Необходима ли е съдебната „ваканция“…или кому е угодно спиране работата на съдилищата в България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Позиция на адв. Марин Георгиев Поповски, Пловдивска адвокатска гилдия
Съдилищата ли са най-високо рискови за разпространяване COVID-19, където достъпът на външни лица е стеснен през цялото време на епидемията, където е немислимо да влезеш без маска и без да си направил на входа стерилизация на ръцете си, където чиновник мери телесната температура на всеки един, влизащ в правосъдната палата жител, без значение какъв брой пъти дневно го прави? Всички съдилища еднообразно ли носят тази евентуална заплаха? Адекватно и рационално ли е да бъдат предприемани едни и същи ограничения за предварителна защита от заразяване по отношение на Районен съд София и Районен съд Мадан, да вземем за пример? Все отново обикновената човешка логичност навежда на мисълта, че предложенията и произлизащите от тях ограничения следва да бъдат предприемани не на кг , а самостоятелно, поетапно или най-малко съгласно осъществено категоризиране на съдилищата по отношение на тяхната натовареност на каузи, а от там и по отношение на потока от хора. Уви, това още веднъж не се случи! През тази година се начетохме и нагледахме на недомислени и неразумни „ ограничения “ против разпространяването на ковид. Мерки, които освен не защитиха живота и здравето на хората, само че подкопаха основите на така и така разтърсената ни стопанска система. Една от тези ограничения несъмнено и изрично бе слагането на КПП-пунктове на изходите на регионалните градове, което сътвори от една страна суматоха измежду популацията, въпреки това безпорядък в публичния живот и от трета страна докара до загуба на работни места и прекратяване на капиталови планове. Това прекратяване надали бе изненада за ръководещите, които вкараха тази мярка, въпреки всичко то бе много елементарно прогнозируемо даже за човек, придобил познанията си по стопанска система като постоянен фен на шоуто на Слави. Лесната прогнозируемост следваше не от друго, а от невиждания темперамент на тази по този начин „ добре премислена “ мярка. Поставянето на КПП-та напълно закономерно докара до размишления у народа коя би била идната такава невиждана до момента мярка и дали тя няма да препятства реализацията на подхванатите от нас капиталови планове и да „ заключи “ за неустановен интервал от време оборотни средства. Неусетно се превърнахме в мравки, обитаващи стъклен аквариум, на които им заграждат пътя и те потеглят в мечтана от господаря си посока.
Другата такава мярка разбра се е новата остаряла мярка – затваряне на съдилищата. По отношение на тази мярка смятам, че да се твърди, че същата е съответна и нужна е еднакво на засегнатост за интелигентността на всеки един средноинтелигентен жител. За да внесеш такова предложение, което обрича на липса на приходи хиляди юристи, движимости лица, правосъдни заседатели и други преди всичко смятам за мярка не против разпространяването на COVID-19, а за мярка против правото на практикуване на една от най-достойните специалности с света – адвокатската. Резултатът от тази мярка е явен: ново прекратяване влагането на средства в стопанската система, отсрочване произнасянето по търговски каузи, чийто интерес касае материални активи на неизчислима висока стойност, закъснение произнасянето с решения по цивилен и административни каузи още веднъж с веществен интерес, чийто размер още веднъж не би могъл да бъде изчислен. В разследване на тази изкуствено провокирана правосъдна почивка или нейната опция – отсрочване на към този момент планувани каузи с по 3-4 седмици удар ще понесе цялата стопанска система на страната. Внасянето на сходно предложение, без същото да бъде стимулирано съответно (а не бланкетно) и без да са разисквани и оценени последствията от налагането на тази мярка навежда на мисълта, че такава предвидливост съставлява съществено, а може би и непостижимо изпитание за индивида, внесъл предлагането в този му тип и с това наличие. Тук напълно закономерно се усеща горчивия привкус на подозрението дали това решение не е обвързано по някакъв метод с Голямата бюджетна договорка на Европейски Съюз, реализирана от на 21 юли 2020 година, която включва еднократен фонд за възобновяване от 750 милиарда евро, наименуван „ Европейски Съюз от последващо потомство “ (NGEU). Интересното при тази договорка е, че като цяло ключът за разпределението на средствата е в представянето на отчет от съответната държава-членка, който отчет да онагледи, че страната нуждаеща се от помощта, е била наранена от мощен спад в Брутният вътрешен продукт в резултат на COVID-19. 70% от безвъзмездните средства се отпускат през годините 2021 и 2022, за които критерият е загубата в действителния Брутният вътрешен продукт. Така че, в случай че по някакъв метод тези ограничения са повлияни от Голямата бюджетна договорка на Европейски Съюз, то ни чакат последващи две забавни години, през които по всяка възможност ще станем очевидци и на други сходни „ рационални “ ограничения против разпространяването на COVID-19.
Независимо каква е истината, откровено се надявам обаче на едно нещо – нека единствено властимащите в България не споделят философията на Джордж Вашингтон, който прокарва своите финансови възгледи учредени на думите: „ Не можеш да оправиш стопанската система на страната си, можеш да поправиш единствено своята персонална стопанска система “.
