История за калашник, изядени пауни и министри: да поговорим за ГЕРБ и ДПС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Той държеше калашник против нас по време на Възродителния развой ", споделя Карадайъ за Борисов. Нима Движение за права и свободи ще скапе съвършената си симбиоза с ГЕРБ? Едва ли. Какво значи това за политическия пъзъл след 4 април?
Коментар на Петър Чолаков
" Той държеше калашник против нас по време на Възродителния развой ", " излезе от милицията, с цел да си резервира партийната брошура и стане надзирател на Живков ", " 10 години ръководи еднолично, а страната натрупа 20 милиарда дълг " … Това са някои от острите реплики, които ръководителят на Движение за права и свободи Карадайъ употребява по време на предизборната акция по адрес на премиера Борисов.
Дали това не е безапелационен знак, че партньорството сред придвижването и ГЕРБ към този момент е невероятно - каквито и да са резултатите от изборите на 4 април?
Разликата сред думи и каузи
В политиката, както и въобще в връзките сред хората, думите постоянно са единствено камуфлаж, фасада. Делата са тези, които най-добре разкриват желанията и ползите. Въпреки патоса на господин Карадайъ, за Движение за права и свободи няма никакъв проблем да работи с Борисов, телохранителя на Живков, а също да се прегръща и целува с Българска социалистическа партия, партията-наследник на Българска комунистическа партия, провела срамния „ Възродителен развой “, както по времето на Тройната коалиция и кабинета „ Орешарски”.
Дори и през 1989 Борисов да е държал автомат против българските турци, през 2004 той - към този момент като секретар на Министерство на вътрешните работи - носи подарък кученце – каракачанска овчарка – на Доган за 50г. му празник. През 2009 Борисов твърди, че овчарката въобще не била знак за примирение пред Движение за права и свободи – кученцето, по този начин да се каже, в действителност било деятел на ГЕРБ, тъй като „ изяло пауните на Доган”.
И въпреки всичко, политическите лозунги и апели, даже когато са диаметрално противоположни на довчерашната партийна линия, могат да бъдат значим знак за това, че вятърът се обръща... През 2012, да вземем за пример, медийната империя на Пеевски остави плочата с дитирамбите за първото държавно управление на Борисов, и мина в „ офанзива против системата”.
Днес има други сигнали: Движение за права и свободи даде гласно поръчка, че желае да взе участие в идващото държавно управление на България; направи незабавно разчистване посред зима, като реши да не нервира повече обществото със своя народен представител и политически вундеркинд Пеевски, изтегляйки „ черната овца” на българската политика на назад във времето.
Нещо любопитно: новият зам.-председател на Движение за права и свободи Станислав Анастасов е някогашен министър на околната среда в държавното управление на Орешарски (за към 3 месеца през 2014). Дали през април 2021 Движение за права и свободи, дяланият камък на българската политическа система, няма да показва още веднъж поливалентност, да вземем за пример, посредством един кабинет „ Орешарски 2”, в партньорство с Българска социалистическа партия?
Българска социалистическа партия като сътрудник?
Има няколко спънки пред това Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да си свидлив ръцете обществено, с цел да ръководят дружно. Първо, реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на цялостна мощ. Разцветът на модела стартира през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка сред Движение за права и свободи и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната промяна на Христо Иванов. В сърцевината на модела не престават да стоят овладените от придвижването, не без помощта на ГЕРБ, съд и прокуратура (чрез избора на Цацаров и Гешев, състава на Висш съдебен съвет и пр.) плюс една вярна защитна стена от медии, сложени на хранилка.
Години наред филмът е все еднакъв: Движение за права и свободи официално е в съпротива, а в действителност взе участие със свои министри в кабинетите на Борисов. Ако такива е нямало, кого, по какъв начин и за какво „ освободи” Борисов от Министерски съвет под натиска на митингите през 2020?
Въпреки този сценичен жест, както и свалената защита на Доган и Пеевски, освен в правосъдната система, а и в редица други сфери, като енергетиката, продължава съвършената симбиоза сред партиите на Борисов и Доган. Движение за права и свободи биха захвърлили този модел на бунището, единствено в случай че той стане непотребен.
