Съдът по правата на човека: България трябва да признае еднополовите семейства
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Коилова и Бабулкова против Българияи задължи България да сътвори правна рамка, която да признае еднополовите връзки.
В своето решение Европейски съд по правата на човека удостоверява откритата си процедура, че България, както и другите страни, членки на Съвета на Европа, са задължени да основат правна рамка, уреждаща връзките на фамилиите на еднополови двойки. За задачата може да се вкара друга от брака правна форма
за признание на всички фамилиите, които не са сключили брак.
Съдът постановява, че при неналичието на публично признание еднополовите двойки не са нищо повече от в действителност
съюзи съгласно българското законодателство, като сътрудниците не могат да контролират съществени аспекти от живота си като двойка, като да вземем за пример тези, свързани с имуществото, издръжката, отбраната от домашно принуждение и наследяването, както публично прието семейство. Те също по този начин не могат да се базират на съществуването на връзката си в връзките със правосъдните или административните органи. Жалбоподателките имат необикновен интерес да получат опция да записват съюза си, с цел да бъдат техните връзки
законно приети и предпазени без ненужни спънки – под формата на съществени права, отнасящи се до всяка двойка в постоянна връзка.
Съдът намира, че нито едно от основанията за нарушение на
публичния интерес, изтъкнати от държавното управление, не надвива над интереса на жалбоподателките да получат съответно признание и отбрана от закона на връзките си (параграф 57 от Решението). Съдът стига до заключението, че България е надхвърлила рамките на свободата си на преценка и не е изпълнила позитивното си обвързване да обезпечи правото на жалбоподателките на ценене на техния персонален и фамилен живот.
Решението е основно и фундаментално за развиването на българското законодателство в областта на равенството и ЛГБТИ правата. Множество двойки в България се намират в юридически вакуум, тъй като от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна– на територията на Република
България – нямат никаква правна връзка.
Историята на Лили и Дари по пътя на признание на брака им
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 години. През 2016 година те подписват брак във Англия. След
това подават искане към Столична община, регион “Люлин ”, с което желаят бракът им да бъде приет в България
според условията на Закона за гражданската регистрация. През 2017 година Столична община, регион “Люлин ”, постанови отвод да записва брака. Двете завеждат дело в Административен
съд – София-град против този отвод.
Делото на Лили и Дари в началото беше поето от правния екип на ЛГБТИ организация “Действие ”, като за процесуални представители ангажирахме няколко юристи, известни с
правозащитната си работа – адв. Деница Любенова, адв. Адела Качаунова, доцент Христо Христев, доцент Боряна Мусева и адв. Христо Копаранов.
Административен съд – София-град постанови решение, с което удостовери отхвърли на Столична община, регион “Люлин ”, а това решение беше доказано и от Върховния административен съд през 2019 година
Освен дело за признание на брака им, Лили и Дари водят и дело за промяна на семейството на Дарина, като делото е
висящо пред Софийския градски съд. Лили и Дари водиха и дело против Центъра за асистирана репродукция, където им беше отказано финансиране на процедурата, заради единствената причина, че бяха уведомили центъра, че са в брак.
В своето решение Европейски съд по правата на човека удостоверява откритата си процедура, че България, както и другите страни, членки на Съвета на Европа, са задължени да основат правна рамка, уреждаща връзките на фамилиите на еднополови двойки. За задачата може да се вкара друга от брака правна форма
за признание на всички фамилиите, които не са сключили брак.
Съдът постановява, че при неналичието на публично признание еднополовите двойки не са нищо повече от в действителност
съюзи съгласно българското законодателство, като сътрудниците не могат да контролират съществени аспекти от живота си като двойка, като да вземем за пример тези, свързани с имуществото, издръжката, отбраната от домашно принуждение и наследяването, както публично прието семейство. Те също по този начин не могат да се базират на съществуването на връзката си в връзките със правосъдните или административните органи. Жалбоподателките имат необикновен интерес да получат опция да записват съюза си, с цел да бъдат техните връзки
законно приети и предпазени без ненужни спънки – под формата на съществени права, отнасящи се до всяка двойка в постоянна връзка.
Съдът намира, че нито едно от основанията за нарушение на
публичния интерес, изтъкнати от държавното управление, не надвива над интереса на жалбоподателките да получат съответно признание и отбрана от закона на връзките си (параграф 57 от Решението). Съдът стига до заключението, че България е надхвърлила рамките на свободата си на преценка и не е изпълнила позитивното си обвързване да обезпечи правото на жалбоподателките на ценене на техния персонален и фамилен живот.
Решението е основно и фундаментално за развиването на българското законодателство в областта на равенството и ЛГБТИ правата. Множество двойки в България се намират в юридически вакуум, тъй като от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна– на територията на Република
България – нямат никаква правна връзка.
Историята на Лили и Дари по пътя на признание на брака им
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 години. През 2016 година те подписват брак във Англия. След
това подават искане към Столична община, регион “Люлин ”, с което желаят бракът им да бъде приет в България
според условията на Закона за гражданската регистрация. През 2017 година Столична община, регион “Люлин ”, постанови отвод да записва брака. Двете завеждат дело в Административен
съд – София-град против този отвод.
Делото на Лили и Дари в началото беше поето от правния екип на ЛГБТИ организация “Действие ”, като за процесуални представители ангажирахме няколко юристи, известни с
правозащитната си работа – адв. Деница Любенова, адв. Адела Качаунова, доцент Христо Христев, доцент Боряна Мусева и адв. Христо Копаранов.
Административен съд – София-град постанови решение, с което удостовери отхвърли на Столична община, регион “Люлин ”, а това решение беше доказано и от Върховния административен съд през 2019 година
Освен дело за признание на брака им, Лили и Дари водят и дело за промяна на семейството на Дарина, като делото е
висящо пред Софийския градски съд. Лили и Дари водиха и дело против Центъра за асистирана репродукция, където им беше отказано финансиране на процедурата, заради единствената причина, че бяха уведомили центъра, че са в брак.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