Замислете се само как изглежда България отвън
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Най-тежката задача пред едно бъдещо държавно управление е да почисти петното от лицето на България. Не споделям, че ще е елементарно да се разгради сегашният партиен феодализъм, нито да се преориентира стопанската система към пост-ковидния свят. Но, коства ми се, все по-малко се замисляме по какъв начин изглеждаме извън - отдаваме се на родолюбив егоизъм, повтаряме какъв брой значимо е стратегическото ни място на Балканите, каква велика история имаме и какъв брой неоценима за НАТО е военната ни мощност (да не стигаме до дупката в космоса над Рилските езера и магическото значение на хорото). Разбира се, значимо е една страна да има вяра в личните си сили, само че дали не се разминахме прекалено много с действителността?
Грозните петна по лицето на България
Очаквах, че ударът на закона " Магнитски " ще подейства отрезвяващо. Още повече, че той пристигна освен след унищожителната рецензия на двама американски сенатори, открили „ ендемична корупция “ в България, само че и след резолюцията на Европарламента за неналичието на господство на закона в страната ни. Според наблюдаващи следва още по-тежкият закон „ Рико “, по който могат да закъсат тези и други предприемачи, а и банки.
Не знам какво по-страшно може да се случи на една слаба стопанска система, която е толкоз подвластна от вложения и външни пазари. Не единствено небогати, само че и крадливи. Неспособни да се ръководят и да съблюдават закони. Какво се чака от нас? Бързо и коренно ликвидиране, каквото направиха в Румъния и каквото преди този момент сме виждали в Италия, Мексико и другаде. Ако имаше отношение към България, господин Гешев щеше да си е подал оставката. А Висшият правосъден съвет щеше да е анализирал проблемите и да е излязъл със мнение за превъзмогване на рецесията. Справедливост желаеха и всички тези българи, които излязоха по площадите предходната година. Това, въпреки и късно, пробва да стартира в късия си мандат служебното държавно управление, само че същински сериозните промени могат да дойдат едвам след 11 юли.
Боя се обаче, че една доста огромна част от нашето общество не схваща за какво би трябвало да се направи това. Не сме ние най-корумпираните - я виж италианската мафия, я виж банките в Люксембург. И какво ще ми дадат на мен тия присъди - те ядат ли се, пият ли се? Айде де, западняците ще ни се месят - ние нямаме ли си суверенитет, институции, конституция. И прочие патриотични причини.
Вярно, излиза, че малко ни ръководят извън. Но никой не ни пречи да си дивеем по нашенски, вложителите да ни заобикалят отдалеко и гордо да се откажем от разплащането в долари. Дето се споделя - на следващия ден в случай че ни спрат американците интернета, ще си споделяме с пощенски гълъби. Само че в случай че желаеме да сме част от огромния свят, би трябвало не да слушаме домораслите суверенисти, а да се захванем със съществено почистване. Без присъди това няма да мине, както и да се назовава - реваншизъм, принуда, сталински процеси... Остава да се молим една реформирана правосъдна система да работи оптимално заслужено. Макар че няма какво да се лъжем - в правораздаването от хилядолетия има обреден миг. Не всички отговорни ще бъдат осъдени, разобличените ще служат за наставление, само че и за утешение на външните ни сътрудници.
С какво се занимаваме наместо това? С шантажа над Северна Македония, представян на сънародниците ни като отбрана на българския интерес. Позицията ни е неразбираема за света, само че не тъй като не я пропагандираме, а тъй като е глупава - обричаме района и самите себе си посред него на безпорядък и крах, та като седнем на чашка да се самооблащаваме какъв брой сме велики, тъй като виж, има едни по-слаби от нас. Само си представете по какъв начин наподобява извън нашата позиция, по която сме напълно изолирани: упрекваме братята македонци, че не съблюдават човешки права. Ние, страната с толкоз доста присъди таман по човешките права. Ние, които наскоро преименувахме стотици хиляди български турци и ги принудихме да се изселят. Ние, хомофоби, а нерядко и расисти.