Позиция на адв. Марин Георгиев Поповски, Пловдивска адвокатска гилдия
Съдилищата ли са най-високо рискови за разпространяване COVID-19, където достъпът на външни лица е стеснен през цялото време на епидемията, където е немислимо да влезеш без маска и без да си направил на входа стерилизация на ръцете си, където чиновник мери телесната температура на всеки един, влизащ в правосъдната палата жител, без значение какъв брой пъти дневно го прави? Всички съдилища еднообразно ли носят тази евентуална заплаха? Адекватно и рационално ли е да бъдат предприемани едни и същи ограничения за предварителна защита от заразяване по отношение на Районен съд София и Районен съд Мадан, да вземем за пример? Все отново обикновената човешка логичност навежда на мисълта, че предложенията и произлизащите от тях ограничения следва да бъдат предприемани не на кг , а самостоятелно, поетапно или най-малко съгласно осъществено категоризиране на съдилищата по отношение на тяхната натовареност на каузи, а от там и по отношение на потока от хора. Уви, това още веднъж не се случи! През тази година се начетохме и нагледахме на недомислени и неразумни „ ограничения “ против разпространяването на ковид. Мерки, които освен не защитиха живота и здравето на хората, само че подкопаха основите на така и така разтърсената ни стопанска система. Една от тези ограничения несъмнено и изрично бе слагането на КПП-пунктове на изходите на регионалните градове, което сътвори от една страна суматоха измежду популацията, въпреки това безпорядък в публичния живот и от трета страна докара до загуба на работни места и прекратяване на капиталови планове. Това прекратяване надали бе изненада за ръководещите, които вкараха тази мярка, въпреки всичко то бе много елементарно прогнозируемо даже за човек, придобил познанията си по стопанска система като постоянен фен на шоуто на Слави. Лесната прогнозируемост следваше не от друго, а от невиждания темперамент на тази по този начин „ добре премислена “ мярка. Поставянето на КПП-та напълно закономерно докара до размишления у народа коя би била идната такава невиждана до момента мярка и дали тя няма да препятства реализацията на подхванатите от нас капиталови планове и да „ заключи “ за неустановен интервал от време оборотни средства. Неусетно се превърнахме в мравки, обитаващи стъклен аквариум, на които им заграждат пътя и те потеглят в мечтана от господаря си посока.
Другата такава мярка разбра се е новата остаряла мярка – затваряне на съдилищата. По отношение на тази мярка смятам, че да се твърди, че същата е съответна и нужна е еднакво на засегнатост за интелигентността на всеки един средноинтелигентен жител. За да внесеш такова предложение, което обрича на липса на приходи хиляди юристи, движимости лица, правосъдни заседатели и други преди всичко смятам за мярка не против разпространяването на COVID-19, а за мярка против правото на практикуване на една от най-достойните специалности с света – адвокатската. Резултатът от тази мярка е явен: ново прекратяване влагането на средства в стопанската система, отсрочване произнасянето по търговски каузи, чийто интерес касае материални активи на неизчислима висока стойност, закъснение произнасянето с решения по цивилен и административни каузи още веднъж с веществен интерес, чийто размер още веднъж не би могъл да бъде изчислен. В разследване на тази изкуствено провокирана правосъдна почивка или нейната опция – отсрочване на към този момент планувани каузи с по 3-4 седмици удар ще понесе цялата стопанска система на страната. Внасянето на сходно предложение, без същото да бъде стимулирано съответно (а не бланкетно) и без да са разисквани и оценени последствията от налагането на тази мярка навежда на мисълта, че такава предвидливост съставлява съществено, а може би и непостижимо изпитание за индивида, внесъл предлагането в този му тип и с това наличие. Тук напълно закономерно се усеща горчивия привкус на подозрението дали това решение не е обвързано по някакъв метод с Голямата бюджетна договорка на Европейски Съюз, реализирана от на 21 юли 2020 година, която включва еднократен фонд за възобновяване от 750 милиарда евро, наименуван „ Европейски Съюз от последващо потомство “ (NGEU). Интересното при тази договорка е, че като цяло ключът за разпределението на средствата е в представянето на отчет от съответната държава-членка, който отчет да онагледи, че страната нуждаеща се от помощта, е била наранена от мощен спад в Брутният вътрешен продукт в резултат на COVID-19. 70% от безвъзмездните средства се отпускат през годините 2021 и 2022, за които критерият е загубата в действителния Брутният вътрешен продукт. Така че, в случай че по някакъв метод тези ограничения са повлияни от Голямата бюджетна договорка на Европейски Съюз, то ни чакат последващи две забавни години, през които по всяка възможност ще станем очевидци и на други сходни „ рационални “ ограничения против разпространяването на COVID-19.
Независимо каква е истината, откровено се надявам обаче на едно нещо – нека единствено властимащите в България не споделят философията на Джордж Вашингтон, който прокарва своите финансови възгледи учредени на думите: „ Не можеш да оправиш стопанската система на страната си, можеш да поправиш единствено своята персонална стопанска система “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