Андрей Новаков: България и Румъния са третирани нечестно в дебата за Шенген
Европа се отнася незаслужено към България и Румъния, когато позволява вътрешнополитически проблеми в обособени страни-членки да стопират пътя на двете страни за присъединение към Шенген. Това зави евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков в извънредно изявление за румънския уебсайт във връзка изявления на представители от разнообразни европейски страни, изразяващи противоречие с разширението на Шенгенското пространство и приема на България и Румъния в него.
" Като политик съм наясно, че държавните управления в някои страни като Холандия са сложени под напън от екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е мотив всъщност. Лидерството не е да казваш на хората това, което желаят да чуят, а да вземаш сложни и непопулярни решения и да си пореден в това да ги защитаваш ", акцентира Новаков.
" Смятам, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало еднообразно да споделят отговорността с тези по външните граници. От 2015 година насам България, Гърция, Малта и Италия поемат главната тежест на бежанската вълна и цялата отговорност по казуса с миграцията. Как това подхожда на споделената идея за взаимност на Европейски Съюз? "
По мотив появилите се спекулации за вероятно " делене " на Румъния и България в договарянията за присъединение към Шенген Новаков разяснява, че " това не е спринт или друга форма на съревнование. Това е политика и решенията би трябвало да имат ясни претекстове и причини. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма метод да се изясни евентуално разделяне. "
Новаков акцентира, че някои публични изказвания на разнообразни държави-членки от миналата седмица, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се смятат за признаци на зараждащи подозрения по отношение на разширението на Шенген като цяло. " От това, което виждам, избрани държавни управления и водачи не могат да реализират резултати на фона на рецесиите и евроскептичните настроения. Затова те употребяват дебата за Шенген за политически изгоди. От друга страна, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един почтен въпрос: Искаме ли Шенген да пораства? Ако някои страни в Съвета кажат " не ", те би трябвало да бъдат открити и да го признаят. Междувременно водачите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат задоволително смели да отстранен единомислещото взимане на решения в Съвета. В противоположен случай тематики като дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, единното седалище на Европейския парламент и Шенген постоянно ще бъдат жертва на вътрешнополитическите цели на държавните управления ".
А ето и цялостния текст на изявлението:
Г-н Новаков, по какъв начин се гледа на дебата за разширението на Шенгенското пространство в България, като се има поради, че европейските институции единомислещо обявиха, че техническите критерии за присъединение на Румъния и България към този момент са изпълнени?
Може би, както и в Румъния, присъединението към Шенген е много значима тематика, която се разисква необятно през последните 10 години. Българите, както политиците, по този начин и общността като цяло, добре осъзнават обстоятелството, че този спор е чисто политически. Смятаме, че отношението към България и Румъния е незаслужено.
Факт е, че на няколко пъти Европейската комисия и Европейският парламент показаха мнение, че и двете страни са механически подготвени да станат част от Шенгенското пространство. За да влезем в Шенген обаче всичките 27 страни би трябвало да гласоподават " за ".
Като политик съм наясно, че държавните управления в някои страни като Холандия са сложени под избран напън от страна на екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е мотив всъщност. Лидерството не значи да казваш на хората това, което желаят да чуят, а да вземаш сложни и непопулярни решения в комплицирани обстановки, да ги следваш поредно и да ги защитаваш.
Какви са сюжетите на масата? През последните дни се приказва за условно приемане в Шенген, посредством потребление на механизъм за наблюдаване, по модела на Механизма за съдействие и инспекция (CVM).
По отношение на процедурата, както към този момент загатнах, единственият метод и двете страни да влязат в Шенген е единодушието в Съвета, т.е. поддръжката на всички държави-членки.
Мисля, че най-важната тематика тук, с изключение на анализирането на сюжетите, е да се надигнем пред главния въпрос, а точно този за солидарността като съществена европейска полезност.
Европейският съюз може би не беше подготвен за огромната бежанска вълна преди седем години. Следователно от 2015 година страните по външните граници, като България, Гърция, Малта и Италия, поемат главната тежест и цялата отговорност по казуса с миграцията. Как това подхожда на споделената идея за взаимност на Европейски Съюз?
Смятам, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало еднообразно да споделят отговорността с тези по външните граници. Финансирането е значимо, само че не е единственото решение. Просто не е нито почтено, нито европейско да оставим страните сътрудници да се оправят сами с общи въпроси и проблеми, които в действителност засягат всички в Европейски Съюз.