От всичките неща, в които упрекваме съседите, някакъв аргумент има само в разногласието към историята, към която комшиите желаят да се приобщят. Но погледнете го отново извън - наместо да строят железници, да вършат общи университети, да усвояват еврофондове, тия се хванали да се карат какъв бил етническият генезис на един от героите им с мъчно произносимо име. Ами те са си такива, изгубени - нали знаеш, балканизация... Парадоксът е, че братоубийствената окопна война ни се показва като върховен пилотаж в интернационалната политика. А в действителност тя буди единствено скука, неспокойствие, насмешки.
С такива геройства няма да се прочуем. Както не се прочухме с нелепостите към Истанбулската спогодба, със абсурда „ Батак “, с бетонирането на крайбрежието, с патриотичните атракции и бутафорни замъци. Едно ново ръководство би трябвало да откри посока, в която България да се покаже на световната сцена. Говорим за дребна страна с БВП надали не колкото Глазгоу, последна в Европейски Съюз по всички индикатори. Страна, която се гордее най-вече със срамно ниската цена на работната си ръка. Страна без нито една известна марка, нито една промишленост, за която някой да е чувал. А главният ни минус, както знаем, е неспособността да изберем едно предпочитано направление и да подкрепим най-талантливите в него - останалите неизбежно ще се изпокарат и най-после нищо няма да излезе.
Да напомним на света, че ни има
Няма да е неприятно новите политически водачи да стартират най-малкото мислене по този въпрос - къде можем да се пласираме, по какъв начин да възникнем? Едни споделят: цифровизация. Добре, само че дали сме конкурентоспособни тъкмо тук? Като виждам метода, по който се похарчиха едни пари за електронно държавно управление и предписания, все си мисля, че нямаме късмет пред братята естонци и китайци. Ядрена централа, експорт на електричество? Няма неприятно, единствено че този съветски реактор не е ли технология от предишния век? Или да тръгнем в посока на зелената договорка, с еко-енергия, естествен метод на живот, уелнес центрове, био-зеленчуци. Само че това значи война на живот и гибел с едрите зърнопроизводители, химическите фабрики, търговците на боклуци. Надявам се новите ръководещи да стартират най-малко мисленето по тези тематики. Като стъпят на разбирането, че не може всичко по едно и също време - би трябвало специализация, централизация на скромните ни сили.
Най-невидимото (но съгласно мен най-важното) измерение от петното върху България е от порядъка на полезностите. От евроатлантическото пространство ли сме част или от съветския мир? От една страна строим съветски газопровод, от друга купуваме на почтена дума американски самолети. Ще кажете: няма безконечни другари, има безконечни ползи. Но тази приказка е подобаваща за огромни страни, които имат опция да водят независима политика. Нашата липса на преданост е просто нагаждачество и провокира единствено пренебрежение: и на запад, и още по-ледено в Москва. Разгаряме хомофобски пристрастености, само че не ни щат във Вишеградската група, тъй като когато вървим в Брюксел, гледаме и там да се харесаме. Забележете по какъв начин отказахме взаимност, даже алегорична, във времето на бежанската рецесия - и по какъв начин в този момент тичахме да се молим за ваксини.
От новите водачи чакам освен да прекратят това измекярско държание, само че и да ангажират страната ни в морални дела, които да я слагат върху картата на развития свят. Не можем единствено да се оплакваме и да крънкаме помощи - би трябвало и да даваме. Това е единственият метод да си набавим престижа, който ни липсва. Тук отново би трябвало да се вършат избори, тъй като не може да участваме във всичко - здраве, доброволчество, просвета, права… Но ще е доста добре нашата страна да си откри една огромна идея, която ѝ е естествено близка и в която обилно да влага - нима да подсети на света, че съществува. Защото, отново да кажа, ситуацията е сериозно - освен за господин Пеевски.
