Европейският съюз е това, което политическият философ Лео Щраус може

Европейският съюз е това, което политическият мъдрец Лео Щраус може да назова "героична илюзия." Това е благородна фантазия, фантазия, че единственото нещо, което е належащо за мира в Европа, е споделеното благополучие. И за известно време Европейски Съюз живееше в този сън. Трудностите на финансовата рецесия от 2008 година обаче демонстрираха каква е тънката основа за шерване на просперитета за бъдещето на Европейски Съюз. Голяма част от вътрешните битки, които следим през днешния ден в границите на Европейски Съюз, са направените в последния миг старания от страна на някои да дадат на Европейски Съюз типовете пълномощия, които ще му бъдат нужни, с цел да сътвори ефикасна и политически суверенна конструкция. Те надали ще съумеят.

Вземете бюрократичната препирня сред Полша и Европейската комисия. Двете страни от дълго време се разминават поради желанието на настоящето полско държавно управление да реформира правосъдната система на Полша по метод, който му дава повече пълномощия да избира и отстранява съдиите. Последната глава в сагата стартира на 28 август, когато полското министерство на външните работи разгласява изказване, с което отхвърли рецензиите на комисията към Полша като "неоснователни" и изпрати до Брюксел документ от 12 страници с правни разсъждения, с цел да подчертае това. Европейската комисия отвърна на огъня на 31 август, като заместник-председателят на комисията съобщи, че органът няма да остави настрани казуса и ще потърси всички средства, с които разполага, с цел да дисциплинира Полша. Същия ден в изявление за Le Point френският президент Емануел Макрон сподели, че политиките на Полша са "много тревожни", допълвайки, че те слагат под подозрение европейската взаимност и даже върховенството на закона.

Този тип на дейности напред и обратно не е толкоз необикновен за бюрокрации като Европейски Съюз, само че подценява неизбежната алтернатива: Континентът е обитаем не от европейци, а от няколко извънредно разнообразни нации. Неспособността или нежеланието да се разбере това е явна в останалата част от изявлението на Макрон в Le Point. На въпроса по какъв начин ще съживи Европа, първият му отговор беше: "Вярвам в Европа." За да вярваш в Европа би трябвало да признаеш, че съществуването на "Европа" като политическа единица не се основава на обстоятелства или общи ползи, а на вяра. Надеждата е хубаво нещо и има време и място за нея. Но вярата не е това, което дефинира трайните политически действителности.

Европейски Съюз не е страна

Нямам желание да се присмивам на Макрон, че допуска групова еднаквост. Общността, в края на краищата, е значима. Хората ги образуват, тъй като светът е рисков и неустойчив и за положително или неприятно те са се разпознали с тях. След урагана „ Харви “ да вземем за пример американците от всички етнически групи, полове и политически убеждения подаряват своето време, пари, мисли и молебствия на нуждаещите се. Те направиха това, тъй като без значение от разликите си, те споделят обикновената връзка, че са американци.

Проблемът е, че общността, за която приказва Макрон, в действителност не съществува. В един миг в изявлението френският президент приказва за възвръщане на суверенитета на Европа. Интервюиращият означи с изненада, че френският проевропейски президент приказва за суверенитет в първото си огромно изявление с пресата. Макрон, постоянно набожен, отговори, че той счита Европа за континент "в измеренията на американските и китайските сили". Строго видяно, Макрон има право за капацитета на Европа. Европейски Съюз има БВП от към 16 трилиона $. Това е малко по-малко от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати (18,6 трлн. долара) и съвсем една трета по-голям от китайския (11,2 трилиона долара). Взети дружно, Европейски Съюз има повече от 500 милиона поданици, което го прави третата най-гъсто обитаема страна в света след Китай и Индия - в случай че беше страна.

Европейски Съюз, обаче, не е страна и не е на път да се трансформира в страна. Ако Европа беше страна, доларите от немски налози биха били отпуснати за погашение на гръцкия дълг. Ако Европа беше страна, нейните военни ще бъдат ситуирани в Полша, с цел да защитят границите от Русия. Ако Европа беше страна, разпоредбите ще се ползват еднообразно за всички: Франция няма да пренебрегне разпоредбите на европейския бюджетен недостиг, а по-късно да отдели Полша като черна овца за нарушение на демократичните правила заради правосъдните промени. Ако Европа беше страна, румънците биха желали да умрат, с цел да защитят испанците. Няма подозрение, че има хора с благосклонност във всички тези страни, никой от които не желае да вижда пакости при визитите на другите. Но има разлика сред пасивната вяра за всички да живеят в мир и дейната всеотдайност за отбрана на членовете на една и съща общественост.

Това възприятие за общественост е живо и добре в множеството региони на Европа. И по този начин би трябвало да бъде. В ерата на националната страна държавните управления са легитимирани частично посредством способността им да съставляват и пазят избрана нация: група хора, които приказват на един и същи език, които са израснали на едно и също място и които считат, че в случай че един от тях самите им е атакуван, тогава нацията е подложена на офанзива. Дори и най-решителните последователи на европейската интеграция изпитват надълбоко възприятие на национална горделивост в личните си страни. Франция, Германия и другите западноевропейски страни съставляват самата люлка на самия шовинизъм, а даже и най-страстните от поддръжниците на Европейски Съюз не желаят да се откажат от своята национална еднаквост.

