Филмът Докъдето погледът ти стига, който тази вечер се показва

Филмът „ Докъдето погледът ти стига ”, който довечера се демонстрира за следващ път пред обществото, този път в една от залите на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, по случай 98 години от подписването на Ньойския контракт, е оптимистичен вик за оцеляването на българите в Западните околности.

Филм, в който страстта е повече от научния роман, както го дефинира Петко Христов, шеф на музея. Документалната кинолента е и поетичен роман за мястото, а и освен там, където „ нашите баби в оня ден осъмнаха с черни забрадки ”, сподели той.

Според мъчителните за България клаузи на Ньойския контракт България би трябвало да съобщи на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните околности – селата в Кулско, областите към Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под ръководство Беломорска Тракия, само че излиза наяве, че тя ще бъде дадена на Гърция, удостоверява се и румънското притежание над Южна Добруджа.

Филмът „ Докъдето погледът ти стига ” не е нов, юридически е през 2004 година, копродукция с радиото и ТВ в Цариброд, негов сценарист и режисьор е Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на нашите сънародници в Сърбия.

Но и през днешния ден филмът доста добре се вписва в тази тъжна годишнина, описа самата Тодорова пред БГНЕС. Макар че носталгията в него е в светли тонове, разказва пълнокръвния живот на царибродчани от едно време, когато е бил в границите на родината, когато е имало забавление и вяра.

Посланието на лентата е, че макар страданието на българите, останали оттатък границата на родината, те са се борили, поддържали са живецът на традициите и родовите мемоари, оцелявали са, създавайки певчески групи и оркестри,танцови ансамбли, спортни клубове, театри и са давали знаци, че пазят българското, споделя Зденка Тодорова. Много от историческите монументи са опазени и ремонтирани, костницата, килийното учебно заведение, други са окончателно заличени.

Сред героите е и дядо Васил Пейчев, столетникът на Цариброд, приносителят на олимпийската факла през 1936 година, когато огънят минава през града. И той като колоездач с доста награди получил тази чест. Виждаме и вдовицата на известния художник Венета Петрова, актриса в локалния спектакъл, която също споделя за остарелия Цариброд забавни мемоари. Ползвани са доста фотоси и архивни документи, част от които съхранени от самата Зденка Тодорова.

През 2004 година, 4 години след рухването на режима на Милошевич, в Цариброд изборите печели една локална партия, ръководена от правнука на първия кмет на селището след Освобождението - Нако Соколов, продължава описа си журналистката. Правнукът Емил Соколов желае да разпространява културно-историческото завещание на града, естествените му благосъстояния и предлага на Зденка Тодорова да направи този филм, а общината да поеме уговорката да построи един Царибродски Етър, като Етъра в България. Но това не се харесва на Белград и оттова вършат всичко допустимо да унищожат партията. Разбиват я от вътрешната страна, и, за жалост, Емил Соколов си отива без време, прекомерно млад, от този свят. Идеята за Етъра остава неосъществена, само че Зденка Тодорова още таи вяра, че, може би, с други средства, примерно, европейски и български за трансгранично съдействие, тя още веднъж може да се съживи.

Мечтата на Зденка и на хората с българско съзнание оттатък западната ни граница е да се крепи и възражда всичко това, което е устояло на времето в и към Цариброд като естествени дадености и културно-историческо завещание, с цел да може да се каже: ето, в този край, макар превратностите на ориста, българите са оживели. /БГНЕС