Автор: Ивайло Дичев
Най-тежката задача пред едно бъдещо държавно управление е да почисти петното от лицето на България. Не споделям, че ще е елементарно да се разгради сегашният партиен феодализъм, нито да се преориентира стопанската система към пост-ковидния свят. Но, коства ми се, все по-малко се замисляме по какъв начин изглеждаме извън - отдаваме се на родолюбив егоизъм, повтаряме какъв брой значимо е стратегическото ни място на Балканите, каква велика история имаме и какъв брой неоценима за НАТО е военната ни мощност (да не стигаме до дупката в космоса над Рилските езера и магическото значение на хорото). Разбира се, значимо е една страна да има вяра в личните си сили, само че дали не се разминахме прекалено много с действителността?
Грозните петна по лицето на България
Очаквах, че ударът на закона " Магнитски " ще подейства отрезвяващо. Още повече, че той пристигна освен след унищожителната рецензия на двама американски сенатори, открили „ ендемична корупция “ в България, само че и след резолюцията на Европарламента за неналичието на господство на закона в страната ни. Според наблюдаващи следва още по-тежкият закон „ Рико “, по който могат да закъсат тези и други предприемачи, а и банки.
Не знам какво по-страшно може да се случи на една слаба стопанска система, която е толкоз подвластна от вложения и външни пазари. Не единствено небогати, само че и крадливи. Неспособни да се ръководят и да съблюдават закони. Какво се чака от нас? Бързо и коренно ликвидиране, каквото направиха в Румъния и каквото преди този момент сме виждали в Италия, Мексико и другаде. Ако имаше отношение към България, господин Гешев щеше да си е подал оставката. А Висшият правосъден съвет щеше да е анализирал проблемите и да е излязъл със мнение за превъзмогване на рецесията. Справедливост желаеха и всички тези българи, които излязоха по площадите предходната година. Това, въпреки и късно, пробва да стартира в късия си мандат служебното държавно управление, само че същински сериозните промени могат да дойдат едвам след 11 юли.
Боя се обаче, че една доста огромна част от нашето общество не схваща за какво би трябвало да се направи това. Не сме ние най-корумпираните - я виж италианската мафия, я виж банките в Люксембург. И какво ще ми дадат на мен тия присъди - те ядат ли се, пият ли се? Айде де, западняците ще ни се месят - ние нямаме ли си суверенитет, институции, конституция. И прочие патриотични причини.
Вярно, излиза, че малко ни ръководят извън. Но никой не ни пречи да си дивеем по нашенски, вложителите да ни заобикалят отдалеко и гордо да се откажем от разплащането в долари. Дето се споделя - на следващия ден в случай че ни спрат американците интернета, ще си споделяме с пощенски гълъби. Само че в случай че желаеме да сме част от огромния свят, би трябвало не да слушаме домораслите суверенисти, а да се захванем със съществено почистване. Без присъди това няма да мине, както и да се назовава - реваншизъм, принуда, сталински процеси... Остава да се молим една реформирана правосъдна система да работи оптимално заслужено. Макар че няма какво да се лъжем - в правораздаването от хилядолетия има обреден миг. Не всички отговорни ще бъдат осъдени, разобличените ще служат за наставление, само че и за утешение на външните ни сътрудници.
С какво се занимаваме наместо това? С шантажа над Северна Македония, представян на сънародниците ни като отбрана на българския интерес. Позицията ни е неразбираема за света, само че не тъй като не я пропагандираме, а тъй като е глупава - обричаме района и самите себе си посред него на безпорядък и крах, та като седнем на чашка да се самооблащаваме какъв брой сме велики, тъй като виж, има едни по-слаби от нас. Само си представете по какъв начин наподобява извън нашата позиция, по която сме напълно изолирани: упрекваме братята македонци, че не съблюдават човешки права. Ние, страната с толкоз доста присъди таман по човешките права. Ние, които наскоро преименувахме стотици хиляди български турци и ги принудихме да се изселят. Ние, хомофоби, а нерядко и расисти.
