Македонците имат по-голям имунитет от българите към руското влияние
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В комисията по външните работи на Камарата на представителите на американския Конгрес в средата на седмицата се организира чуване за Балканите за да бъдат отправени рекомендации към администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън по какъв начин да подходи към района ни, и по-специално към Западните Балкани.
Дискусията закономерно обхвана и изобщо връзките на Съединените щати с Европейския съюз, към който са се устремили Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания и Косово.
Мадлин Олбрайт беше измежду специалистите, поканени от конгресмените. По време на войните в някогашна Югославия тя беше първо дипломат на Съединените щати в Организация на обединените нации, а по-късно и държавен секретар. Ето какво показа тя за трансатлантическите връзки:
„ Наистина считам, че още виждаме в европейците доста значими съдружници в доста аспекти. Мога да ви кажа, че защото съм родена в Европа, постоянно ми звънят европейски водачи. И когато стартира ребалансът на външната ни политика към Азия, някои от тях ми споделиха: „ Изоставихте ни “. А аз отвръщах: „ Не, вие бяхте казусът, а в този момент сте част от решенията и би трябвало да работим дружно в други елементи на света “.
Трябва да отделим повече време, с цел да разберем по какъв начин работи Европейският съюз и какво можем да вършим дружно. Защото посоките, в които вървим, значително съответстват. Но не трябва да считаме, че се отнасяме безусловно еднообразно към всеки проблем. За това се изисква дипломация. Всичко, което Съединените щати вършиха през последните 4 години, беше да наскърбяват европейците. Вместо това, в този момент може да помислим за общото сред нас и да си сътрудничим “.
Сътрудничеството сред Америка и Европа за Балканите Олбрайт вижда в границите на стратегическото опълчване на Китай и Русия:
„ Колкото повече си партнираме с Европейския съюз, толкоз по-силни ще сме. За Китай и Русия би трябвало - в случай че сме обезпокоени от държанието им, да демонстрираме с Европейския съюз общи полезности и разбирания за политическите принадлежности, които са на наше разположение. Това, съгласно мен, ще е доста значима част от идващия стадий на връзките ни “.
Мадлин Олбрайт разяснява и България. И назова „ покруса “ развиването на събитията към Република Северна Македония:
„ Когато бях в Организация на обединените нации, я наричахме БЮРМ - Бивша Югославска Република Македония. Никой не знаеше защо приказваме в действителност. И откакто гърците съумяха да реализират съглашение след толкоз усилена работа, мисля, че е трагично, че българите повдигат този въпрос от вътрешнополитически съображения. Затова би трябвало да бъде издигнат въпросът по какъв начин те извършват отговорностите си като членове на Европейски Съюз. Това е доста значим въпрос, тъй като се подкопава това, което се опитваме да създадем на Балканите, а точно - съдействие по стопански и политически въпроси “.
Пред комисията по външните работи на Камарата на представителите приказва и Януш Бугайски от вашингтонския институт за проучвания и разбори Jamestowm Foundation. Балканите са слабото място, което занапред ще бъде експлоатирано от външни сили за оказване на напън върху Европейския съюз, означи той:
„ Вашингтон би трябвало да обърне повече внимание и на прилежащите на западнобалканските страни, които биха могли да им окажат отрицателно въздействие. Особено България, Унгария и Хърватия. Например блокадата на договарянията за присъединение на Република Северна Македония към Европейския съюз активизира проруското лоби в България и отслабва сигурността на Балканите “.
Според Бугайски новоизбраният американски президент Джо Байдън ще има по-големи външнополитически цели, както и вътрешнополитически, само че ще бъде отделено повече внимание на този район:
„ Защото при администрацията на Тръмп беше по-скоро спорадично, а и както видяхме от срещата в Белия дом с водачите на Косово и на Сърбия, балканската политика нерядко беше по-скоро пиар упражнение.
Отношението на Байдън ще е по-последователно. Не забравяйте, че той има огромен опит на Балканите - още от началото на 90-те години по време на войните в някогашна Югославия. Той схваща проблемите там по-добре от всички президенти от последните десетилетия. И за това считам, че ще постави старания за решение на противоречивите въпроси в района или най-малко за попречване на още по-голяма дестабилизация “.
