Европейските цифрови COVID сертификати на 93 хил. граждани, ваксинирани в

Европейските цифрови Коронавирус документи на 93 хиляди жители, имунизирани в България, няма да бъдат годни от 1 февруари за пътешестване в Европейския съюз. Причината са новите правила, които вкарват ограничаване от 270 дни за годност на документите за хората със приключен имунизационен курс.

Ограничението няма да важи за хората с сложена бустерна доза. Но към този момент. Това сподели в изявление за Свободна Европа министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова .

„ Засега няма резултати от изследвания, които да са излезли и да са посочили, че бустерната доза също би трябвало да има период на годност “, сподели Сербезова.

Правилата за зелен документ в България се разграничават от европейските. Сербезова изясни, че тези, които се в границите на България, не се трансформират.

По думите й тази динамичност в разпоредбите "произтича от това, че ние започваме, сякаш, да привикваме с пандемията, да се учим да живеем с нея, да се опитваме да оценяваме резултата от едни или други ограничения ".

Според Сербезова COVID-19 е изострил проблеми в опазването на здравето, трупани с години. "Ние, измежду популацията на Европейски Съюз като жители, сме най-болните и живеем минимум. Средната дълготрайност на живота в България е приблизително със седем години по-ниска от тази при останалите жители на Европейски Съюз ", сподели Сербезова.

Можете да слушате.

Ето цялостния текст на изявлението:

- Заложихте доста амбициозна стратегия още по време на договарянията за сформиране на съдружно държавно управление – стратегия, която изисква доста време. В същото време обаче Ви посрещна следващата COVID-вълна, която най-малко като брой хора, регистрирани като позитивни, е много по-мащабна спрямо останалите. Ще приказваме и за COVID-19, само че преди този момент ми се ще да Ви попитам дали успяхте да се ориентирате за късото време в министерството и да очертаете целите, на които смятате да дадете първостепенно значение, от позиция и на обстановката. Как ще се пренаредят?

- Вие доста вярно отбелязахте, че програмата е амбициозна. Тя съдържа както краткосрочни, по този начин и средносрочни и дълготрайни цели. Няма по какъв начин да не е амбициозна, тъй като от десетилетия, самоуверено мога да заявя, са насъбрани едни проблеми в опазването на здравето, допускам и освен в него, само че моят взор е там, които не са били решавани, или отчасти са били решавани. Проблеми, които са се усложнявали във времето.

Всичко това на фона на демографския срив, на фона на това, че българинът е все по-болен. Правилно отбелязахте – не е единствено COVID-19.

COVID-19 в последните две години и половина просто сподели част от тези проблеми. Цялото това отношение, което цялото българско население има към избран вид лекуване, дискутира дали съществува COVID-19, или не съществува като заболяване, дискутира по какъв начин лекуват медицинските експерти в болничните и лечебните заведения, дискутира „ за “ или „ срещу “ имунизациите. Всичко това е по-скоро израз на едно съмнение, в това число и към институциите. Това съмнение има корени десетилетия обратно във времето.

То е доста обвързвано и със системата на обучение. С това че, като цяло, ние българите не сме доста виновни към личното си здраве и не го опазваме. Защото, в това число и в подтекста на министерството, едно министерство като това, което ръководя сега, то би трябвало да бъде „ министерство на опазването на здравето “, на първо място да опазваме здравето и да има здравна промоция и здравна култура.

Ние, измежду популацията на Европейски Съюз като жители, сме най-болните и живеем минимум. Средната дълготрайност на живота в България е приблизително със седем години по-ниска от тази при останалите жители на Европейски Съюз. За страдание индикаторът предотвратима смъртност е доста по-зле в сравнение с в останалите страни.

Така че проблемите са от години и по тази причина те не могат да бъдат решени незабавно. Това обаче не значи, че не би трябвало да се заложат и средносрочни, и дълготрайни цели. И тук желая да моля – в едни по-развити общества има едни съществени концепции, едни съществени показа за това по какъв начин би трябвало да се развива обучение, опазване на здравето.
Ние всички желаеме да имаме по-дълго живеещи в по-добро качество на живот жители.
И без значение коя политическа партия или респективно коалиция ръководи, всички тези съществени тематики би трябвало да бъдат консенсусни. Т.е. ние всички желаеме да имаме по-дълго живеещи в по-добро качество на живот жители. Затова е амбициозна програмата – поради нерешени проблеми години наред, поради неприятни индикатори за здравето на българина и всичко това, както Вие вярно отбелязахте, на фона, може би на най-сериозната до момента вълна от COVID-19.

