Обречена ли е Русия да се движи на зигзаг?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия е съвършена, а Западът е развален - затова Руската империя няма потребност от промени. Така са мислели още античните съветски царе, по този начин мисли и Владимир Путин, уверен в съветската уникалност и съвършенство, написа Е. Дайнов.
Исая Бърлин е може би най-любимият мъдрец на англичаните. Той обаче е роден в Руската империя и през целия си живот следи извънредно деликатно политическото и идейното развиване на първата си татковина. И стига до лична идея за съветската история. Тя е под формата на зигзаг, твърди той. " Зиг " е моментът, в който Русия взема решение да отслаби репресиите, с цел да се появят нови хрумвания, благодарение на които тя да настигне Запада по индустриална и военна мощност. След всеки " зиг " обаче следва " заг ": прекъсване на промените, възобновяване на репресиите, търсене на спор със Запада. Като резултат, Русия още веднъж изостава и получава някакъв пестник в някакъв спор със Запада. Следва нов " зиг ".
Това е чудесна идея, която може да ни изясни както съветската история в последното половин хилядолетие, по този начин и нейното настоящо държание. Но - единствено ненапълно. В концепцията на Бърлин има основна уязвимост. В нея е залегнало допускането, че съветските владетели имат същото разбиране за времето като нас в Европа: че то отива нанякъде и човек би трябвало да се трансформира непрекъснато, с цел да не падне зад борда. В своето разбиране за времето обаче съветските владетели нямат нищо общо с Европа - по-скоро са сродни на днешните ислямски фундаменталисти. Обединява ги отводът да вдървен концепцията за развиване, положено във време, отиващо към бъдещето. В самата концепция, че би трябвало да се развиваш, е заложено разбирането, че не си идеален - нещо, което наподобява обидно и принизяващо.
Разликата сред руснаците и арабите
При ислямистите ситуацията е ясно. В последните две-три десетилетия тяхната теза е, че ислямският свят е в послушание на западния, защото е отстъпил от религиозните си корени - " озападнил " се е и по този начин е измършавял. Рецептата на ислямистите е връщане обратно към времето на Саладин (изгонил кръстоносците от светите места) посредством възобновяване на тогавашните нрави и на шериата. Посланието е ясно: в случай че станем същите, каквито бяхме преди 1 100 години, отново ще бием западняците. Защото отново ще сме идеални, а те - дефектни.
При съветските владетели ситуацията е сходно, само че е по-трудно за виждане, защото е прикрито зад воала на великата съветска просвета от 19-ти-20-ти век, която безспорно е европейска. Отдолу обаче нещата са също толкоз фундаменталистки, както са при ислямистите. Време и развиване не съществуват, въпросът е да бъде напипано идеалното положение и от него да не се мърда.
Разликата сред руснаците и арабите е, че руснаците не гледат обратно към един отминал блян - те от време на време развиват убедеността, че тъкмо в този момент са намерили идеалното положение и по тази причина нямат потребност от нови хрумвания или нови практики. Имат потребност от запазване на към този момент постигнатия блян от вътрешни и външни офанзиви, както и от разколебаване на вярата в него.
Иван Грозни пръв реализира " идеала на неподвижността "
Както множеството значими съветски разкази, и този стартира с Иван Грозни. С поемането на властта, той прави " заг " (по терминологията на Бърлин), като разтурва заварените форми на самоуправление, подчинява аристокрацията и закрепостява селяните. За разлика от останалите азиатски сатрапи обаче Иван Грозни развива и идеология, съгласно която неговото царство, отпред с него, е постигнало оня блян, от който към този момент няма накъде да има развиване. Това е концепцията за Третия Рим. Представена от монаха Филотей на бащата на Иван - Василий Тъмни - тази идея звучи по този начин: " Знайте всички, които обичат Христос и които обичат Господ, че всички християнски империи ще загинат и ще отворят пътя за царството на нашия стопанин, както се твърди в пророческите книги, и това царство е Руското. Защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има. Да пребъде твоята страна, благочестиви царю, защото всяко едно царство на православната религия ще се слее в твоето царство: единствен ти си победител измежду всички християнски царе ".
Потънал в напълно други грижи, Василий не развива това знамение в цялостна идеология, Иван обаче прави това. Неговото царство е въплъщение на края на историята, на реализиране на задачите на човечеството. И няма накъде да се развива или трансформира. Останалите могат единствено да деградират, до момента в който не се окажат в границите на Ивановата страна.