От всичките неща, в които упрекваме съседите, някакъв аргумент има само в разногласието към историята, към която комшиите желаят да се приобщят. Но погледнете го отново извън - наместо да строят железници, да вършат общи университети, да усвояват еврофондове, тия се хванали да се карат какъв бил етническият генезис на един от героите им с мъчно произносимо име. Ами те са си такива, изгубени - нали знаеш, балканизация... Парадоксът е, че братоубийствената окопна война ни се показва като върховен пилотаж в интернационалната политика. А в действителност тя буди единствено скука, неспокойствие, насмешки.
С такива геройства няма да се прочуем. Както не се прочухме с нелепостите към Истанбулската спогодба, със абсурда „ Батак “, с бетонирането на крайбрежието, с патриотичните атракции и бутафорни замъци. Едно ново ръководство би трябвало да откри посока, в която България да се покаже на световната сцена. Говорим за дребна страна с БВП надали не колкото Глазгоу, последна в Европейски Съюз по всички индикатори. Страна, която се гордее най-вече със срамно ниската цена на работната си ръка. Страна без нито една известна марка, нито една промишленост, за която някой да е чувал. А главният ни минус, както знаем, е неспособността да изберем едно предпочитано направление и да подкрепим най-талантливите в него - останалите неизбежно ще се изпокарат и най-после нищо няма да излезе.
Да напомним на света, че ни има
Няма да е неприятно новите политически водачи да стартират най-малкото мислене по този въпрос - къде можем да се пласираме, по какъв начин да възникнем? Едни споделят: цифровизация. Добре, само че дали сме конкурентоспособни тъкмо тук? Като виждам метода, по който се похарчиха едни пари за електронно държавно управление и предписания, все си мисля, че нямаме късмет пред братята естонци и китайци. Ядрена централа, експорт на електричество? Няма неприятно, единствено че този съветски реактор не е ли технология от предишния век? Или да тръгнем в посока на зелената договорка, с еко-енергия, естествен метод на живот, уелнес центрове, био-зеленчуци. Само че това значи война на живот и гибел с едрите зърнопроизводители, химическите фабрики, търговците на боклуци. Надявам се новите ръководещи да стартират най-малко мисленето по тези тематики. Като стъпят на разбирането, че не може всичко по едно и също време - би трябвало специализация, централизация на скромните ни сили.
Най-невидимото (но съгласно мен най-важното) измерение от петното върху България е от порядъка на полезностите. От евроатлантическото пространство ли сме част или от съветския мир? От една страна строим съветски газопровод, от друга купуваме на почтена дума американски самолети. Ще кажете: няма безконечни другари, има безконечни ползи. Но тази приказка е подобаваща за огромни страни, които имат опция да водят независима политика. Нашата липса на преданост е просто нагаждачество и провокира единствено пренебрежение: и на запад, и още по-ледено в Москва. Разгаряме хомофобски пристрастености, само че не ни щат във Вишеградската група, тъй като когато вървим в Брюксел, гледаме и там да се харесаме. Забележете по какъв начин отказахме взаимност, даже алегорична, във времето на бежанската рецесия - и по какъв начин в този момент тичахме да се молим за ваксини.
От новите водачи чакам освен да прекратят това измекярско държание, само че и да ангажират страната ни в морални дела, които да я слагат върху картата на развития свят. Не можем единствено да се оплакваме и да крънкаме помощи - би трябвало и да даваме. Това е единственият метод да си набавим престижа, който ни липсва. Тук отново би трябвало да се вършат избори, тъй като не може да участваме във всичко - здраве, доброволчество, просвета, права… Но ще е доста добре нашата страна да си откри една огромна идея, която ѝ е естествено близка и в която обилно да влага - нима да подсети на света, че съществува. Защото, отново да кажа, ситуацията е сериозно - освен за господин Пеевски.
Автор: Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