Какви цели си слагаме? Безспорно един от тях е цифровизация на процесите и електронно опазване на здравето и ще ви обясня за какво това е по този начин. За пръв път аз чух за това, че българско държавно управление си слага като цел електронно опазване на здравето, въобще електронно ръководство, може би преди, по-памет изтъквам – 15-16-17 години.

Сега, малко по-късно, през 2022 година сме постигнали прочут прогрес в последните 2-3 години посредством и на „ Информационно обслужване “. Защо на процедура е толкоз значимо в опазването на здравето да бъде въведено? Това е едно осветляване на всички процеси по лекуване. Това е основаването на електронно здравно досие. Независимо какви артикули са Ви изписани по Национална здравна каса или артикули на така наречен свободна продажба, какви проучвания сте имали, по какъв начин са Ви лекували, какви алергии, противопоказания за приемане на лекарство или най-различни процедури. Какъв метод на живот водите във връзка с физическа интензивност и здравословно положение.
Идеята е който и да Ви лекува по веригата, да има опция да достъпи Вашите данни и да може да Ви лекува изцяло.
Идеята е който и да Ви лекува по веригата, какъвто и да е експерт да има опция да достъпи Вашите данни и да може да Ви лекува холистично т.е. изцяло, а не съответното заболяване изолирано от всички останали. Така се реализира и по-добра грижа. По отношение на успеваемостта на лечението.

В клиничните изпитвания се изпитва резултатност на лекарствените артикули. Обикновено това е по отношение на плацебо. Публикуват се разнообразни клинични изпитвания. Те влизат, несъмнено, в състава на регистрационното досие, което е належащо, с цел да може Европейската организация по медикаментите или респективно регулаторният орган на страна членка, в това число Изпълнителната организация по медикаментите, да позволи, лекарствения артикул за приложимост.

Това е обаче, повече или по-малко, една изкуствена среда на клиничното изпитване, в която лекарите, които са откриватели, са доста строго подготвени, следени по какъв начин се изписва продукта. Много ясно е написано по какъв начин се рапортуват резултатите от медикаментите и самите пациенти са по-стриктно следени, в това число с мобилни приложения, по какъв начин одобряват тези медикаменти, докладването на нежеланите лекарствени реакции и така нататък

След това обаче, когато лекарственият артикул се пусне на пазара, е извънредно значимо да получаваме информация каква е неговата успеваемост т.е. какво се случва в действителния живот. Чрез електронизацията, дигитализацията на опазването на здравето ние ще имаме и тази информация. Т.е. против съответната инвестиция, която сме създали, тъй като това не са разноски, а е инвестиция в здраве, какво сме получили при съответния пациент.

Дали и по какъв начин го излекувахме, на каква цена го излекувахме, като цената тук не е единствено разходът за лекуването, само че цената на нежеланите лекарствени реакции, неудобства, които са породени на пациента и неговото семейство и така нататък Т.е. това е в границите на една цялостна идея

- В тази връзка един от проблемите, който беше обрисуван и от Кирил Петков още преди държавното управление да бъде структурирано, беше несъответствието в заплащането на другите групи лекари. Има един лекарски хайлайф, който получава доста високи заплати, всички те работят по клинични пътеки. В същото време всеобщият доктор, включително и медицински сестри и другите работещи в медицинските заведения, взимат доста малко пари като заплати. Как ще преодолеете тези несъответствия, с цел да можете да задържите и фрагментите в страната?

- Нека единствено преди този момент да обясня и за още един от целите, тъй като ми се искаше да обясня за какво приказваме и за цифровизация и за какво е значима тя. Не с цел да бъдем съвременни, а с цел да взимаме осведомени решения, с цел да ги взимаме на основа на обстоятелства и в действителност пациентът да е в центъра на системата. И защото това е моя персонална идея, лиших повече време, само че да кажем и за другите цели – за детското опазване на здравето, НЗОК да стартира да заплаща потребителската такса на експертите в амбулаторна процедура, работещи с деца.