Второ, в съзнанието на множеството гласоподаватели, обликът на придвижването остава извънредно отрицателен. Мълвата за обръчите от компании на Доган и призракът на Пеевски ще продължат да вредят на Движение за права и свободи години наред, даже в случай че те в действителност изоставен политическата сцена. Малко евентуално е идващото държавно управление да има ясно обозначени министри на Движение за права и свободи, влизащи през формалния вход в Министерски съвет.
Трето, няма знаци лидерката на Българска социалистическа партия Нинова да изгаря от предпочитание да партнира на господин Карадайъ, с цел да повторят целувката сред Станишев и Местан на „ Орлов мост” от 2014. Напротив, госпожа Нинова поведе партията в „ патриотичната ниша”, което изключва взаимна работа с етническата партия.
Председателката на Българска социалистическа партия постави старания да обезоръжи и сложи под надзор висши функционери, които бяха подготвени на колаборационизъм с ГЕРБ и Движение за права и свободи. В паметта на актива на Българска социалистическа партия са мощни негативите, насъбрани от партията поради „ Тройната коалиция”. Ала политиката е битка за власт; въобще не е несъмнено, че в Българска социалистическа партия няма в последна сметка да надделеят тези, които желаят най-накрая Столетницата още веднъж да постави ръка на кормилото на страната – без значение от компромисите, които би трябвало да бъдат направени.
Движение за права и свободи с по-голяма тежест в бъдещия парламент?
Ако изборната интензивност на 4.04. е доста ниска поради пандемията от Ковид-19, партии с порядъчен (и по-млад) електорат като Движение за права и свободи ще получат по-голяма тежест в 45-ия парламент. Ако искащите смяна нехаят или пасуват, може да се окаже, че партията на Доган още веднъж ще държи ключа за нареждането на очертаващия се безизходен политическия пъзел.
Неписано предписание на политическата сцена у нас: роклята на изкусителката е турско синя, а не алена. Знаците на Движение за права и свободи демонстрират, че желаят още веднъж да получат ролята на съдбовната съблазнителка, на чиито задатъци никой не може да откаже.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
" Той държеше калашник против нас по време на Възродителния развой ", споделя Карадайъ за Борисов. Нима Движение за права и свободи ще скапе съвършената си симбиоза с ГЕРБ? Едва ли. Какво значи това за политическия пъзъл след 4 април?
Коментар на Петър Чолаков
" Той държеше калашник против нас по време на Възродителния развой ", " излезе от милицията, с цел да си резервира партийната брошура и стане надзирател на Живков ", " 10 години ръководи еднолично, а страната натрупа 20 милиарда дълг " … Това са някои от острите реплики, които ръководителят на Движение за права и свободи Карадайъ употребява по време на предизборната акция по адрес на премиера Борисов.
Дали това не е безапелационен знак, че партньорството сред придвижването и ГЕРБ към този момент е невероятно - каквито и да са резултатите от изборите на 4 април?
Разликата сред думи и каузи
В политиката, както и въобще в връзките сред хората, думите постоянно са единствено камуфлаж, фасада. Делата са тези, които най-добре разкриват желанията и ползите. Въпреки патоса на господин Карадайъ, за Движение за права и свободи няма никакъв проблем да работи с Борисов, телохранителя на Живков, а също да се прегръща и целува с Българска социалистическа партия, партията-наследник на Българска комунистическа партия, провела срамния „ Възродителен развой “, както по времето на Тройната коалиция и кабинета „ Орешарски”.
Дори и през 1989 Борисов да е държал автомат против българските турци, през 2004 той - към този момент като секретар на Министерство на вътрешните работи - носи подарък кученце – каракачанска овчарка – на Доган за 50г. му празник. През 2009 Борисов твърди, че овчарката въобще не била знак за примирение пред Движение за права и свободи – кученцето, по този начин да се каже, в действителност било деятел на ГЕРБ, тъй като „ изяло пауните на Доган”.
И въпреки всичко, политическите лозунги и апели, даже когато са диаметрално противоположни на довчерашната партийна линия, могат да бъдат значим знак за това, че вятърът се обръща... През 2012, да вземем за пример, медийната империя на Пеевски остави плочата с дитирамбите за първото държавно управление на Борисов, и мина в „ офанзива против системата”.