Интересното тук е, че появяването на сходна идеология на съвършенството върви в Русия ръка за ръка с въвеждането на изключителни форми на ръководство - оттатък законите, откритите нрави и институции. Иван ръководи посредством персонално зависещ му отряд " опричници ", които са по формулировка оттатък ( " оприч " ) обсега на закона. Резултатът е всеобщ гнет и изтребване.
Идеалът на неподвижността след това е разрушен със мощ от Петър Велики, който установи ужасяващата назадничавост на Русия от Европа и се запрята да настигне западните страни. Че го прави по метод, който води до още по-голямо закъснение - това е различен въпрос. Важното в тази ситуация е, че като афишира царството си за империя, Петър отваря вратата към връщане на идеала на неподвижността, заложен в концепцията за Третия Рим. В сферата на концепциите Петър продължава да приказва за развиване, само че в реалност стопира всякаква опция за него, нахлузвайки на цялото общество строгата подчиненост на зависимост, известна като " Таблица на ранговете ". В тази таблица всеки под императора си има шеф и неговата работа е да извършва началническите разпоредби, а не да разсъждава. Това стопира всяка опция за нови хрумвания, реформаторски практики или даже обикновено предприемачество. Никой не подхваща нищо и единственото нещо, което се развива, са границите на империята, които непрекъснато се уголемяват.
Виждаме, апропо, илюстрация на това състояние при държанието на съветската войска в днешната война с Украйна.
Защо на фронта умират толкоз доста съветски генерали? Защото армията е издигната по този начин, че никой пълководец на никое равнище няма нито правото, нито способността да поема самодейността. Всички чакат разпореждане от горната страна и когато такова няма, всичко стопира. И съответният военачалник тича към фронтовата линия, с цел да дава нареждания. А там го причакват украинците, които работят на западния принцип - оптималната разпоредителност на всички равнища.
От Екатерина Велика до Йосиф Висарионович
Да продължим. Императрица Екатерина Велика ръководи Русия през втората половина на 18-ти век, т.е. тъкмо по времето, през което Западът става неразпознаваем в политическо и индустриално отношение заради бурния гърмеж на нови хрумвания. Тя обаче противостои на всичко това с концепцията, че такава огромна страна като Русия може да бъде ръководена само от волята на един държател. И при нея концепцията за развиване на обществото е заместена от концепцията за развиване на границите на империята. През 1825-а година нейният правоприемник Николай Първи се сблъсква с броженията на декабристите, един неособено безапелационен опит на офицерството да наложи промени от западен вид. Срещу възродената концепция, че Русия е изостанала и с цел да напредне, би трябвало да стартира да прави нещата по европейски метод, Николай изправя концепцията за " триединството " на Русия: самодържие, вяра, националност.
Идеята тук още веднъж е, че Русия си е съвършена, а Западът е развален - затова Руската империя няма потребност от промени. Концепцията за триединството афишира Русия за изцяло неповторима и съвършена страна, която няма потребност да се движи наникъде. В последна сметка задачата на Русия е да си стои такава, каквато е, и да чака Западът да загине, с цел да го превземе.
Отново, както в тази ситуация с Третия Рим и Иван Грозни, появяването на сходна идеология е наложително придружена от ръководство оттатък законите. При Николай това става посредством основани от него " комитети ", работещи в цялостна загадка, оттатък законите и без значение от формалните институции на страната. Така се развихря прословутият Николаевски гнет.
Очертава се наклонност: всякога, когато Русия разгласи себе си за съвършена и неповторима, тя стартира да бъде ръководена с изключителни и отвън законови средства. Това още веднъж се вижда след болшевишката гражданска война от 1917-а година, когато Съветска Русия афишира себе си за първопроходец в един нов, съвършен и затова застинал и непроменящ се свят - комунизма. Още на пети декември, по-малко от месец след вземането на властта, болшевиките основават " Чрезвичаен комитет " (съкратено ЧК), посредством който постановат своята воля непосредствено, без оглед на какъвто и да е закон. Запазени са гневни вестникарски публикации на Феликс Дзержински, шефа на ЧК, в които той се оплаква, че понякога Върховният съвет се пробва да го озапти със закони, които понижават успеваемостта на неговите комитетчици.
Между Николай Първи и Дзержински, както и след гибелта на Сталин следим някакви опити за " зиг ", както Исая Бърлин назовава реформаторските талази в Русия. " Заг " (т.е. прекъсване на промените и на развитието) обаче постоянно следва и е най-свиреп тогава, когато е подплатен с концепцията, че Русия си е съвършена такава, каквато е. Това се случва още веднъж при ръководството на Владимир Путин.