В тази връзка считам, че единственият сюжет би бил този, който подсигурява взаимност и дава опция на държавите-членки да споделят отговорността.
Досега Румъния и България се броят дружно във връзка с този развой. Добре ли беше това и допустимо ли е спиране на връзката?
За мен, макар че България и Румъния са обособени държави-членки с разнообразни специфики, напълно обикновено е двете страни да се възприемат " дружно ” във връзка с степента на подготвеност и акомодация в Европейския съюз. Двете страни са двойка от предприсъединителния развой към Европейски Съюз. Това не е нито положително, нито неприятно. Точно по този начин е и аз персонално намирам това за потребно, защото двете страни имат по-голямо въздействие, когато дружно пазят общите си ползи.
Последните седмици бяха доминирани от спекулации. Наясно съм с тази за отделянето и опцията България и Румъния да бъдат " разграничени " по пътя си към Шенген, само че не мисля, че това би било добър метод, защото това не е спринт или друга форма на съревнование. Това е политика и решенията би трябвало да имат ясни претекстове и причини. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма метод да се изясни евентуално разделяне. Освен това, както към този момент беше посочено, Европейската комисия и Европейският парламент показаха мнение, че и двете страни са подготвени за приемане в Шенген.
Това обаче наподобява не е по този начин в Съвета. Стигайки до това, мисля, че последните развития във връзка с формалните изказвания на разнообразни държави-членки на Европейски Съюз, като тези, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се смятат за признаци на зараждащи подозрения по отношение на разширението на Шенген като цяло. Остава отворен въпросът дали последните са свързани с вътрешнополитическите и административни проблеми в двете страни или по-скоро с евентуални подозрения във действието на системата като цяло.
От това, което виждам, избрани държавни управления и водачи не могат да реализират резултати на фона на рецесиите и евроскептичните настроения. Затова те употребяват дебата за Шенген за политически изгоди. От друга страна, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един почтен въпрос: Искаме ли Шенген да пораства? Ако някои държави-членки в Съвета кажат " не ", те би трябвало да бъдат открити и да го признаят, вместо да постановат причини, които Европейската комисия и Европейският парламент отхвърлиха. Междувременно водачите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат задоволително смели да отстранен единомислещото взимане на решения в Съвета. В противоположен случай тематики като дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, единното седалище на Европейския парламент и Шенген постоянно ще бъдат жертва на вътрешните политически стратегии на държавните управления.
" Като политик съм наясно, че държавните управления в някои страни като Холандия са сложени под напън от екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е мотив всъщност. Лидерството не е да казваш на хората това, което желаят да чуят, а да вземаш сложни и непопулярни решения и да си пореден в това да ги защитаваш ", акцентира Новаков.
" Смятам, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало еднообразно да споделят отговорността с тези по външните граници. От 2015 година насам България, Гърция, Малта и Италия поемат главната тежест на бежанската вълна и цялата отговорност по казуса с миграцията. Как това подхожда на споделената идея за взаимност на Европейски Съюз? "
По мотив появилите се спекулации за вероятно " делене " на Румъния и България в договарянията за присъединение към Шенген Новаков разяснява, че " това не е спринт или друга форма на съревнование. Това е политика и решенията би трябвало да имат ясни претекстове и причини. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма метод да се изясни евентуално разделяне. "
Новаков акцентира, че някои публични изказвания на разнообразни държави-членки от миналата седмица, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се смятат за признаци на зараждащи подозрения по отношение на разширението на Шенген като цяло. " От това, което виждам, избрани държавни управления и водачи не могат да реализират резултати на фона на рецесиите и евроскептичните настроения. Затова те употребяват дебата за Шенген за политически изгоди. От друга страна, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един почтен въпрос: Искаме ли Шенген да пораства? Ако някои страни в Съвета кажат " не ", те би трябвало да бъдат открити и да го признаят. Междувременно водачите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат задоволително смели да отстранен единомислещото взимане на решения в Съвета. В противоположен случай тематики като дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, единното седалище на Европейския парламент и Шенген постоянно ще бъдат жертва на вътрешнополитическите цели на държавните управления ".
А ето и цялостния текст на изявлението:
Г-н Новаков, по какъв начин се гледа на дебата за разширението на Шенгенското пространство в България, като се има поради, че европейските институции единомислещо обявиха, че техническите критерии за присъединение на Румъния и България към този момент са изпълнени?
