Фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете

Фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа непоклатимост, дружно с валутния ръб. Това е годно както за интервала преди икономическата рецесия от 2009 година, по този начин и след нея, написа в собствен разбор Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ).

След дълга поредност от бюджетни дефицити в интервала 2009-2015 година общественият дълг доближава към 25% от Брутният вътрешен продукт към края на септември 2017 година, което е третото най-ниско равнище измежду страните от Европейски Съюз след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и доста по-ниско от средноевропейското равнище от 82,5%.Намаляването на обществените отговорности през последните две години се дължи на бюджетните остатъци през 2016-2017 година, макар че и през двете години бяха планувани дефицити.

Въпреки позитивните фискални вести от последните години не престават да се следят някои притеснителни трендове във връзка с фискалната политика, които са налице както в интервала на стопански взрив до 2008 година, по този начин и в последните две години (2016-2017 г.). Слабостите във връзка с фискалната политика са в две посоки – нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно осъществяване на бюджета през годината.

Първата уязвимост е обвързвана с правене на мощно консервативни бюджетни прогнози, които водят до съществено разминаване сред предстоящото и действителното осъществяване на бюджета. Втората уязвимост е обвързвана с прекомерно огромната дискреция при осъществяването на обществените разноски. Т.нар. дискреция или „ ръчно ръководство ” на бюджета от страна на изпълнителната власт се показва в:
закъснение на разплащания и изкуствено увеличение на бюджетните разноски в края на годината;прехвърляне на средства, планувани за финансови разноски, към други разходни пера като заплати и настояща издръжка;изпълнение на действия без в началото обезпечено финансиране в бюджета и други
От направения обзор на бюджетното осъществяване през 2016 и 2017 година излиза наяве, че то не зависи нито от развиването на икономиката (това са годините с най-голям стопански напредък след рецесията, като през 2017 година се реализира и рекордно висока заетост), нито от формажорни фактори като непредвидени разноски, неприятна събираемост на приходите и други Напротив, осъществяването се характеризира с висок дял на дискреционните разноски, които са съсредоточени през последните два месеца на годината. Тази процедура е обвързвана както със подозрения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разноски, по този начин и със затрудняване работата на частния бранш, работещ с държавни ведомства, който е заставен да поддържа по-високи равнища на оборотен капитал.

С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати спомагателни разноски в размер на над 2,2 милиарда лева годишно в интервала 2016-2017 година Това се случва под формата на преструктуриране на в началото утвърдени разноски, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и планувани средства по централния бюджет. Считаме даже отпущането на в началото планувани средства с Постановление на Министерски съвет за дискреционен разход, защото над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно по кое време ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали въобще ще бъдат направени през тази или през някоя от идващите години.

Прегледът на осъществяването на бюджета за 2016 и 2017 година демонстрира, че над 7% от годишните разноски по консолидираната фискална стратегия (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет). Месечните данни демонстрират, че през ноември делът на дисцкреционните разноски се усилва до сред 6,5-9,5%, а през декември скача  даже до 23-26%. С други думи към една четвърт от консолидираните разноски през декември 2016 и 2017 година са отпуснати дискреционно, без гласоподаване в Народното събрание и без публично разискване за нуждата, целесъобразността и успеваемостта на тези разноски.

Близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод Министерският съвет има въздействие върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което съставлява съществено дискреционно въздействие върху ръководството на обществените финанси. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях спомагателните разноски съставляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, въпреки и по-малко като размер, също съставлява забележителен дял от финансирането за локалните управляващи.

Годишен бюджет по ведомства и отпуснати спомагателни разноски с Постановление на Министерски съвет през 2016 и 2017 година, млн. лева
 
2016

2017
 
Годишен бюджет

Допълнителни разноски

Дял

Годишен бюджет

Допълнителни разноски

Дял

Министерства

5 737

1 598

27,9%

6 421

1 700

26,5%

Общини (трансфер от държавния бюджет)

2 662

295

11,1%

2 881

394

13,7%

Национален осигурителен институт (трансфер от държавния бюджет)

5 066

101

2,0%

4 724

101

2,1%

ДФЗ

368

69

18,8%

368

2

0,6%

КФН

10

2

15,6%

11

-

-

Висш съдебен съвет

543

12

2,3%

598

108

18,0%

КЕВР

5

0,1

2,4%

6

-

-

Източник: Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 и 2017 година, програмни бюджети на ведомствата, Постановления на Министерски съвет, лични калкулации

Практиката на ударни обществени разноски в края на годината е мощно изразена до 2008 година, въпреки че и през идващите години е налице, само че в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е отрицателен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, защото ясно илюстрира, че тя се ръководи ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и положителните практики.

Целият разбор можете да намерите ТУК.