Да се изготви цялостна тактика и застраховане, защото част от здравословните проблеми на възрастните се залагат точно в детска възраст, по тази причина би трябвало да се подтикват и профилактичните стратегии за деца. Също по този начин оптимално преструктуриране на експертизата на трайна и краткотрайна неработоспособност. Този развой също би трябвало да се електронизира.

- Да не доказваш всяка година, че нямаш ръка?

- Точно по този начин, в това число и това. Ние към този момент имахме една среща с хората с увреждания. Те са много разнородна група. Стигнахме до единодушието, че ще бъде излъчена работна група. От тях ще има пет или седем представители и ще стартираме да вършим един обзор на законодателството.

Защото всеобща процедура е в напредналите страни, в напредналите общества, съзнавам, че за повторно в границите на диалога употребявам това фразеология, само че всеобща процедура в напредналите общества тогава, когато страната се погрижи за избрана група от популацията си, има основана разпоредба и регулация, е безусловно належащо да се вземе мнението на хората, които са получили грижи. Какво им би трябвало в действителност.

Какви са минусите на съществуващата нормативна уредба. Как могат да бъдат избегнати минусите. Как тези хора могат да бъдат интегрирани по-успешно. Например един от проблемите, които те споделиха, е обвързван със заключението, че те са негодни за труд. Всякакъв тип труд. Само че знаем, че в актуалното общество е допустимо да бъдем лимитирани като двигателна интензивност да вземем за пример, само че може зад екрана на компютъра да поставяме напълно друг тип труд.

Много са проблемите, които те споделиха. Пак споделям това също е едно от нещата, които от години и години не е намирало своето решение. Част от проблемите изискват инвестиция за решаването им, само че има и други, които с простички организационни ограничения, в това число единствено с чуването на заинтригуваните, наранени страни, могат да бъдат подхванати потребни дейности.

- Добре, да се върнем и към заплащането на лекарите.

- Разбира се. Както и Вие вярно отбелязахте има огромна диференциация. Има и сред обособени болнични лечебни заведения, несъмнено, според и от района, в който са. От патологията, която обслужват. Между частни и държавни лечебни заведения също има разлика.

Разбира се, Министерството на здравеопазването (МЗ) е отговорно за цялостната политика, за обезпечаването на фрагменти. Имаме редица потребни промени в региона на специализациите, за които ще стане въпрос. Но също по този начин болничните лечебни заведения, в избрана степен, са стопански самостоятелни. Така че самите работодатели също би трябвало да основат една удобна среда. Не единствено за подобаващото и заслужено систематизиране на възнагражденията, само че също по този начин и за основаването на подобаващия микроклимат и за опциите за кариерно израстване.

Защото доста постоянно, изключително при започване на кариерата, младите лекари, това от което се интересуват, е какви са им опциите за кариерно развиване. Къде и по какъв начин могат да специализират. Това, което виждам аз, бидейки повече от 25 години в сектора и като учител, не е и единствено въпрос на възнаграждение.

Тук, още през цялото време, от студентските години в медицинските университети, във всички специалности, би трябвало да бъдат обучавани в това, че са част от екип – лекари, стоматолози, медицински сестри, фармацевти, други експерти по здравни грижи, и всеки един от тях да се усеща скъп, признат и, несъмнено, да има това заслужено възнаграждение, за което говорите.

- Да, само че явно това не може да стане, тъй като няма по какъв начин, взимайки пари от едно и също място – НЗОК, едни лекари да са милионери, а медицинските сестри да споделят „ ние си броим стотинките за ток “.

- По отношение на тези болнични лечебни заведения, за които Министерство на здравеопазването е принципал, сега е в ход един обзор на разпоредбите за систематизиране на средства. Това, което можем да създадем и към този момент вършим, е инспекции в съответни болнични лечебни заведения, несъмнено, на този стадий не бих желала да експортирам някакви предварителни резултати. Дали е спазен този принцип на правдивост и пропорция, за които Вие споменахте. Ясно е, че сред обособени болнични лечебни заведения ще има разлика. Поради това в какво обитаемо място са, каква патология обслужват.

