ЕК ни взе на мушка – не контролираме енотите и азиатските стършели
Европейската комисия стартира произвеждане за определяне на нарушаване против България и още 14 страни членки на Европейски Съюз за възстановяване на предотвратяването и ръководството на инвазивни непознати типове, измежду които са енотите и азиатските стършели.
Става дума за растения и животни, които поради човешка интервенция биват вкарвани инцидентно или съзнателно в естествена среда, където нормално не се срещат. Те съставляват сериозна опасност за локалните растения и животни в Европа и по оценки предизвикват на нейната стопанска система вреди в размер на 12 милиарда евро годишно. Инвазивните непознати типове са една от петте съществени аргументи за загуба на биоразнообразие по света.
Сред образците в това отношение са живи организми, превозени непреднамерено в баластни води и утайки от кораби, посредством въдичарско или друго риболовно съоръжение или посредством контейнери, употребявани в интернационалната търговия; вредители, оставащи незабелязани при търговия с растения или дървен материал, и други.
15-те страни не са спазили периода до юли 2019 година да изготвят, приложат и оповестят на Европейска комисия проекти за деяние във връзка с типовете, които засягат в най-голяма степен Европейски Съюз. Влиянието им върху околната среда и здравето е толкоз неподходящо, че е належащо приемането на ограничения, използвани в цялата Общност.
Освен това България не е основала система за наблюдаване на инвазивните непознати типове. Не са го създали също по този начин Гърция и Румъния. Крайният период за тази мярка е бил януари 2018 година
Страните членки би трябвало да разпознават и ръководят пътищата, по които се вкарват и популяризират инвазивни непознати типове. Голяма част от тях се вкарват в Европейски Съюз непреднамерено. Затова е значимо трасетата за такова вкарване да се ръководят по-ефективно въз основа на оценки за размера на типовете и евентуалното им влияние.
В момента има 66 непознати инвазивни типа, които съставляват риск на европейско ниво. Това са растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка (известна като енот). Страните членки са длъжни да подхващат ефикасни ограничения за попречване на преднамереното или непреднамереното вкарване на тези типове в Европейски Съюз, за откриването им и за предприемане на ограничения за бързо очистване на ранен стадий от нашествието. Ако даден тип към този момент е необятно публикуван, страните би трябвало да подхващат ограничения за очистване и надзор или за попречване на по-нататъшното му разпространяване.
Заплахата
В околната среда в Европа има най-малко 12 000 непознати типа. От тях инвазивни са 10-15%. Инвазивните непознати типове могат да доведат до изгубването на локални типове, да вземем за пример посредством конкуренция за лимитирани запаси като храна и местообитания, кръстосване или разпространяване на заболявания. Те могат да трансформират действието на цели екосистеми и по този начин да лимитират способността им да правят опрашване, контролиране на водите или надзор на наводненията.
Например азиатският стършел, докаран инцидентно в Европа през 2005 година, атакува локалните медоносни пчели, понижава локалното биологично многообразие от инсекти и оказва влияние върху опрашването като цяло.
Инвазивните непознати типове постоянно оказват доста икономическо влияние, като водят до понижаване на добивите от селското, горското и рибното стопанства. Например гребеновидната медуза, въведена инцидентно в Черно море, е предизвикала внезапно понижаване на най-малко 26 търговски рибни запаса там, в това число запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия.
Тези типове могат да нанасят вреди на инфраструктурата, да попречват превоза или да понижат наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.
Те могат също по този начин да бъдат сериозен проблем за човешкото здраве, като провокират тежки алергии и кожни проблеми (изгаряния, породени от великански хераклеум) и работят като вектори на рискови патогени и заболявания (предаване на заболявания на животни и хора от еноти).
Става дума за растения и животни, които поради човешка интервенция биват вкарвани инцидентно или съзнателно в естествена среда, където нормално не се срещат. Те съставляват сериозна опасност за локалните растения и животни в Европа и по оценки предизвикват на нейната стопанска система вреди в размер на 12 милиарда евро годишно. Инвазивните непознати типове са една от петте съществени аргументи за загуба на биоразнообразие по света.
Сред образците в това отношение са живи организми, превозени непреднамерено в баластни води и утайки от кораби, посредством въдичарско или друго риболовно съоръжение или посредством контейнери, употребявани в интернационалната търговия; вредители, оставащи незабелязани при търговия с растения или дървен материал, и други.
15-те страни не са спазили периода до юли 2019 година да изготвят, приложат и оповестят на Европейска комисия проекти за деяние във връзка с типовете, които засягат в най-голяма степен Европейски Съюз. Влиянието им върху околната среда и здравето е толкоз неподходящо, че е належащо приемането на ограничения, използвани в цялата Общност.
Освен това България не е основала система за наблюдаване на инвазивните непознати типове. Не са го създали също по този начин Гърция и Румъния. Крайният период за тази мярка е бил януари 2018 година
Страните членки би трябвало да разпознават и ръководят пътищата, по които се вкарват и популяризират инвазивни непознати типове. Голяма част от тях се вкарват в Европейски Съюз непреднамерено. Затова е значимо трасетата за такова вкарване да се ръководят по-ефективно въз основа на оценки за размера на типовете и евентуалното им влияние.
В момента има 66 непознати инвазивни типа, които съставляват риск на европейско ниво. Това са растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка (известна като енот). Страните членки са длъжни да подхващат ефикасни ограничения за попречване на преднамереното или непреднамереното вкарване на тези типове в Европейски Съюз, за откриването им и за предприемане на ограничения за бързо очистване на ранен стадий от нашествието. Ако даден тип към този момент е необятно публикуван, страните би трябвало да подхващат ограничения за очистване и надзор или за попречване на по-нататъшното му разпространяване.
Заплахата
В околната среда в Европа има най-малко 12 000 непознати типа. От тях инвазивни са 10-15%. Инвазивните непознати типове могат да доведат до изгубването на локални типове, да вземем за пример посредством конкуренция за лимитирани запаси като храна и местообитания, кръстосване или разпространяване на заболявания. Те могат да трансформират действието на цели екосистеми и по този начин да лимитират способността им да правят опрашване, контролиране на водите или надзор на наводненията.
Например азиатският стършел, докаран инцидентно в Европа през 2005 година, атакува локалните медоносни пчели, понижава локалното биологично многообразие от инсекти и оказва влияние върху опрашването като цяло.
Инвазивните непознати типове постоянно оказват доста икономическо влияние, като водят до понижаване на добивите от селското, горското и рибното стопанства. Например гребеновидната медуза, въведена инцидентно в Черно море, е предизвикала внезапно понижаване на най-малко 26 търговски рибни запаса там, в това число запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия.
Тези типове могат да нанасят вреди на инфраструктурата, да попречват превоза или да понижат наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.
Те могат също по този начин да бъдат сериозен проблем за човешкото здраве, като провокират тежки алергии и кожни проблеми (изгаряния, породени от великански хераклеум) и работят като вектори на рискови патогени и заболявания (предаване на заболявания на животни и хора от еноти).
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