Януш Бугайски акцентира, че „ нищо не е елементарно на Балканите “.
„ Приоритет номер едно е възобновяване на близкото съдействие с Европейския съюз. Не единствено в връзките Съединени щати - Европейски съюз, само че и във връзка с външната политика и политиката по отношение на този район. През годините сме били очевидци, когато Америка и Европа са дружно по какъв начин е по-вероятно проблемите да бъдат решавани, в сравнение с когато действаме поотделно... Освен това към този момент стигнахме до миг, в който не можем да си позволим договарянията сред Сърбия и Косово да вземем за пример и безизходното политическо състояние в Босна да не престават постоянно. Пандемията и икономическите провали, които тя нанася, са доста по-сериозни проблеми. Затова въпроси като самостоятелност и интернационално самопризнание би трябвало да бъдат решени допустимо по-скоро “.
Той е безапелационен, че българското държавно управление заслужава рецензия по въпроса за РСМ.
„ Години наред Вашингтон смяташе България за стабилизиращия фактор в района. Тя първа одобри Македония като самостоятелна страна и до момента не беше преигравала с въпросите за езика и историята. А в този момент внезапно, на ръба на договарянията за еврочленство на Северна Македония, държавното управление реши да съживи този спор. Трагично е. Това хвърля в доста неизгодна позиция България в очите на Вашингтон. Както и в очите на Европейския съюз. И то в миг, когато страната страда от пандемията, продължава да е една от най-бедните Европа, а и все по този начин е обект на опити за въздействие от Русия. България се сложи в доста сложна обстановка “.
По думите на Бугайски „ Кремъл е безпределно удовлетворен “ от обстановката.
„ Опитвам се да обърна внимание на това, че България може би е обект на по-голямо съветско финансово навлизане, корумпиращо въздействие и политически връзки от която и да било друга страна в района. Да не забравяме, че България беше най-близкият съдружник на Съветския съюз. А Югославия, в това число републиката ѝ Македония, остана отвън руския блок след разрива сред Тито и Сталин. Бих споделил, че македонците, колкото и да е парадоксално, са развили по-голям имунитет от съветско въздействие, в сравнение с България “.
На въпрос по какъв начин биха могли Съединените щати да оказват помощ за решаването на разногласието сред Сърбия и Косово, Бугайски отговори:
„ Ако не беше пандемията, най-вероятно в Косово щяха да проведат изключителни избори. Различни политически партии там желаят да ръководят, само че позициите на всички тях за независимостта и взаимното признание със Сърбия са едни и същи.
В Сърбия, както казахте, има политически монопол и тя е доста по-малко народна власт, в сравнение с Косово. Там има еднолично ръководство, повече надзор върху медиите, повече напън върху гражданското общество, повече съветско въздействие. Съгласен съм с вас, че битката ще е сложна. Но би била и невъзможна без Америка. Трябва икономическата нормализация да бъде придружена и от политически ограничения.
Сърбия не трябва да бъде карана да признае Косово неотложно. Но тя би трябвало да спре да пречи на Косово да бъде прието от други страни и да членува в интернационалните организации. Сърбия може да направи доста позитивни стъпки без публично признание на косовската самостоятелност и мисля, че за това ще работи Байдън “.
Според него Босна има потребност от конституция.
„ Към момента страната действа според Дейтънското съглашение, което не е планувано да работи като съчетаем с европейските критерии главен закон, който да приравни Босна към страните от Европейския съюз. Целта на Дейтън беше единствено да спре войната. Трябва да бъде основана конституция, с която да се понижи, а за какво не и да се отстрани, политическата доминация на обособените етнически съставни елементи. А също и на кантоналните управляващи в Мюсюлманско-хърватската федерация, които също подхранват етническото разделяне...
Властите на локално равнище би трябвало да са по-силни. Повече държавно финансиране би трябвало за тях. А централното държавно управление би трябвало да е функционално, формирано от представители на всички етнически групи и гарантиращо правата на всички жители, а освен груповите права на етническите групи. Така ще е по-вероятно Босна да покрие европейските критерии и да стартира действителен развой на присъединение към Европейския съюз “.
