Към Русия или към Запада: накъде гледа Беларус?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Един взор към картата на Европа демонстрира особеното географско разположение на Беларус: на запад страната граничи с членуващите в НАТО Полша, Литва и Латвия, на юг - с Украйна, а на изток – с Русия.
Беларус не е буферна страна, счита Густав Гресел от брюкселския мозъчен концерн Европейски съвет за външни връзки. “Беларус не е безпристрастен като Швейцария, Швеция и Финландия”, изяснява той. Източноевропейската страна е част от доминираната от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКС). Другите членове на военния съюз са Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Президентът Александър Лукашенко се базира предходната седмица на ОДКС. Той твърди, че НАТО разполагал войски на западната граница на Беларус. А след телефонен диалог с Лукашенко, Путин заявява, че Русия ще поддържа своя съдружник “в рамките на договорните връзки “.
Русия не възнамерява военна интервенция
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрично отхвърли изказванията на Лукашенко за изпращане на спомагателни военни елементи в Полша и Литва и увери, че алиансът е заел " строго отбранителни " позиции и е " подготвен да отговори на всяка експанзия против свои съдружници ". Президентът Лукашенко пък разпореди на въоръжените сили на страната да стартират военни маневри по западната граница на Беларус.
Според Густав Гресел, беларуският президент се пробва да конструира чувство за външна опасност и по този начин да насърчи Русия да се намеси в негова изгода. " Но Путин няма сходни планове. Докато Беларус не прекрачи алените линии, т.е. се придържа към договорите за държавно обединяване, икономическо и военно съдействие, Русия няма да се намеси ", споделя Гресел пред Дъждовни води.
Експертите считат, че главен приоритет на Русия е не спасяването на автократа Лукашенко, а съхраняването на проруската ориентировка на страната. За Кремъл една смяна на ръководството би била допустима, стига да тя не трансформира курса на страната към Запада, Европейския съюз и НАТО.
Но и такава заплаха наподобява не съществува. Опозицията не приказва за консолидиране на Беларус в Европейския съюз. Една от опозиционните лидерки Мария Колесникова съобщи в изявление, че глобите, които Европейският съюз обмисля против обособени лица, са по-скоро контрапродуктивни и ще се отразят неприятно на полемиката сред ръководещите и опозицията.
Беларус не е Украйна
Европейските дипломати от дни предизвестяват да не се дават мотиви на Русия да твърди, че Европейски Съюз се меси във вътрешните работи на Беларус. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че хората в Беларус имат право сами да избират ръководството си, само че не насочи непосредствено искане за отдръпване на Лукашенко. В телефонен диалог Владимир Путин и Ангела Меркел също са се разбрали, че няма да има “намеса отвън”.
Руската войска може за дни да окупира Беларус, само че Кремъл няма интерес от една сходна намеса, счита специалистът Густав Гресел. Беларус не може да се съпоставя с Украйна. Населението на Беларус е проруски настроено, двете страни са обвързани в общ съюз. Кому е нужна военна интервенция?
Проблеми за Кремъл пораждат от държанието на Лукашенко. Няколко дни преди изборите той задържа 32-ма руснаци с обвиняването, че са съветски наемници, работещи за дестабилизирането на Беларус. Лукашенко по този начин и не откликна на желанието на Русия да построи военна база в Беларус и даже стартира построяването на връзки с НАТО. Беларус взе участие в някои стратегии на НАТО, а тази смяна в курса беше наградена от Европейския съюз през 2016 година, когато глобите против ръководещите в Минск бяха вдигнати.
Повторение на сюжета от Армения?
Според някои от специалистите, Русия може да се опита да наложи един проруски, съвременен правоприемник на Лукашенко. Сред вероятните имена се спряга Виктор Бабарико. Навремето, когато той се кандидатира за президент, Лукашенко се погрижи той да бъде арестуван. Бабарико управлява дъщерна компания на Газпром в Беларус и се афишира за самостоятелност от Запада и от Русия.
Паралели сред обстановката в Украйна и Беларус мъчно могат да бъдат правени. Може би по-скоро с Армения. Там по време на митингите през 2018 година проруското държавно управление беше сменено от видимо насочени към Запада политици. Кремъл тогава не се намеси. Две години по-късно Армения не наподобява да има каквито и да било планове да се отдръпна от икономическите и военни съглашения с Русия. А през днешния ден министър-председателят и бивш водач на митингите Никол Пашинян се смята за другар на Путин.