Днес има други сигнали: Движение за права и свободи даде гласно поръчка, че желае да взе участие в идващото държавно управление на България; направи незабавно разчистване посред зима, като реши да не нервира повече обществото със своя народен представител и политически вундеркинд Пеевски, изтегляйки „ черната овца” на българската политика на назад във времето.
Нещо любопитно: новият зам.-председател на Движение за права и свободи Станислав Анастасов е някогашен министър на околната среда в държавното управление на Орешарски (за към 3 месеца през 2014). Дали през април 2021 Движение за права и свободи, дяланият камък на българската политическа система, няма да показва още веднъж поливалентност, да вземем за пример, посредством един кабинет „ Орешарски 2”, в партньорство с Българска социалистическа партия?
Българска социалистическа партия като сътрудник?
Има няколко спънки пред това Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да си свидлив ръцете обществено, с цел да ръководят дружно. Първо, реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на цялостна мощ. Разцветът на модела стартира през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка сред Движение за права и свободи и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната промяна на Христо Иванов. В сърцевината на модела не престават да стоят овладените от придвижването, не без помощта на ГЕРБ, съд и прокуратура (чрез избора на Цацаров и Гешев, състава на Висш съдебен съвет и пр.) плюс една вярна защитна стена от медии, сложени на хранилка.
Години наред филмът е все еднакъв: Движение за права и свободи официално е в съпротива, а в действителност взе участие със свои министри в кабинетите на Борисов. Ако такива е нямало, кого, по какъв начин и за какво „ освободи” Борисов от Министерски съвет под натиска на митингите през 2020?
Въпреки този сценичен жест, както и свалената защита на Доган и Пеевски, освен в правосъдната система, а и в редица други сфери, като енергетиката, продължава съвършената симбиоза сред партиите на Борисов и Доган. Движение за права и свободи биха захвърлили този модел на бунището, единствено в случай че той стане непотребен.
Второ, в съзнанието на множеството гласоподаватели, обликът на придвижването остава извънредно отрицателен. Мълвата за обръчите от компании на Доган и призракът на Пеевски ще продължат да вредят на Движение за права и свободи години наред, даже в случай че те в действителност изоставен политическата сцена. Малко евентуално е идващото държавно управление да има ясно обозначени министри на Движение за права и свободи, влизащи през формалния вход в Министерски съвет.
Трето, няма знаци лидерката на Българска социалистическа партия Нинова да изгаря от предпочитание да партнира на господин Карадайъ, с цел да повторят целувката сред Станишев и Местан на „ Орлов мост” от 2014. Напротив, госпожа Нинова поведе партията в „ патриотичната ниша”, което изключва взаимна работа с етническата партия.
Председателката на Българска социалистическа партия постави старания да обезоръжи и сложи под надзор висши функционери, които бяха подготвени на колаборационизъм с ГЕРБ и Движение за права и свободи. В паметта на актива на Българска социалистическа партия са мощни негативите, насъбрани от партията поради „ Тройната коалиция”. Ала политиката е битка за власт; въобще не е несъмнено, че в Българска социалистическа партия няма в последна сметка да надделеят тези, които желаят най-накрая Столетницата още веднъж да постави ръка на кормилото на страната – без значение от компромисите, които би трябвало да бъдат направени.
Движение за права и свободи с по-голяма тежест в бъдещия парламент?
Ако изборната интензивност на 4.04. е доста ниска поради пандемията от Ковид-19, партии с порядъчен (и по-млад) електорат като Движение за права и свободи ще получат по-голяма тежест в 45-ия парламент. Ако искащите смяна нехаят или пасуват, може да се окаже, че партията на Доган още веднъж ще държи ключа за нареждането на очертаващия се безизходен политическия пъзел.
Неписано предписание на политическата сцена у нас: роклята на изкусителката е турско синя, а не алена. Знаците на Движение за права и свободи демонстрират, че желаят още веднъж да получат ролята на съдбовната съблазнителка, на чиито задатъци никой не може да откаже.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