Русия на Путин я чака тежко проваляне
Към момента на нахлуването в Украйна Путин към този момент е оповестил идеология на съветската уникалност и съвършенство, доста близка до триединството на Николай Първи 200 години по-рано. Както Николай, по този начин и Путин ръководи благодарение на група свои хора, наречена Съвет за сигурност, който стои настрана от формалните държавни институции и от законите. Както при Петър и Екатерина Велики, единствената концепция за развиване, която Путин поддържа, е разширението на границите на страната. Както Екатерина, той следва идеологията " вертикал на властта ", съгласно която Русия може да се ръководи единствено от волята на един човек. Не е инцидентно, че съветската Дума неотдавна предложи законопроект, съгласно който Путин да не бъде именуван президент, а да бъде титулуван като " държател ".
Както при Петър Велики обаче днешната съветска промишленост се оказва несравнима в своята първичност с тази на " груповия Запад ". Както в тази ситуация с Екатерина, Путин замества успеваемостта с реплика. При Екатерина иде тирада за тези бутафорни кримски села, издигнати особено за задачата и обитаеми с охранени царедворци, играещи щастливи селяни, които тя инспектира след завладяването на Крим. При Путин става дума за демонстрацията на неповторими свръхоръжия, които се оказват или бутафорни, или единични екземпляри за проявление пред владетеля и неговата аудитория.
Путин, в резюме, е съумял да възвърне тъкмо тези хрумвания и практики от предишното, които са държали Русия вън от развиването на цивилизацията, а нейното население - под непрекъснат надзор, на който то отвръща с раболепен екстаз пред владетеля (нещо, видяно от французина Астолф дьо Кюстин още по времето на Николай Първи). Единственото развиване, което е възможно в тази обстановка, е разширението на границите на страната. И това разширение, т.е. непрекъснатата война на Русия против прилежащи страни, е безусловно неизбежно.
Днес е значимо да се разбере, че Русия на Путин неизбежно ще понесе тежко проваляне от страна на Запада. И някой идващ неин водач ще желае да направи " зиг " - промени, които да европеизират страната. Важното е, когато се стигне до такава степен, европейската цивилизация по този начин да се ангажира с тези промени, че да предотврати момента на " заг ", т.е. връщането на Русия в това положение, в което само войната осмисля нейното битие.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Русия е съвършена, а Западът е развален - затова Руската империя няма потребност от промени. Така са мислели още античните съветски царе, по този начин мисли и Владимир Путин, уверен в съветската уникалност и съвършенство, написа Е. Дайнов.
Исая Бърлин е може би най-любимият мъдрец на англичаните. Той обаче е роден в Руската империя и през целия си живот следи извънредно деликатно политическото и идейното развиване на първата си татковина. И стига до лична идея за съветската история. Тя е под формата на зигзаг, твърди той. " Зиг " е моментът, в който Русия взема решение да отслаби репресиите, с цел да се появят нови хрумвания, благодарение на които тя да настигне Запада по индустриална и военна мощност. След всеки " зиг " обаче следва " заг ": прекъсване на промените, възобновяване на репресиите, търсене на спор със Запада. Като резултат, Русия още веднъж изостава и получава някакъв пестник в някакъв спор със Запада. Следва нов " зиг ".
Това е чудесна идея, която може да ни изясни както съветската история в последното половин хилядолетие, по този начин и нейното настоящо държание. Но - единствено ненапълно. В концепцията на Бърлин има основна уязвимост. В нея е залегнало допускането, че съветските владетели имат същото разбиране за времето като нас в Европа: че то отива нанякъде и човек би трябвало да се трансформира непрекъснато, с цел да не падне зад борда. В своето разбиране за времето обаче съветските владетели нямат нищо общо с Европа - по-скоро са сродни на днешните ислямски фундаменталисти. Обединява ги отводът да вдървен концепцията за развиване, положено във време, отиващо към бъдещето. В самата концепция, че би трябвало да се развиваш, е заложено разбирането, че не си идеален - нещо, което наподобява обидно и принизяващо.
Разликата сред руснаците и арабите
При ислямистите ситуацията е ясно. В последните две-три десетилетия тяхната теза е, че ислямският свят е в послушание на западния, защото е отстъпил от религиозните си корени - " озападнил " се е и по този начин е измършавял. Рецептата на ислямистите е връщане обратно към времето на Саладин (изгонил кръстоносците от светите места) посредством възобновяване на тогавашните нрави и на шериата. Посланието е ясно: в случай че станем същите, каквито бяхме преди 1 100 години, отново ще бием западняците. Защото отново ще сме идеални, а те - дефектни.
