Петър Волгин: Ето как президентът Радев може да спечели втори мандат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Петър Волгин за БНР
От момента, в който Румен Радев стана президент, ГЕРБ демонстрират по всевъзможен метод, че не го харесват, меко казано. Докато Цветан Цветанов към момента беше номер две в ръководещата партия, точно той беше фронтменът на офанзивите против президента. След изгонването му от райската герберска градина хейтърството против президента беше разпределено сред разнообразни участници. Последен в тази роля влезе фамозният Спас Гърневски, чийто сегашен разгорещен антикомунизъм би могъл да бъде съпоставен със също толкоз пламенния му бивш комунизъм. Естествено, невероятно е да си представим, че ГЕРБ биха харесали каквото и да било, изречено или направено от Радев. Той е антитеза на тяхното ръководство. Преди четири години множеството гласоподаватели гласоподаваха за него, тъй като желаеха противотежест на ГЕРБ. Поне на символно равнище. Гласоподавателите не желаеха президент да бъде човек, който чинно ще кима с глава при всяко деяние на ръководещите, както правеше Плевнелиев.
Преди четири години за Румен Радев гласоподаваха хора с разнообразни възгледи. И въпреки всичко, в основата на неговата победа бяха гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Затова е разумно схващането, че и на идните президентски избори ще бъде по този начин. Явно президентът схваща това, тъй като в деня, в който разгласи кандидатурата си за втори мандат, той насочи специфичен апел за поддръжка точно към последователите на социалистическата партия. Ако Румен Радев пренебрегне Българска социалистическа партия, изобразявайки някаква обединителна фигура, сигурно ще загуби. Опитвайки се да се харесаш на всички, нормално не те харесва никой.
А най-голямата неточност на Радев ще бъде, в случай че тръгне да ухажва това аморфно, постоянно мрънкащо и претенциозно образувание, наречено „ градска десница “. Вярно, някои видни представители на този малочислен електорат сега вършат срамежливи похвали на президента. Но това е, както самите те обичат да се показват, маньовър. Същият маньовър направиха „ достоверно десните партии “ преди парламентарните избори през 2014 година, когато обясняваха на всеки, който не го мързеше да ги слуша, по какъв начин за нищо на света няма да се коалират в ГЕРБ, пък след това тъкмо това сториха. Така че към изказванията и задатъците на такива хора би трябвало да се отнасяш доста деликатно. Иначе рискуваш да повториш наивното държание на троянците, които повярвали в положителните планове на гърците и разрешили на оня кон, от дълго време трансформирал се в нарицателно, да влезе в града им. Колкото и да се мазнят в този момент на Радев, достоверно десните в никакъв случай няма да го одобряват за достоверно собствен. За тях той постоянно ще си остане „ човек на Кремъл “ и в никакъв случай няма да успее да покрие „ високите им стандарти “. Да им се чудиш на самочувствието, в действителност. На избори ги бият като „ маче у стълб “, а когато въпреки всичко съумеят да се промушат в Народното събрание, непрекъснато вършат „ исторически взаимни отстъпки “. Т. е. гушват се таман с тези, които най-яко са клели през цялата акция. Ако президентът Радев въобще таи някакви илюзии, че този снобеещ електорат ще му обезпечи втори мандат, би трябвало час по-скоро да се освободи от тях. В противоположен случай го чака тежко отчаяние.
Другото, за което Румен Радев би трябвало доста да внимава, е да не разочарова личните си симпатизанти. А това може да стане, в случай че по някакви незнайни аргументи реши да се прави на по-голям евроатлантик от Елена Поптодорова, да вземем за пример. Никак не му би трябвало на президента Радев да се съревновава с Борисов по въпроса кой ще изпее по-прочувствена серенада под балкона на набедения за основен съветски опозиционер Навални. В България има задоволително грантови политици, анализатори и публицисти, които в името на неспиращото финансиране от чужбина, ще свършат тази работа. Няма потребност и президентът да се включва в този непристоен хор. Добре ще бъде също по този начин той леко да понижи въодушевеното говорене по тематиката „ Три морета “. Това, че планът има откровена антируска устременост, е едно на ръка. По-важното е, че така наречен Триморие вбива чеп в единството на Европа. Това е следващият опит нашият континент на бъде разграничен на „ нова “ и „ остаряла “ Европа. За първи път това бе направено от Доналд Ръмсфелд. Военният министър на Буш-младши назова новоевропейци хората, които безусловно подкрепяха нахлуването в Ирак през 2003 година, и жигосах като „ староевропейци “ Германия и Франция, които изрично отхвърлиха да вземат участие в тази случка. Сега още веднъж се реанимира това разделяне, възкресявайки концепцията на полския маршал Пилсудски от 30-те години на предишния век, ориентирана по едно и също време против Русия и против Германия.
Ако президентът Радев бъде по-внимателен, когато разисква сходни деликатни тематики, той сигурно ще усили възможностите си за втори мандат. Противниците му в средите на ръководещите са задоволително доста и задоволително нападателни. Преди четири години те подцениха Радев, решавайки, че който и да изправят против него, ще го победят. Сега няма да създадат тази неточност. Ще хвърлят против Радев всичко, с което разполагат. Ето за какво президентът би трябвало оптимално да консолидира своите последователи. В никакъв случай не трябва да ги разколебава, ползвайки реплики от репертоара на „ умните и красивите “. Подобен дискурс може да накара някоя баба костовистка да премрежи взор от трогване, само че при естествените хора не прави никаква работа.
