Теорията на сглобяването дава изцяло нов взор върху физиката, химията и биологията като разнообразни вероятности на една и съща съществена действителност ", изяснява теоретичния физик Сара Уокър от Държавния университет в Аризона.

" С помощта на тази доктрина можем да стартираме да преодоляваме пропастта сред физиката и дарвиновата доктрина - това е огромна стъпка към фундаментална доктрина, сплотяваща инертната и живата материя ", уточнява Уокър.

Учените разглеждат обектите освен такива, каквито са сега, само че и през измерението на времето, като регистрират, както метода, по който са се формирали, по този начин и капацитета им да се трансформират.

За да осъществят изследването, откривателите се опират на по този начин наречения показател на молекулярната трудност. За да сформират въпросния показател, те дефинират най-малкия брой стъпки, нужни за основаването на всеки вид молекула.

" Животът и софтуерните процеси са довели до молекули, които изискваха повече от 15 стъпки за сглобяване ", посочва Лий Кронин от Университета в Глазгоу. 

В новото си проучване учените са основали математическа рамка за установяване на това по какъв начин се е основал един сложен обект - като протеини, очи или люспи - от молекулярни градивни детайли.

Това е нещо като показател на молекулярната трудност, само че в по-усъвършенстван мащаб, прецизират специалистите. 

Тази доктрина на сглобяването се основава на минималния брой стъпки, нужни за построяването на обекта, неговата минимална памет, а също по този начин регистрира изобилието на дадения обект в света - броя на неговите копия.

Броят на копията е значим, защото с увеличение на сложността на обекта, вероятността неговото битие да бъде повторено понижава. Освен в случай че няма някаква външна мощ или напън, които да му оказват помощ. Точно по този метод работи селекцията върху инцидентните разновидности в процеса на еволюцията.

Използвайки основите на " теорията на сглобяването ", откривателите съумяват теоретично да дефинират количествено степента на асортимент и еволюция, нужна за основаването на сбирка от еволюирали обекти - от молекули до клетъчни структури.

Резултатите не работят единствено за съществуващи обекти. Те могат да се употребяват и за прогнозиране на появяването на нови обекти. Това значи, че те могат да приложат несъмнено равнище на предсказуемост към опцията за пораждане на живот в дадена система, да вземем за пример на Луната или Сатурн, на която могат да бъдат открити доста от градивните детайли на известния ни живот.

" Теорията на сглобяването " може да бъде приложена в лабораторни условия, с цел да се пресъздаде произхода на живота.

Това значи, че тя може да даде отговор освен на въпроса за живота в други елементи на Вселената, само че и на загадката по какъв начин животът се е появил на Земята.

" Теорията на сглобяването дава напълно нов метод да се огледа на материята, която построява нашия свят, като избрана освен от неизменими частици, само че и от паметта, нужна за създаване на обекти посредством асортимент във времето ", споделя Кронин.