Владимир Путин между Осанна и Разпни го
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Има една остаряла британска сентенция, която споделя: „ Във войната и любовта – със всички средства! ” Това добре го виждаме през последните седем месеца. Дезинформацията, която ни залива, съпътстваща военната интервенция в Украйна, не помним и по времето на комунизма. Тази дезинформация може да приемем като част от всичките средства, за които става въпрос в британската сентенция. Само че размерът на омразата и спекулациите на тематика Русия към този момент са гротескни, както сподели преди дни външния министър Сергей Лавров.
Българинът, въпреки и нападнат с невероятна информация от всички направления, на тематика войната в Украйна, още веднъж се демонстрира на първо място като реалист, които схваща че не е допустимо виновността да е напълно на едната или другата страна в един спор. Лошото при всяка война е, че трезвия разсъдък не е консултант, нито обективната преценка за обстановката се цени и е обект на внимание. Такива са спецификите на войната.
Личността на съветския президент Владимир Путин концентрира върху себе си цялата тази обич и ненавист, която се излива по време на война. Владимир Путин е считан от едни за най-големия общественик и единствения късмет на Русия, а от други за най-голямото зло от времето на австриеца Адолф Хитлер.
Още при оповестяване на така наречен специфична военна интервенция Владимир Путин ясно уточни аргументите за нея – застрашено е самото битие на Руската страна и би трябвало да се реагира преди да е станало прекомерно късно. Последиците и развиването на спора по-скоро потвърдиха тези негови думи. По време на всичките си публични изявления Владимир Путин приказва намерено, с ръце сложени на бюрото пред себе си, като човек, които няма какво да крие. Руснаците добре разбираха, че излизат против братско население и приятелски народ, а посредством така наречен специфична военна интервенция се пробваха да работят оптимално щадящо по отношение на украинската страна. Тази, на процедура гражданска, война можеше да завърши относително бързо, в случай че не беше намесата на Запада и Съединени американски щати в поддръжка на Украйна. Направени бяха и опити за договаряния от страна на Русия, изрично отхвърляни или спъвани от украинска страна. След голямата военната, финансова и техническа помощ, която се изсипа в Украйна от страна на нейните съдружници, не е ясно кой би трябвало да бъде съден, след края на войната за големия брой военни и цивилни жертви, а да не приказваме за всички другите последствия и измерения от този спор.
Пропагандата бълва всекидневно фейкове за здравословното и ментално положение на съветския президент, а простата истина е че сега Владимир Путин е един от най-трезвомислещите международни водачи. Затова е тъпо заслепението и озлоблението, което се получава измежду хората, вследствие на пропагандата. А актуалният свят трябваше да върви в една друга посока – към мир, естетика и съгласие.
Руската федерация беше прекомерно притисната стопански и военно, с цел да се наложи да реагира по този метод, със специфичната военна интервенция в Украйна. Това че на територията на Украйна се случи конфликт сред международни сили, сред разнообразни култури и национална логика на психиката и който конфликт пое по собствен личен път е към този момент ясно. Прекрояване на граници след военни спорове, сред сродно население, както в Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Хърватия към този момент се е случвало, само че въпросът е дали мащабите на сходно прекрояване в украинските земи, ще бъде допустимо да се реализира и да бъде утвърдено от международните водачи. Това на процедура е единственото допустимо решение на спора, който няма да загасне изцяло, само че ще разреши на света да се върне към естествения си метод на битие. Другият вид е продължаваща нервност, инфлация, война и Апокалипсис.
Има една остаряла британска сентенция, която споделя: „ Във войната и любовта – със всички средства! ” Това добре го виждаме през последните седем месеца. Дезинформацията, която ни залива, съпътстваща военната интервенция в Украйна, не помним и по времето на комунизма. Тази дезинформация може да приемем като част от всичките средства, за които става въпрос в британската сентенция. Само че размерът на омразата и спекулациите на тематика Русия към този момент са гротескни, както сподели преди дни външния министър Сергей Лавров.
Българинът, въпреки и нападнат с невероятна информация от всички направления, на тематика войната в Украйна, още веднъж се демонстрира на първо място като реалист, които схваща че не е допустимо виновността да е напълно на едната или другата страна в един спор. Лошото при всяка война е, че трезвия разсъдък не е консултант, нито обективната преценка за обстановката се цени и е обект на внимание. Такива са спецификите на войната.
Личността на съветския президент Владимир Путин концентрира върху себе си цялата тази обич и ненавист, която се излива по време на война. Владимир Путин е считан от едни за най-големия общественик и единствения късмет на Русия, а от други за най-голямото зло от времето на австриеца Адолф Хитлер.
Още при оповестяване на така наречен специфична военна интервенция Владимир Путин ясно уточни аргументите за нея – застрашено е самото битие на Руската страна и би трябвало да се реагира преди да е станало прекомерно късно. Последиците и развиването на спора по-скоро потвърдиха тези негови думи. По време на всичките си публични изявления Владимир Путин приказва намерено, с ръце сложени на бюрото пред себе си, като човек, които няма какво да крие. Руснаците добре разбираха, че излизат против братско население и приятелски народ, а посредством така наречен специфична военна интервенция се пробваха да работят оптимално щадящо по отношение на украинската страна. Тази, на процедура гражданска, война можеше да завърши относително бързо, в случай че не беше намесата на Запада и Съединени американски щати в поддръжка на Украйна. Направени бяха и опити за договаряния от страна на Русия, изрично отхвърляни или спъвани от украинска страна. След голямата военната, финансова и техническа помощ, която се изсипа в Украйна от страна на нейните съдружници, не е ясно кой би трябвало да бъде съден, след края на войната за големия брой военни и цивилни жертви, а да не приказваме за всички другите последствия и измерения от този спор.
Пропагандата бълва всекидневно фейкове за здравословното и ментално положение на съветския президент, а простата истина е че сега Владимир Путин е един от най-трезвомислещите международни водачи. Затова е тъпо заслепението и озлоблението, което се получава измежду хората, вследствие на пропагандата. А актуалният свят трябваше да върви в една друга посока – към мир, естетика и съгласие.
Руската федерация беше прекомерно притисната стопански и военно, с цел да се наложи да реагира по този метод, със специфичната военна интервенция в Украйна. Това че на територията на Украйна се случи конфликт сред международни сили, сред разнообразни култури и национална логика на психиката и който конфликт пое по собствен личен път е към този момент ясно. Прекрояване на граници след военни спорове, сред сродно население, както в Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Хърватия към този момент се е случвало, само че въпросът е дали мащабите на сходно прекрояване в украинските земи, ще бъде допустимо да се реализира и да бъде утвърдено от международните водачи. Това на процедура е единственото допустимо решение на спора, който няма да загасне изцяло, само че ще разреши на света да се върне към естествения си метод на битие. Другият вид е продължаваща нервност, инфлация, война и Апокалипсис.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