- Да, това никой не го отхвърля.

- Но в границите на дейностите, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса, би могло да се намерения за едно по-справедливо систематизиране. Коментирали сме и към този момент сме в първични стадии на диалози и за преостойностяване на някои клинични пътеки, тъй че тези проблеми са разпознати. Иска ми се обаче освен да се приказва за тях и, несъмнено, ще направя всичко допустимо, основала съм нужната организация, с цел да има съответни ограничения и решения.
Съотношението на медицински сестри към лекари е проблем.
По отношение на този дисбаланс, който съществува в другите специалности – знаете, че имаше промени в наредбата за специализации. Поясниха се доста методите, по които да се случва специализацията, както и по съответни специалности, които около COVID-19 просто се усети, че има дефицит на фрагменти – като анестезиология, инфекциозни заболявания, вътрешни заболявания. И това съответствие на медицински сестри към лекари, което от години се записва като проблем в България и би следвало медицинските университети да одобряват в това съответствие фрагментите. Тоест, в каквото съответствие ние се нуждаем в обществото да ни лекуват, в такова съответствие да бъдат одобрявани в медицинските университети.

- Правим лек завой към COVID-19. Един от краткосрочните ви цели, записан в съдружното съглашение, е епидемиологично изследване предвид на действителна преценка на обстановката, в това число и Т-клетъчен скрининг. Започнало ли е такова изследване, на какъв стадий е и, в случай че има резултати, ни ги кажете.

- Буквално ще ви прочета от Националния действен проект за справяне с пандемията от COVID-19, който бе признат неотдавна от Министерския съвет. [Там] се планува точно осъществяване на такива изследвания в региона на епидемиологията и профилактиката на пандемичното заболяване.

Защо [при състояние, че] на процедура към този момент започнахме третата година от пандемията, в петата вълна, а към момента се нуждаем от епидемиологични изследвания? Защото доста бързо се развива познанието. Ако мога да направя една препоръка към началото на пандемията, може би ще ви направи усещане, че през март 2020 година имаше доста по-крути ограничения, може би си спомняте за КПП-тата...

- И за затворените паркове си припомням.

- Затворените паркове, не можехме да се разхождаме в парковете при доста по-нисък брой на заболелите. Може би това беше показателно във времето обратно какъв е резултатът от страха от незнайното. Впоследствие обаче стартира да се развива науката, познанията на медицинските експерти за лекуване.

Знаете, че имаше интервали, в които те се лутаха от едни артикули към други, сътвориха се протоколи за лекуване, сътвориха се ваксини. Да, те не са 100% ефикасни, непрекъснато започнаха да се натрупват резултати за успеваемостта на тези ваксини, за нежелани лекарствени реакции. Изобщо, науката се развива. Виждате, че доста страни в Европейски Съюз непрекъснато трансформират ограниченията.

- Да, за това доста ми се желае да поговорим, тъй като зеленият документ е нещо, което към този момент ни обърква тотално.

- Тази динамичност, както вие я нарекохте – комплициране, тази динамичност произтича от това, че ние започваме, сякаш, да привикваме с пандемията, да се учим да живеем с нея, да се опитваме да оценяваме резултата от едни или други ограничения. Конкретно за това [епидемиологично] изследване, то ще бъде планувано и проведено. Ще бъде основан и теоретичен съвет, който ще реши тъкмо каква ще бъде методологията за неговото осъществяване, тъй че ще ви осведомяваме в придвижване.

- Започвам с къси въпроси, които формулирахме тук, обсъждайки какво знаем и какво не знаем за зеления документ. Защо карат хората да си слагат бустерна доза, в случай че разновидността, за който е планувана тази ваксина, към този момент е отминал?

- Първо, има доста клинични и епидемиологични изследвания, които демонстрират, че слагането на бустерната доза покачва отбраната на 60-70%. Именно поради това се подтикват хората да си слагат бустерна доза. Да, може да не обезпечи 100% отбрана, т.е., 30% може би ще се разболеят от COVID-19, само че е несъмнено, че те ще го прекарат по-леко, че няма да стигнат до болница и няма да се усложнят. Числата, които ни демонстрира статистиката всеки ден, ни демонстрират, че към 90% от хората, които стигат до интензивни грижи, са неимунизирани. Това е смисълът на бустера – той не ни пази 100%, само че ни пази задоволително от затруднения.

