Кои партии ще оцелеят, ако спре държавното кранче?
Финансите на ГЕРБ ще се стопят напълно, в случай че бъде признато предлагането за държавна дотация от 1 лев на глас. За 2018 година партията на Бойко Борисов е получила над 15 милиона лв., а хипотетично отсега нататък би взела едвам 1.3 милиона. При Българска социалистическа партия ситуацията е идентично - дотация над 12 милиона пада на под 2 милиона лв.. Движение за права и свободи пък биха разполагали едвам с 380 хиляди лв. вместо досегашните 4 милиона. Цифрите демонстрират, че най-големият удар от намаляването на дотацията ще отнесе точно партията на премиера. Въпреки това Борисов е решен да направи смяната, за която от дълго време упорстват общественици и национални представители.
От какво се устоят партиите
Приходите на партиите се образуват по няколко линии, като най-голямото перо е държавната дотация. Следват членския импорт, даренията, приходите от лихви, защото огромна част от организациите държат парите си на депозит. Много малко от тях разчитат на доходи от други икономически действия, защото не разполагат със лични активи. Любопитно в справките, подадени от огромните партии в Сметната палата, е, че сумата от членски импорт на Българска социалистическа партия е съвсем шест пъти по-голяма от тази на ГЕРБ - 938 хиляди против едвам 161 хиляди лв.. Червените събират от членовете си по 5 лв. годишно, в случай че са работещи, и по 2 лв. - в случай че са пенсионери или отвън пазара на труда.
В ГЕРБ лептата е твърдо 2 лв..
Дори Движение за права и свободи е натрупала повече пари от членска маса, съгласно доклада те гонят половин милион.
Евентуалното понижение на държавната дотация ще ореже много " стандартът на живот " на партиите. Те най-лесно и безболезнено биха се отказали от наемането на партийни клубове в градовете, изключително в по-малките обитаеми места.
Партиите са ни скъпи
Държавата стартира да субсидира партиите през 2001 година по времето на Иван Костов. Тогава съгласно закона за политическите партии помощта е закована навръх 1 лев за глас. Четири години по-късно законът се трансформира и дотацията става 1% от минималната работна заплата. А след това - 2%. През 2008 година тройната коалиция извоюва още по-високи равнища - 5% от минималната заплата, което прави по 12 лв. за глас. Правителството на Пламен Орешарски орязва помощта с цялостен лев, с цел да се стигне до теоретичните 11 лв.. Защото, както стана ясно, партиите са прибирали много повече.
В чужбина обаче има много образци по какъв начин страната може да играе пасивна роля във финансирането на политическите партии. В Словакия да вземем за пример страната ги спонсорира с по 30 цента на глас, в Латвия - 71 цента. В Австрия се дават сред 2 и 2.5 евро на глас.
От какво се устоят партиите
Приходите на партиите се образуват по няколко линии, като най-голямото перо е държавната дотация. Следват членския импорт, даренията, приходите от лихви, защото огромна част от организациите държат парите си на депозит. Много малко от тях разчитат на доходи от други икономически действия, защото не разполагат със лични активи. Любопитно в справките, подадени от огромните партии в Сметната палата, е, че сумата от членски импорт на Българска социалистическа партия е съвсем шест пъти по-голяма от тази на ГЕРБ - 938 хиляди против едвам 161 хиляди лв.. Червените събират от членовете си по 5 лв. годишно, в случай че са работещи, и по 2 лв. - в случай че са пенсионери или отвън пазара на труда.
В ГЕРБ лептата е твърдо 2 лв..
Дори Движение за права и свободи е натрупала повече пари от членска маса, съгласно доклада те гонят половин милион.
Евентуалното понижение на държавната дотация ще ореже много " стандартът на живот " на партиите. Те най-лесно и безболезнено биха се отказали от наемането на партийни клубове в градовете, изключително в по-малките обитаеми места.
Партиите са ни скъпи
Държавата стартира да субсидира партиите през 2001 година по времето на Иван Костов. Тогава съгласно закона за политическите партии помощта е закована навръх 1 лев за глас. Четири години по-късно законът се трансформира и дотацията става 1% от минималната работна заплата. А след това - 2%. През 2008 година тройната коалиция извоюва още по-високи равнища - 5% от минималната заплата, което прави по 12 лв. за глас. Правителството на Пламен Орешарски орязва помощта с цялостен лев, с цел да се стигне до теоретичните 11 лв.. Защото, както стана ясно, партиите са прибирали много повече.
В чужбина обаче има много образци по какъв начин страната може да играе пасивна роля във финансирането на политическите партии. В Словакия да вземем за пример страната ги спонсорира с по 30 цента на глас, в Латвия - 71 цента. В Австрия се дават сред 2 и 2.5 евро на глас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