Коментар на Петър Волгин за БНР
От момента, в който Румен Радев стана президент, ГЕРБ демонстрират по всевъзможен метод, че не го харесват, меко казано. Докато Цветан Цветанов към момента беше номер две в ръководещата партия, точно той беше фронтменът на офанзивите против президента. След изгонването му от райската герберска градина хейтърството против президента беше разпределено сред разнообразни участници. Последен в тази роля влезе фамозният Спас Гърневски, чийто сегашен разгорещен антикомунизъм би могъл да бъде съпоставен със също толкоз пламенния му бивш комунизъм. Естествено, невероятно е да си представим, че ГЕРБ биха харесали каквото и да било, изречено или направено от Радев. Той е антитеза на тяхното ръководство. Преди четири години множеството гласоподаватели гласоподаваха за него, тъй като желаеха противотежест на ГЕРБ. Поне на символно равнище. Гласоподавателите не желаеха президент да бъде човек, който чинно ще кима с глава при всяко деяние на ръководещите, както правеше Плевнелиев.
Преди четири години за Румен Радев гласоподаваха хора с разнообразни възгледи. И въпреки всичко, в основата на неговата победа бяха гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Затова е разумно схващането, че и на идните президентски избори ще бъде по този начин. Явно президентът схваща това, тъй като в деня, в който разгласи кандидатурата си за втори мандат, той насочи специфичен апел за поддръжка точно към последователите на социалистическата партия. Ако Румен Радев пренебрегне Българска социалистическа партия, изобразявайки някаква обединителна фигура, сигурно ще загуби. Опитвайки се да се харесаш на всички, нормално не те харесва никой.
А най-голямата неточност на Радев ще бъде, в случай че тръгне да ухажва това аморфно, постоянно мрънкащо и претенциозно образувание, наречено „ градска десница “. Вярно, някои видни представители на този малочислен електорат сега вършат срамежливи похвали на президента. Но това е, както самите те обичат да се показват, маньовър. Същият маньовър направиха „ достоверно десните партии “ преди парламентарните избори през 2014 година, когато обясняваха на всеки, който не го мързеше да ги слуша, по какъв начин за нищо на света няма да се коалират в ГЕРБ, пък след това тъкмо това сториха. Така че към изказванията и задатъците на такива хора би трябвало да се отнасяш доста деликатно. Иначе рискуваш да повториш наивното държание на троянците, които повярвали в положителните планове на гърците и разрешили на оня кон, от дълго време трансформирал се в нарицателно, да влезе в града им. Колкото и да се мазнят в този момент на Радев, достоверно десните в никакъв случай няма да го одобряват за достоверно собствен. За тях той постоянно ще си остане „ човек на Кремъл “ и в никакъв случай няма да успее да покрие „ високите им стандарти “. Да им се чудиш на самочувствието, в действителност. На избори ги бият като „ маче у стълб “, а когато въпреки всичко съумеят да се промушат в Народното събрание, непрекъснато вършат „ исторически взаимни отстъпки “. Т. е. гушват се таман с тези, които най-яко са клели през цялата акция. Ако президентът Радев въобще таи някакви илюзии, че този снобеещ електорат ще му обезпечи втори мандат, би трябвало час по-скоро да се освободи от тях. В противоположен случай го чака тежко отчаяние.
Другото, за което Румен Радев би трябвало доста да внимава, е да не разочарова личните си симпатизанти. А това може да стане, в случай че по някакви незнайни аргументи реши да се прави на по-голям евроатлантик от Елена Поптодорова, да вземем за пример. Никак не му би трябвало на президента Радев да се съревновава с Борисов по въпроса кой ще изпее по-прочувствена серенада под балкона на набедения за основен съветски опозиционер Навални. В България има задоволително грантови политици, анализатори и публицисти, които в името на неспиращото финансиране от чужбина, ще свършат тази работа. Няма потребност и президентът да се включва в този непристоен хор. Добре ще бъде също по този начин той леко да понижи въодушевеното говорене по тематиката „ Три морета “. Това, че планът има откровена антируска устременост, е едно на ръка. По-важното е, че така наречен Триморие вбива чеп в единството на Европа. Това е следващият опит нашият континент на бъде разграничен на „ нова “ и „ остаряла “ Европа. За първи път това бе направено от Доналд Ръмсфелд. Военният министър на Буш-младши назова новоевропейци хората, които безусловно подкрепяха нахлуването в Ирак през 2003 година, и жигосах като „ староевропейци “ Германия и Франция, които изрично отхвърлиха да вземат участие в тази случка. Сега още веднъж се реанимира това разделяне, възкресявайки концепцията на полския маршал Пилсудски от 30-те години на предишния век, ориентирана по едно и също време против Русия и против Германия.
Ако президентът Радев бъде по-внимателен, когато разисква сходни деликатни тематики, той сигурно ще усили възможностите си за втори мандат. Противниците му в средите на ръководещите са задоволително доста и задоволително нападателни. Преди четири години те подцениха Радев, решавайки, че който и да изправят против него, ще го победят. Сега няма да създадат тази неточност. Ще хвърлят против Радев всичко, с което разполагат. Ето за какво президентът би трябвало оптимално да консолидира своите последователи. В никакъв случай не трябва да ги разколебава, ползвайки реплики от репертоара на „ умните и красивите “. Подобен дискурс може да накара някоя баба костовистка да премрежи взор от трогване, само че при естествените хора не прави никаква работа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