Интервюто с Януш Бугайски е на БНР
В комисията по външните работи на Камарата на представителите на американския Конгрес в средата на седмицата се организира чуване за Балканите за да бъдат отправени рекомендации към администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън по какъв начин да подходи към района ни, и по-специално към Западните Балкани.
Дискусията закономерно обхвана и изобщо връзките на Съединените щати с Европейския съюз, към който са се устремили Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания и Косово.
Мадлин Олбрайт беше измежду специалистите, поканени от конгресмените. По време на войните в някогашна Югославия тя беше първо дипломат на Съединените щати в Организация на обединените нации, а по-късно и държавен секретар. Ето какво показа тя за трансатлантическите връзки:
„ Наистина считам, че още виждаме в европейците доста значими съдружници в доста аспекти. Мога да ви кажа, че защото съм родена в Европа, постоянно ми звънят европейски водачи. И когато стартира ребалансът на външната ни политика към Азия, някои от тях ми споделиха: „ Изоставихте ни “. А аз отвръщах: „ Не, вие бяхте казусът, а в този момент сте част от решенията и би трябвало да работим дружно в други елементи на света “.
Трябва да отделим повече време, с цел да разберем по какъв начин работи Европейският съюз и какво можем да вършим дружно. Защото посоките, в които вървим, значително съответстват. Но не трябва да считаме, че се отнасяме безусловно еднообразно към всеки проблем. За това се изисква дипломация. Всичко, което Съединените щати вършиха през последните 4 години, беше да наскърбяват европейците. Вместо това, в този момент може да помислим за общото сред нас и да си сътрудничим “.
Сътрудничеството сред Америка и Европа за Балканите Олбрайт вижда в границите на стратегическото опълчване на Китай и Русия:
„ Колкото повече си партнираме с Европейския съюз, толкоз по-силни ще сме. За Китай и Русия би трябвало - в случай че сме обезпокоени от държанието им, да демонстрираме с Европейския съюз общи полезности и разбирания за политическите принадлежности, които са на наше разположение. Това, съгласно мен, ще е доста значима част от идващия стадий на връзките ни “.
Мадлин Олбрайт разяснява и България. И назова „ покруса “ развиването на събитията към Република Северна Македония:
„ Когато бях в Организация на обединените нации, я наричахме БЮРМ - Бивша Югославска Република Македония. Никой не знаеше защо приказваме в действителност. И откакто гърците съумяха да реализират съглашение след толкоз усилена работа, мисля, че е трагично, че българите повдигат този въпрос от вътрешнополитически съображения. Затова би трябвало да бъде издигнат въпросът по какъв начин те извършват отговорностите си като членове на Европейски Съюз. Това е доста значим въпрос, тъй като се подкопава това, което се опитваме да създадем на Балканите, а точно - съдействие по стопански и политически въпроси “.
Пред комисията по външните работи на Камарата на представителите приказва и Януш Бугайски от вашингтонския институт за проучвания и разбори Jamestowm Foundation. Балканите са слабото място, което занапред ще бъде експлоатирано от външни сили за оказване на напън върху Европейския съюз, означи той:
„ Вашингтон би трябвало да обърне повече внимание и на прилежащите на западнобалканските страни, които биха могли да им окажат отрицателно въздействие. Особено България, Унгария и Хърватия. Например блокадата на договарянията за присъединение на Република Северна Македония към Европейския съюз активизира проруското лоби в България и отслабва сигурността на Балканите “.
Според Бугайски новоизбраният американски президент Джо Байдън ще има по-големи външнополитически цели, както и вътрешнополитически, само че ще бъде отделено повече внимание на този район:
„ Защото при администрацията на Тръмп беше по-скоро спорадично, а и както видяхме от срещата в Белия дом с водачите на Косово и на Сърбия, балканската политика нерядко беше по-скоро пиар упражнение.
Отношението на Байдън ще е по-последователно. Не забравяйте, че той има огромен опит на Балканите - още от началото на 90-те години по време на войните в някогашна Югославия. Той схваща проблемите там по-добре от всички президенти от последните десетилетия. И за това считам, че ще постави старания за решение на противоречивите въпроси в района или най-малко за попречване на още по-голяма дестабилизация “.