При съветските владетели ситуацията е сходно, само че е по-трудно за виждане, защото е прикрито зад воала на великата съветска просвета от 19-ти-20-ти век, която безспорно е европейска. Отдолу обаче нещата са също толкоз фундаменталистки, както са при ислямистите. Време и развиване не съществуват, въпросът е да бъде напипано идеалното положение и от него да не се мърда.
Разликата сред руснаците и арабите е, че руснаците не гледат обратно към един отминал блян - те от време на време развиват убедеността, че тъкмо в този момент са намерили идеалното положение и по тази причина нямат потребност от нови хрумвания или нови практики. Имат потребност от запазване на към този момент постигнатия блян от вътрешни и външни офанзиви, както и от разколебаване на вярата в него.
Иван Грозни пръв реализира " идеала на неподвижността "
Както множеството значими съветски разкази, и този стартира с Иван Грозни. С поемането на властта, той прави " заг " (по терминологията на Бърлин), като разтурва заварените форми на самоуправление, подчинява аристокрацията и закрепостява селяните. За разлика от останалите азиатски сатрапи обаче Иван Грозни развива и идеология, съгласно която неговото царство, отпред с него, е постигнало оня блян, от който към този момент няма накъде да има развиване. Това е концепцията за Третия Рим. Представена от монаха Филотей на бащата на Иван - Василий Тъмни - тази идея звучи по този начин: " Знайте всички, които обичат Христос и които обичат Господ, че всички християнски империи ще загинат и ще отворят пътя за царството на нашия стопанин, както се твърди в пророческите книги, и това царство е Руското. Защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има. Да пребъде твоята страна, благочестиви царю, защото всяко едно царство на православната религия ще се слее в твоето царство: единствен ти си победител измежду всички християнски царе ".
Потънал в напълно други грижи, Василий не развива това знамение в цялостна идеология, Иван обаче прави това. Неговото царство е въплъщение на края на историята, на реализиране на задачите на човечеството. И няма накъде да се развива или трансформира. Останалите могат единствено да деградират, до момента в който не се окажат в границите на Ивановата страна.
Интересното тук е, че появяването на сходна идеология на съвършенството върви в Русия ръка за ръка с въвеждането на изключителни форми на ръководство - оттатък законите, откритите нрави и институции. Иван ръководи посредством персонално зависещ му отряд " опричници ", които са по формулировка оттатък ( " оприч " ) обсега на закона. Резултатът е всеобщ гнет и изтребване.
Идеалът на неподвижността след това е разрушен със мощ от Петър Велики, който установи ужасяващата назадничавост на Русия от Европа и се запрята да настигне западните страни. Че го прави по метод, който води до още по-голямо закъснение - това е различен въпрос. Важното в тази ситуация е, че като афишира царството си за империя, Петър отваря вратата към връщане на идеала на неподвижността, заложен в концепцията за Третия Рим. В сферата на концепциите Петър продължава да приказва за развиване, само че в реалност стопира всякаква опция за него, нахлузвайки на цялото общество строгата подчиненост на зависимост, известна като " Таблица на ранговете ". В тази таблица всеки под императора си има шеф и неговата работа е да извършва началническите разпоредби, а не да разсъждава. Това стопира всяка опция за нови хрумвания, реформаторски практики или даже обикновено предприемачество. Никой не подхваща нищо и единственото нещо, което се развива, са границите на империята, които непрекъснато се уголемяват.
Виждаме, апропо, илюстрация на това състояние при държанието на съветската войска в днешната война с Украйна.
Защо на фронта умират толкоз доста съветски генерали? Защото армията е издигната по този начин, че никой пълководец на никое равнище няма нито правото, нито способността да поема самодейността. Всички чакат разпореждане от горната страна и когато такова няма, всичко стопира. И съответният военачалник тича към фронтовата линия, с цел да дава нареждания. А там го причакват украинците, които работят на западния принцип - оптималната разпоредителност на всички равнища.
От Екатерина Велика до Йосиф Висарионович
Да продължим. Императрица Екатерина Велика ръководи Русия през втората половина на 18-ти век, т.е. тъкмо по времето, през което Западът става неразпознаваем в политическо и индустриално отношение заради бурния гърмеж на нови хрумвания. Тя обаче противостои на всичко това с концепцията, че такава огромна страна като Русия може да бъде ръководена само от волята на един държател. И при нея концепцията за развиване на обществото е заместена от концепцията за развиване на границите на империята. През 1825-а година нейният правоприемник Николай Първи се сблъсква с броженията на декабристите, един неособено безапелационен опит на офицерството да наложи промени от западен вид. Срещу възродената концепция, че Русия е изостанала и с цел да напредне, би трябвало да стартира да прави нещата по европейски метод, Николай изправя концепцията за " триединството " на Русия: самодържие, вяра, националност.