И въпреки всичко водачите на тези страни треперят пред лицето на своите националисти, без подозрение следствие от грозната история на континента. В края на краищата не беше доста от дълго време, когато имаше такива, които се опитваха да завладеят Европа с танкови дивизии вместо с неолиберални търговски режими. Но може би има освен това от боязън от предишното. Може би има и блян за предишното. Може би западноевропейските страни са носталгични, тъжни за времето, когато обособените европейски народи са управлявали света и осъзнават действителността, че единственият метод, по който може да се случи още веднъж, е да се употребяват всички големи географски, военни и стопански запаси на Европа, ориентирани към преследването на една цел, за разлика от 51 групи от разнообразни цели.

С вързани ръце

И в това се състои компликацията да се приказва за Европа. Толкова разнороден е континентът, че постоянно е по-полезно да се мисли за него районно: Западна Европа, Източна Европа, Северна Европа, Южна Европа (Полезно не значи съвършено. Има негативни конотации, свързани с "Източна Европа", да вземем за пример, считана за ретроградна или назадничаво общество. Вие може да стигнете до конфликт, замяна на удари в питейни заведения тук-там като Прага и Будапеща, в случай че допуснете пред локалните хора, че посещавате източната, а не централна Европа.) Но даже и тези обозначения да изясняват от време на време необяснима динамичност, те постоянно не съумяват да дадат вярна визия за това какъв брой комплицирана в действителност е Европа. Държави като Унгария и Полша, които ние в „ Глобал политикал фючърс “ категоризираме като Източна Европа, се придвижват назад против Европейски Съюз през последните години. Поддръжниците на по-голямата интеграция в Европейски Съюз постоянно се пробват да отделят Унгария и Полша като изключения, а не като предвестител на бъдещи трендове. Не виждат, да вземем за пример, че отводът на Унгария и Полша да вземат бежанците, които Европейски Съюз е желал те да одобряват през 2015 година, не е изключение, а е знак за бъдещите неща (помислете какъв брой анти-ЕС въодушевление за бежанците сътвори „ Брекзит “). Те споделят, както сподели предходната седмица Макрон, че Полша не приказва за Източна Европа, че унгарското държавно управление не приказва за същинските стремежи на унгарския народ. Те споделят, че масите в Европа са проевропейски и че Брюксел е претрупан със отбраната на скъпите правила на Европа за приемливост, тъждество и независимост и че в случай че всички просто следваха разпоредбите, Европа още веднъж ще ръководи света.

И те са прави, доколкото Полша не приказва от името на Източна Европа. Унгария не приказва за Румъния. Но Франция и Германия не приказват и за Източна Европа - единственото време в историята, когато те правили това, е било под прицела на оръжие. Обмислете също вероятността за страна като Полша. Полша има почти две трети от популацията на Франция. Но от икономическа позиция, Брутният вътрешен продукт на Полша е малко под 20 % от френския. Докато Западна Европа беше възобновена след Втората международна война с американски долари, източната част на Европа затъна зад Желязната завеса. Сега Източна Европа се появява - по-уверена, по-защитена от своята самостоятелност, стопански най-динамичния район в Европа. Правителството във Варшава не се опълчва на Европейски Съюз по принцип. То желае да бъде третирано заслужено и реагира сурово, когато се изправи против това, което счита за двоен стандарт на Брюксел.

Европейски Съюз не беше построен, с цел да сътвори демократична демократична Европа. Това беше единствено идеологическата му одежда. Европейски Съюз е основан, с цел да върже немските ръце зад тила си (и да върже ръцете на Германия и Франция заедно), тъй че континентът да не се раздира, както е било през Първата международна война и Втората международна война. Страни като Полша не са склонни да правят отстъпка суверенитета на институция, която няма причина да се грижи за тях, с изключение на като лист хартия, който споделя, че би трябвало. Защо Полша би желала да остави ориста си в ръцете на комитет, формиран от доста малко поляци, който значително оставя настрани Полша при вземането на решения? Правилно или не, само че Полша приказва за Полша, а полските гласоподаватели държат полското държавно управление отговорно за това какъв брой добре приказва за тях.

Благородството на фантазията на Европейски Съюз не би трябвало да умира с Европейски Съюз. Мирът в никакъв случай не е постоянно положение, само че може би ще продължи по-дълго, в случай че страните се третират между тях такива, каквито са, а не както биха желали да бъдат. Може би не. Единственото, което е несъмнено, е, че бъдещето на Европа ще бъде несъмнено както постоянно: посредством решения, направени в Лондон, Париж, Берлин, Варшава, Будапеща, Белград, Рим и други национални столици. Европейски Съюз може да прави колкото си желае изказвания, и без подозрение ще заплашва да изхвърли всички членове на Договора от Маастрихт в европейски страни, чиито бюрократични институции той не утвърждава. Сега Полша е задачата. Това е по този начин, тъй като Полша трансформира салдото на властта в Европа, без значение от това дали Брюксел утвърждава или не, и никакво отвращение, без значение дали е целесъобразно или не, по отношение на полските правосъдни промени не може да спре този трен. /БГНЕС

.................

Джейкъб Шапиро, „ Глобал политикал фючърс “