- В същото време в Европейски Съюз липсват единни правила за това по какъв начин да се придвижваш от една страна в друга и всяка страна вкарва свои условия. Колко важи бустерната доза?

- Ясно е, че в Европейски Съюз задачата на зеления документ е да обезпечи релативно свободно придвижване при спазването на избрани правила, тъй като всяка страна...

- Но ние приказваме за зелен документ при ваксина, при проучване с PCR тест и при преболедуване.

- На равнище Европейски Съюз приказваме за цифровия документ, който се изисква за пътешестване. Защо страните одобряват и трансформират разпоредбите, както вие казвате? Първо, другите страни са в разнообразни цветови зони според от това каква е тяхната заболеваемост.

Също по този начин в новата методика на Европейската комисия за определянето на цвета на дадена страна се включва и равнище на тестване, както и равнище на имунизация. Така че, ясно е, че в една страна, която има по-голям % на имунизация, ограниченията ще са едни – и според от това в коя зона е. Вътрешно обаче, страните вземат решение какви ще бъдат ограниченията и там са разликите. Тоест, разликите един път идват от това от коя зона идва жителят – дали е жител на Европейски Съюз, и повторно разликите са в границите на страната.

- Бустерната доза безсрочна ли е? Поставяйки си бустерна доза, махам ли си от главата вечно казуса с [ пътуването] ?

- Хареса ми тази дума "завинаги ". Засега, споделя Еврокомисията. Когато си поставите бустерната доза, към този момент няма годност документът.

- Тоест, след два месеца могат да кажат, че бустерната доза не важи безсрочно.

- Защо те еволюират в това мнение? Защото излизат непрекъснато резултати от епидемиологични изследвания, които демонстрират, че с времето този добит имунитет понижава, както се случва и с естествения имунитет. Така че, отново ще повторя, към този момент няма резултати от изследвания, които да са излезли и да са посочили, че бустерната доза също би трябвало да има период на годност. И 270 дни от слагането на втората доза при приключен имунизационен курс, като тук приказваме за годност при пътешестване.

- Тоест, тези над 93 хиляди души, за които вие казвате, че на 1 февруари им изтичат зелените документи, те какво вършат?

- Това значи, че те са се ваксинирали преди 270 дни. Ако желаят да пътуват, те би трябвало да си слагат бустер, да вземем за пример.

- Ако желаят да вървят в мол, какво да създадат?

- Това е в границите на страната. Засега не се разисква период на валидност или на годност на документ в границите на страната.

- Тоест, в случай че съм с формален европейски документ, чийто период изтича в този момент на 1 февруари, на 2 февруари мога ли да отида в мола?

- Можете да отидете, несъмнено, при съблюдаване на противоепидемичните ограничения, при показване на документа, който имате.

- И нямам период на годност на този документ в границите на България?

- В рамките на България – не.

- В рамките на България, със приключен имунизационен цикъл, може да се върви...

- Както и при всички останали хипотези на зеления документ. Да не ги пропущаме, да не се фокусираме единствено във имунизациите. Сертификатът при преболедуване също няма годност на територията на България. Тоест, тези 270 дни, за които приказваме, касаят единствено пътешестване в границите на Европейски Съюз. Засега не се разисква смяна за периода на годност за задачите на страната.

- Беше казано първоначално за една година в границите на България, по тази причина ви запитвам.

- Когато има разискване, несъмнено, когато има нови рекомендации от здравните специалисти, те ще бъдат [отчетени]. Засега остава безрочен [сертификатът].

- Още един въпрос, с който ще ви слага в съответен проблем. Човек, който е със приключен имунизационен курс от две дози и прекара. Защо да си поставя бустерна доза?

- Именно поради тази статистика и поради тези изследвания, които демонстрират, че той ще си увеличи равнището на отбрана.

- Само че научните разногласия сега ние ги гледаме онлайн по малкия екран, което е огромен проблем.