Идеята тук още веднъж е, че Русия си е съвършена, а Западът е развален - затова Руската империя няма потребност от промени. Концепцията за триединството афишира Русия за изцяло неповторима и съвършена страна, която няма потребност да се движи наникъде. В последна сметка задачата на Русия е да си стои такава, каквато е, и да чака Западът да загине, с цел да го превземе.
Отново, както в тази ситуация с Третия Рим и Иван Грозни, появяването на сходна идеология е наложително придружена от ръководство оттатък законите. При Николай това става посредством основани от него " комитети ", работещи в цялостна загадка, оттатък законите и без значение от формалните институции на страната. Така се развихря прословутият Николаевски гнет.
Очертава се наклонност: всякога, когато Русия разгласи себе си за съвършена и неповторима, тя стартира да бъде ръководена с изключителни и отвън законови средства. Това още веднъж се вижда след болшевишката гражданска война от 1917-а година, когато Съветска Русия афишира себе си за първопроходец в един нов, съвършен и затова застинал и непроменящ се свят - комунизма. Още на пети декември, по-малко от месец след вземането на властта, болшевиките основават " Чрезвичаен комитет " (съкратено ЧК), посредством който постановат своята воля непосредствено, без оглед на какъвто и да е закон. Запазени са гневни вестникарски публикации на Феликс Дзержински, шефа на ЧК, в които той се оплаква, че понякога Върховният съвет се пробва да го озапти със закони, които понижават успеваемостта на неговите комитетчици.
Между Николай Първи и Дзержински, както и след гибелта на Сталин следим някакви опити за " зиг ", както Исая Бърлин назовава реформаторските талази в Русия. " Заг " (т.е. прекъсване на промените и на развитието) обаче постоянно следва и е най-свиреп тогава, когато е подплатен с концепцията, че Русия си е съвършена такава, каквато е. Това се случва още веднъж при ръководството на Владимир Путин.
Русия на Путин я чака тежко проваляне
Към момента на нахлуването в Украйна Путин към този момент е оповестил идеология на съветската уникалност и съвършенство, доста близка до триединството на Николай Първи 200 години по-рано. Както Николай, по този начин и Путин ръководи благодарение на група свои хора, наречена Съвет за сигурност, който стои настрана от формалните държавни институции и от законите. Както при Петър и Екатерина Велики, единствената концепция за развиване, която Путин поддържа, е разширението на границите на страната. Както Екатерина, той следва идеологията " вертикал на властта ", съгласно която Русия може да се ръководи единствено от волята на един човек. Не е инцидентно, че съветската Дума неотдавна предложи законопроект, съгласно който Путин да не бъде именуван президент, а да бъде титулуван като " държател ".
Както при Петър Велики обаче днешната съветска промишленост се оказва несравнима в своята първичност с тази на " груповия Запад ". Както в тази ситуация с Екатерина, Путин замества успеваемостта с реплика. При Екатерина иде тирада за тези бутафорни кримски села, издигнати особено за задачата и обитаеми с охранени царедворци, играещи щастливи селяни, които тя инспектира след завладяването на Крим. При Путин става дума за демонстрацията на неповторими свръхоръжия, които се оказват или бутафорни, или единични екземпляри за проявление пред владетеля и неговата аудитория.
Путин, в резюме, е съумял да възвърне тъкмо тези хрумвания и практики от предишното, които са държали Русия вън от развиването на цивилизацията, а нейното население - под непрекъснат надзор, на който то отвръща с раболепен екстаз пред владетеля (нещо, видяно от французина Астолф дьо Кюстин още по времето на Николай Първи). Единственото развиване, което е възможно в тази обстановка, е разширението на границите на страната. И това разширение, т.е. непрекъснатата война на Русия против прилежащи страни, е безусловно неизбежно.
Днес е значимо да се разбере, че Русия на Путин неизбежно ще понесе тежко проваляне от страна на Запада. И някой идващ неин водач ще желае да направи " зиг " - промени, които да европеизират страната. Важното е, когато се стигне до такава степен, европейската цивилизация по този начин да се ангажира с тези промени, че да предотврати момента на " заг ", т.е. връщането на Русия в това положение, в което само войната осмисля нейното битие.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