Януш Бугайски акцентира, че „ нищо не е елементарно на Балканите “.
„ Приоритет номер едно е възобновяване на близкото съдействие с Европейския съюз. Не единствено в връзките Съединени щати - Европейски съюз, само че и във връзка с външната политика и политиката по отношение на този район. През годините сме били очевидци, когато Америка и Европа са дружно по какъв начин е по-вероятно проблемите да бъдат решавани, в сравнение с когато действаме поотделно... Освен това към този момент стигнахме до миг, в който не можем да си позволим договарянията сред Сърбия и Косово да вземем за пример и безизходното политическо състояние в Босна да не престават постоянно. Пандемията и икономическите провали, които тя нанася, са доста по-сериозни проблеми. Затова въпроси като самостоятелност и интернационално самопризнание би трябвало да бъдат решени допустимо по-скоро “.
Той е безапелационен, че българското държавно управление заслужава рецензия по въпроса за РСМ.
„ Години наред Вашингтон смяташе България за стабилизиращия фактор в района. Тя първа одобри Македония като самостоятелна страна и до момента не беше преигравала с въпросите за езика и историята. А в този момент внезапно, на ръба на договарянията за еврочленство на Северна Македония, държавното управление реши да съживи този спор. Трагично е. Това хвърля в доста неизгодна позиция България в очите на Вашингтон. Както и в очите на Европейския съюз. И то в миг, когато страната страда от пандемията, продължава да е една от най-бедните Европа, а и все по този начин е обект на опити за въздействие от Русия. България се сложи в доста сложна обстановка “.
По думите на Бугайски „ Кремъл е безпределно удовлетворен “ от обстановката.
„ Опитвам се да обърна внимание на това, че България може би е обект на по-голямо съветско финансово навлизане, корумпиращо въздействие и политически връзки от която и да било друга страна в района. Да не забравяме, че България беше най-близкият съдружник на Съветския съюз. А Югославия, в това число републиката ѝ Македония, остана отвън руския блок след разрива сред Тито и Сталин. Бих споделил, че македонците, колкото и да е парадоксално, са развили по-голям имунитет от съветско въздействие, в сравнение с България “.
На въпрос по какъв начин биха могли Съединените щати да оказват помощ за решаването на разногласието сред Сърбия и Косово, Бугайски отговори:
„ Ако не беше пандемията, най-вероятно в Косово щяха да проведат изключителни избори. Различни политически партии там желаят да ръководят, само че позициите на всички тях за независимостта и взаимното признание със Сърбия са едни и същи.
В Сърбия, както казахте, има политически монопол и тя е доста по-малко народна власт, в сравнение с Косово. Там има еднолично ръководство, повече надзор върху медиите, повече напън върху гражданското общество, повече съветско въздействие. Съгласен съм с вас, че битката ще е сложна. Но би била и невъзможна без Америка. Трябва икономическата нормализация да бъде придружена и от политически ограничения.
Сърбия не трябва да бъде карана да признае Косово неотложно. Но тя би трябвало да спре да пречи на Косово да бъде прието от други страни и да членува в интернационалните организации. Сърбия може да направи доста позитивни стъпки без публично признание на косовската самостоятелност и мисля, че за това ще работи Байдън “.
Според него Босна има потребност от конституция.
„ Към момента страната действа според Дейтънското съглашение, което не е планувано да работи като съчетаем с европейските критерии главен закон, който да приравни Босна към страните от Европейския съюз. Целта на Дейтън беше единствено да спре войната. Трябва да бъде основана конституция, с която да се понижи, а за какво не и да се отстрани, политическата доминация на обособените етнически съставни елементи. А също и на кантоналните управляващи в Мюсюлманско-хърватската федерация, които също подхранват етническото разделяне...
Властите на локално равнище би трябвало да са по-силни. Повече държавно финансиране би трябвало за тях. А централното държавно управление би трябвало да е функционално, формирано от представители на всички етнически групи и гарантиращо правата на всички жители, а освен груповите права на етническите групи. Така ще е по-вероятно Босна да покрие европейските критерии и да стартира действителен развой на присъединение към Европейския съюз “.
Интервюто с Януш Бугайски е на БНР
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