Автор: Бернд Ригерт
Един взор към картата на Европа демонстрира особеното географско разположение на Беларус: на запад страната граничи с членуващите в НАТО Полша, Литва и Латвия, на юг - с Украйна, а на изток – с Русия.
Беларус не е буферна страна, счита Густав Гресел от брюкселския мозъчен концерн Европейски съвет за външни връзки. “Беларус не е безпристрастен като Швейцария, Швеция и Финландия”, изяснява той. Източноевропейската страна е част от доминираната от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКС). Другите членове на военния съюз са Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Президентът Александър Лукашенко се базира предходната седмица на ОДКС. Той твърди, че НАТО разполагал войски на западната граница на Беларус. А след телефонен диалог с Лукашенко, Путин заявява, че Русия ще поддържа своя съдружник “в рамките на договорните връзки “.
Русия не възнамерява военна интервенция
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрично отхвърли изказванията на Лукашенко за изпращане на спомагателни военни елементи в Полша и Литва и увери, че алиансът е заел " строго отбранителни " позиции и е " подготвен да отговори на всяка експанзия против свои съдружници ". Президентът Лукашенко пък разпореди на въоръжените сили на страната да стартират военни маневри по западната граница на Беларус.
Според Густав Гресел, беларуският президент се пробва да конструира чувство за външна опасност и по този начин да насърчи Русия да се намеси в негова изгода. " Но Путин няма сходни планове. Докато Беларус не прекрачи алените линии, т.е. се придържа към договорите за държавно обединяване, икономическо и военно съдействие, Русия няма да се намеси ", споделя Гресел пред Дъждовни води.
Експертите считат, че главен приоритет на Русия е не спасяването на автократа Лукашенко, а съхраняването на проруската ориентировка на страната. За Кремъл една смяна на ръководството би била допустима, стига да тя не трансформира курса на страната към Запада, Европейския съюз и НАТО.
Но и такава заплаха наподобява не съществува. Опозицията не приказва за консолидиране на Беларус в Европейския съюз. Една от опозиционните лидерки Мария Колесникова съобщи в изявление, че глобите, които Европейският съюз обмисля против обособени лица, са по-скоро контрапродуктивни и ще се отразят неприятно на полемиката сред ръководещите и опозицията.
Беларус не е Украйна
Европейските дипломати от дни предизвестяват да не се дават мотиви на Русия да твърди, че Европейски Съюз се меси във вътрешните работи на Беларус. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че хората в Беларус имат право сами да избират ръководството си, само че не насочи непосредствено искане за отдръпване на Лукашенко. В телефонен диалог Владимир Путин и Ангела Меркел също са се разбрали, че няма да има “намеса отвън”.
Руската войска може за дни да окупира Беларус, само че Кремъл няма интерес от една сходна намеса, счита специалистът Густав Гресел. Беларус не може да се съпоставя с Украйна. Населението на Беларус е проруски настроено, двете страни са обвързани в общ съюз. Кому е нужна военна интервенция?
Проблеми за Кремъл пораждат от държанието на Лукашенко. Няколко дни преди изборите той задържа 32-ма руснаци с обвиняването, че са съветски наемници, работещи за дестабилизирането на Беларус. Лукашенко по този начин и не откликна на желанието на Русия да построи военна база в Беларус и даже стартира построяването на връзки с НАТО. Беларус взе участие в някои стратегии на НАТО, а тази смяна в курса беше наградена от Европейския съюз през 2016 година, когато глобите против ръководещите в Минск бяха вдигнати.
Повторение на сюжета от Армения?
Според някои от специалистите, Русия може да се опита да наложи един проруски, съвременен правоприемник на Лукашенко. Сред вероятните имена се спряга Виктор Бабарико. Навремето, когато той се кандидатира за президент, Лукашенко се погрижи той да бъде арестуван. Бабарико управлява дъщерна компания на Газпром в Беларус и се афишира за самостоятелност от Запада и от Русия.
Паралели сред обстановката в Украйна и Беларус мъчно могат да бъдат правени. Може би по-скоро с Армения. Там по време на митингите през 2018 година проруското държавно управление беше сменено от видимо насочени към Запада политици. Кремъл тогава не се намеси. Две години по-късно Армения не наподобява да има каквито и да било планове да се отдръпна от икономическите и военни съглашения с Русия. А през днешния ден министър-председателят и бивш водач на митингите Никол Пашинян се смята за другар на Путин.
Автор: Бернд Ригерт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