ЕЦБ трябва да действа с още едно голямо увеличение на лихвите
Европейската централна банка ще предприеме още едно голямо нарастване на лихвите по депозитите и рефинансирането, по време на срещата на 27 октомври. Това демонстрира проучване на Reuters измежду икономисти, множеството от които предлагат още едно повишаване със 75 базисни пункта.
Както в по-голямата част от света, инфлацията в еврозоната се увеличи заради внезапното повишаване на цените на силата, а веригите на доставки, които към момента се лекуват от пандемията, поеха спомагателен удар от съветската инвазия в Украйна.
ЕЦБ цели инфлация от 2%, само че тя доближи 10% предишния месец. Средно ще доближи връх от 9.6% през това тримесечие – по-високо от считаното предишния месец равнище, преди последователно да се намали, само че няма да доближи задачата на централната банка до края на 2024 година, сочи изследването.
Инфлацията е прекомерно висока. Необходими са бързи покачвания на лихвените проценти. Освен това, ЕЦБ също би трябвало да следи спредовете по облигациите, тъй че повече от 75 базисни пункта наподобява малко евентуално “, сподели Брайън Мартин от ANZ.
Голяма част от ценовия напън идва от разноските за сила. Тъй като не се вижда краят на спора в Украйна, стартират от Русия през февруари. Близо 65% от 34 интервюирани икономисти декларират, че разноските за живот в еврозоната ще се влошат или ще се влошат доста. Само 12 споделиха, че ще се усъвършенства.
Най-лошото влияние на енергийната рецесия върху бранша на семействата ще се развие през четвъртото тримесечие на 2022 година и първото тримесечие на 2023 година, когато търсенето на газ е сезонно по-високо “, сподели Лука Мецомо от Intesa Sanpaolo.
В навечерието на зимата синоптиците чакат ЕЦБ да бъде по-агресивна в стягането на политиката.
Централната банка на Блока ще увеличи лихвения % по депозитите до 1.5%, а лихвеният % по рефинансирането до 2% идващия четвъртък. Това мнение се поддържа от преобладаващото болшинство от интервюираните от Reuters в интервала 12 – 18 октомври измежду повече от 60 икономисти.
Три четвърти от респондентите – 27 от 36 – споделиха, че банката би трябвало да избере нарастване от 75 базисни пункта на депозитния лихвен %, до момента в който двама споделиха, че би трябвало да бъде даже със 100 базисни пункта. Само седем предлагат 50 базисни точки.
Кратка и плитка криза?
Първото нарастване на лихвите на ЕЦБ пристигна чак през юли тази година, когато добави 50 базисни пункта към всичките си ставки, довеждайки лихвения % по депозитите до нула, изваждайки го от негативна територия за първи път от 2014 година След това последва покачване с 75 базисни пункта през септември.
Това беше постепенно спрямо сътрудниците от Федералния запас на Съединените щати и това способства за обезценяването на еврото под паритета по отношение на щатския $.
До края на годината лихвите по депозитите и рефинансирането се предвиждат да бъдат надлежно 2 и 2.5% спрямо 1.25 и 2%, планувани в изследване през септември.
Очакваше се лихвеният % по депозитите да доближи връх от 2.5% през идната година, а процентът на рефинансиране – 3%, по-висок от върховете от 1.5 и 2%, дадени през септември. Най-високата прогноза беше те да доближат 4 и 4.5%.
ЕЦБ даде обещание повече покачвания и стартира спор за прекратяване на покупките на облигации за 3.3 трилиона евро – наследството от битката ѝ против дефлацията през последното десетилетие.
Двама от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ приканиха предходната седмица за повече нараствания, с цел да се борят с безконтролното повишаване на цените. Но централната банка също е изправена пред криза в Блока.
Запитани какъв вид криза би била, 22 от 46 интервюирани споделиха, че ще бъде къса и плитка, до момента в който 15 споделиха, че ще бъде дълга и плитка. Осем споделиха, че ще бъде малко и надълбоко и единствено един сподели, че ще бъде дълго и надълбоко.