Може би, както и в Румъния, присъединението към Шенген е много значима тематика, която се разисква необятно през последните 10 години. Българите, както политиците, по този начин и общността като цяло, добре осъзнават обстоятелството, че този спор е чисто политически. Смятаме, че отношението към България и Румъния е незаслужено.
Факт е, че на няколко пъти Европейската комисия и Европейският парламент показаха мнение, че и двете страни са механически подготвени да станат част от Шенгенското пространство. За да влезем в Шенген обаче всичките 27 страни би трябвало да гласоподават " за ".
Като политик съм наясно, че държавните управления в някои страни като Холандия са сложени под избран напън от страна на екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е мотив всъщност. Лидерството не значи да казваш на хората това, което желаят да чуят, а да вземаш сложни и непопулярни решения в комплицирани обстановки, да ги следваш поредно и да ги защитаваш.
Какви са сюжетите на масата? През последните дни се приказва за условно приемане в Шенген, посредством потребление на механизъм за наблюдаване, по модела на Механизма за съдействие и инспекция (CVM).
По отношение на процедурата, както към този момент загатнах, единственият метод и двете страни да влязат в Шенген е единодушието в Съвета, т.е. поддръжката на всички държави-членки.
Мисля, че най-важната тематика тук, с изключение на анализирането на сюжетите, е да се надигнем пред главния въпрос, а точно този за солидарността като съществена европейска полезност.
Европейският съюз може би не беше подготвен за огромната бежанска вълна преди седем години. Следователно от 2015 година страните по външните граници, като България, Гърция, Малта и Италия, поемат главната тежест и цялата отговорност по казуса с миграцията. Как това подхожда на споделената идея за взаимност на Европейски Съюз?
Смятам, че всички страни от Европейски Съюз би трябвало еднообразно да споделят отговорността с тези по външните граници. Финансирането е значимо, само че не е единственото решение. Просто не е нито почтено, нито европейско да оставим страните сътрудници да се оправят сами с общи въпроси и проблеми, които в действителност засягат всички в Европейски Съюз.
В тази връзка считам, че единственият сюжет би бил този, който подсигурява взаимност и дава опция на държавите-членки да споделят отговорността.
Досега Румъния и България се броят дружно във връзка с този развой. Добре ли беше това и допустимо ли е спиране на връзката?
За мен, макар че България и Румъния са обособени държави-членки с разнообразни специфики, напълно обикновено е двете страни да се възприемат " дружно ” във връзка с степента на подготвеност и акомодация в Европейския съюз. Двете страни са двойка от предприсъединителния развой към Европейски Съюз. Това не е нито положително, нито неприятно. Точно по този начин е и аз персонално намирам това за потребно, защото двете страни имат по-голямо въздействие, когато дружно пазят общите си ползи.
Последните седмици бяха доминирани от спекулации. Наясно съм с тази за отделянето и опцията България и Румъния да бъдат " разграничени " по пътя си към Шенген, само че не мисля, че това би било добър метод, защото това не е спринт или друга форма на съревнование. Това е политика и решенията би трябвало да имат ясни претекстове и причини. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма метод да се изясни евентуално разделяне. Освен това, както към този момент беше посочено, Европейската комисия и Европейският парламент показаха мнение, че и двете страни са подготвени за приемане в Шенген.
Това обаче наподобява не е по този начин в Съвета. Стигайки до това, мисля, че последните развития във връзка с формалните изказвания на разнообразни държави-членки на Европейски Съюз, като тези, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се смятат за признаци на зараждащи подозрения по отношение на разширението на Шенген като цяло. Остава отворен въпросът дали последните са свързани с вътрешнополитическите и административни проблеми в двете страни или по-скоро с евентуални подозрения във действието на системата като цяло.
От това, което виждам, избрани държавни управления и водачи не могат да реализират резултати на фона на рецесиите и евроскептичните настроения. Затова те употребяват дебата за Шенген за политически изгоди. От друга страна, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един почтен въпрос: Искаме ли Шенген да пораства? Ако някои държави-членки в Съвета кажат " не ", те би трябвало да бъдат открити и да го признаят, вместо да постановат причини, които Европейската комисия и Европейският парламент отхвърлиха. Междувременно водачите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат задоволително смели да отстранен единомислещото взимане на решения в Съвета. В противоположен случай тематики като дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, единното седалище на Европейския парламент и Шенген постоянно ще бъдат жертва на вътрешните политически стратегии на държавните управления.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