- Доколкото са научни разногласията.

- Има разнообразни хипотези, което е много объркващо. Част от мненията, които съм чувала, са, че при две ваксини и при преболедуване, е противопоказно да се постави бустерна доза, тъй като прекалено много ще бъде подтиквана имунната система в някакъв миг, директно след изкарването на болестта.

- Мога да ви отговоря като човек, който е преболедувал, имунизиран, по-късно също прекарах. В първия случай, в който не бях имунизирана, защото това беше преди да дойдат въобще имунизациите в България, боледувах в границите на два месеца. Много тежко. Естествено – три антибиотика, които не ми подействаха и съвсем се оформи лингвинална херния от кашлица. Спях подпряна с една възглавница, защото не можех да дремя умерено. Това беше в края на декември 2019 година и началото на 2020 година, занапред започваше да се приказва за COVID-19 в България.

Имах пътешестване в чужбина и по този начин общо взето, по това, което се говореше за вируса, единствено няколко седмици по-късно и последствията, които имаше върху мен, явно беше, че става въпрос за COVID-19. След това, като имунизирана, само че преди бустера, го изкарах безусловно за три дни с доста леки признаци.

Постоянно виждам какво се случва с хора, които следя - и имунизирани, и неимунизирани. Ние би трябвало да имаме вяра на статистиката. Правилно казахте – научни и псевдонаучни разногласия. И даже в разногласието сред две персони, понякога…

Психиката е устроена по този начин: представете си, че имате двама души, които спорят „ научно “ пред многомилионния екран. Единият обаче е по-харизматичен, само че не работи с метаданни, т.е. не работи със статистика, другият е по-несимпатичен, само че той е на страната на науката. Науката „ логика на психиката “ споделя, че ние ще повярваме на този, който е по-харизматичен. Така работи човешкият мозък, за жалост. Но ние би трябвало да се водим от данните и от науката. И разногласието не е, да вземем за пример ще загатна доцент Мангъров и проф. Момеков).

- Доц. Мангъров не е от харизматичните.

- Не желая да влизам в детайлности, само че разногласието не е сред доцент Манкъров и проф. Момеков, а разногласието е сред един доктор, който приказва за личната си процедура, и в лицето на проф. Момеков и данните, които той употребява, приказваме за Европейската организация по медикаментите. В йерархията на доказателствата експертното мнение, колкото и да е харизматично, е на дъното, а във върха на пирамидата са доказателствата на клиничните и епидемиологичните изследвания.

- В цели в опазването на здравето предвиждате законодателни промени, свързани с успеваемостта на етичните комисии към съсловните организации. Имаме лекари, които боравят с лъжи, имаме и лекари, които изписват медикаменти, които са пробна фаза. Говоря за ивермектина и ги популяризират. Как ще бъде усъвършенствана успеваемостта на етичните комисии по този начин, че сходен тип изказвания да не виждат бял свят?

- Съгласна съм, че тук е и въпрос на нравственос, и на класов надзор. И не инцидентно медицинските специалности са контролирана специалност. Това са медици, лекари по дентална медицина, експерти по здравни грижи, фармацевти. Защото сред лекарството и пациента стои лекарят, който го предписва.

Пациентът не желае да приема лекарството, тъй като не желае да се разболее, т.е. на пациента би трябвало да му бъде обяснено какви са опциите за неговото лекуване, да бъде включен в това лекуване, както и да му се даде тази информация, за която говорите, на наличен език. Не да се употребяват внушения. Не да се употребява телевизионния екран или всевъзможни други форми на медии да се въздейства върху хората.

Лекарствената приложимост е нещо извънредно значимо. Част от тези цели са и за антимикробната устойчивост и тя е точно един лакмус на това какъв брой нерационално се използват медикаментите в България.

- България е на едно от първите места по антибиотична устойчивост и това в дълготраен проект ще ни сътвори огромен проблем.

- Точно по този начин и това е още едно проявяване на това, което вие казахте за ивермектина, тъй като това е една офлейбъл приложимост, т.е. приложимост отвън показанията.

- Защо лекарите го изписват и го популяризират?