Очакваше се стопанската система да нарасне с 3% през тази година, само че да остане без смяна през 2023 година, преди да се върне към напредък през 2024 година и да се разшири с 1.5%. В изследването през септември тези прогнози бяха надлежно 2.9, 0.4 и 1.6%.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Както в по-голямата част от света, инфлацията в еврозоната се увеличи заради внезапното повишаване на цените на силата, а веригите на доставки, които към момента се лекуват от пандемията, поеха спомагателен удар от съветската инвазия в Украйна.
ЕЦБ цели инфлация от 2%, само че тя доближи 10% предишния месец. Средно ще доближи връх от 9.6% през това тримесечие – по-високо от считаното предишния месец равнище, преди последователно да се намали, само че няма да доближи задачата на централната банка до края на 2024 година, сочи изследването.
Инфлацията е прекомерно висока. Необходими са бързи покачвания на лихвените проценти. Освен това, ЕЦБ също би трябвало да следи спредовете по облигациите, тъй че повече от 75 базисни пункта наподобява малко евентуално “, сподели Брайън Мартин от ANZ.
Голяма част от ценовия напън идва от разноските за сила. Тъй като не се вижда краят на спора в Украйна, стартират от Русия през февруари. Близо 65% от 34 интервюирани икономисти декларират, че разноските за живот в еврозоната ще се влошат или ще се влошат доста. Само 12 споделиха, че ще се усъвършенства.
Най-лошото влияние на енергийната рецесия върху бранша на семействата ще се развие през четвъртото тримесечие на 2022 година и първото тримесечие на 2023 година, когато търсенето на газ е сезонно по-високо “, сподели Лука Мецомо от Intesa Sanpaolo.
В навечерието на зимата синоптиците чакат ЕЦБ да бъде по-агресивна в стягането на политиката.
Централната банка на Блока ще увеличи лихвения % по депозитите до 1.5%, а лихвеният % по рефинансирането до 2% идващия четвъртък. Това мнение се поддържа от преобладаващото болшинство от интервюираните от Reuters в интервала 12 – 18 октомври измежду повече от 60 икономисти.
Три четвърти от респондентите – 27 от 36 – споделиха, че банката би трябвало да избере нарастване от 75 базисни пункта на депозитния лихвен %, до момента в който двама споделиха, че би трябвало да бъде даже със 100 базисни пункта. Само седем предлагат 50 базисни точки.
Кратка и плитка криза?
Първото нарастване на лихвите на ЕЦБ пристигна чак през юли тази година, когато добави 50 базисни пункта към всичките си ставки, довеждайки лихвения % по депозитите до нула, изваждайки го от негативна територия за първи път от 2014 година След това последва покачване с 75 базисни пункта през септември.
Това беше постепенно спрямо сътрудниците от Федералния запас на Съединените щати и това способства за обезценяването на еврото под паритета по отношение на щатския $.
До края на годината лихвите по депозитите и рефинансирането се предвиждат да бъдат надлежно 2 и 2.5% спрямо 1.25 и 2%, планувани в изследване през септември.
Очакваше се лихвеният % по депозитите да доближи връх от 2.5% през идната година, а процентът на рефинансиране – 3%, по-висок от върховете от 1.5 и 2%, дадени през септември. Най-високата прогноза беше те да доближат 4 и 4.5%.
ЕЦБ даде обещание повече покачвания и стартира спор за прекратяване на покупките на облигации за 3.3 трилиона евро – наследството от битката ѝ против дефлацията през последното десетилетие.
Двама от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ приканиха предходната седмица за повече нараствания, с цел да се борят с безконтролното повишаване на цените. Но централната банка също е изправена пред криза в Блока.
Запитани какъв вид криза би била, 22 от 46 интервюирани споделиха, че ще бъде къса и плитка, до момента в който 15 споделиха, че ще бъде дълга и плитка. Осем споделиха, че ще бъде малко и надълбоко и единствено един сподели, че ще бъде дълго и надълбоко.
Очакваше се стопанската система да нарасне с 3% през тази година, само че да остане без смяна през 2023 година, преди да се върне към напредък през 2024 година и да се разшири с 1.5%. В изследването през септември тези прогнози бяха надлежно 2.9, 0.4 и 1.6%.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