- Това е лекарство по лекарско наставление и това е лекарство, обект на регулация от Изпълнителна организация по медикаментите. Има го позволено това лекарство за паразити. Така че, когато се изписва за всякакво друго свидетелствуване, това е офлейбъл, т.е. определяне отвън показанията, което е записано в нормативната уредба, че става напълно на отговорност на лекаря.

Т.е. първо ние би трябвало като медицински експерти да осъзнаем какви са отговорностите, да извлечем следствията от тези отговорности и също като хора, да осъзнаваме отговорността за личното си здраве и да не одобряваме по този начин лековерно сходни форми на реклама, камо ли пък за белина.

- Да, нея още не я предписват.

- И за графеновия оксид има разнообразни тайни теории. Дори ми изпращат жители детоксикиращи лепенки за графенов оксид, което е цялостен парадокс, защото подобен няма в тези ваксини против COVID-19.

- Зелените документи и ресторантьорите. Собствениците на заведения заплашиха, че няма да съблюдават новите ограничавания, тъй като са изпълнили това, което е трябвало. Голяма част от хората, които работят в заведения, са имунизирани и заради тази причина споделят, че няма да се преценяват с новия правилник, който въвеждате поради множеството регистрирани инфектирани.

- Става въпрос за заповедите на районните здравни инспекции на регионално равнище. Да обясня за какво не се вкарват ограничения на национално равнище. Това е, тъй като има доста огромна разлика в заболеваемостта сред обособените области. Ще изтъквам по памет – да вземем за пример от към 300 на 100 хиляди души, докъм 2600 на 100 хиляди души. Това са районни разлики.

Така че все още няма потребност на национално равнище да се вкарват за всички по-рестриктивни ограничения. Но в обособени области, които станаха известни с тези ограничения, има и по-голяма заболеваемост и това са София (в София-град бяха въведени такива мерки), в Благоевград, в Бургас и така нататък

Ако създадем един преглед, какво се случва със здравната система и какви са резултатите от сходни рестрикции, в националната здравно-информационна система се събират всекидневно данни, които се употребяват за математическия модел, който ние представихме, и се вижда по какъв начин след въвеждането на избрани ограничения фактически спада разпространението на болестта. И при въвеждането на тези ограничения понижава разпространяването освен на COVID-19, само че и на други инфекции, на разнообразни ентероинфекции също се оказва, че е понижена заболеваемостта, което сигурно се дължи и на тези ограничения.

Що се отнася до така наречен вечерен час, който представителите на този отрасъл споделят: „ вирусът се популяризира и след 22 ч. “. Разбира се, че се популяризира и след 22 ч. Въпросът е, че от епидемиологична позиция, държанието на хората след избрани часове и в избрани заведения става по-рисково във връзка с разпространението на вируса.

Основното, от което би трябвало да се води Министерството на здравеопазването, това е запазване на здравето на популацията при създалите се тежки условия, при равнището на заболеваемост, при равнището на здравната система, да се балансира с равнището на здравната просвета (пак върша отпратка към ивермектина, белината и графеновия оксид).

Това е нашият интерес (на МЗ): по какъв начин при целия този конгломерат и комплициран комплекс на десетки проблеми, които споменахме първоначално, при балансиране на ползите, ние да осигурим здравето на популацията. В този аспект икономическите ограничения и икономическата поддръжка, да, нуждата от тях произтича от COVID-19, самите хора се ограничиха да вървят по заведения, не е отговорно Министерство на здравеопазването за това. Но нашият главен приоритет е опазване на здравето на жителите и ограниченията за икономическа поддръжка са в обсега на други министерства.

- Накрая може ли отново да уточним това, което казахте за документите? За България – стават ли безсрочни документите при приключен имунизационен курс?

- При приключен имунизационен курс от еднодозова ваксина или двудозови ваксини все още няма период. Така че могат да бъдат спокойни хората.

- Срокът не е една година?

- Ще имаме нови изследвания, ще имаме нови събирания на Националния пандемичен комитет и ще бъде обяснено, в случай че се вземе решение за смяна. Единствената смяна е за зеления документ, т.е. за цифровия документ за пътешестване отвън България. Това е единствената смяна. Там, където има период за преболедуване, той си остава същият, не се трансформира, а зелените документи нямат записан период.