СЕНЗАЦИЯ: Кой е изродът Евгений Пригожин
Евгений Пригожин, създателят на частната войска „ Вагнер ”, от години е прочут като „ готвачът на Путин ”, само че съгласно мнозина той е новият Распутин, поради голямото въздействие, което най-малко до неотдавна имаше върху съветската върхушка, написа „ Уикенд “.
Както любимецът на Николай II, по този начин и досегашният любим на Кремъл публично в никакъв случай не е заемал висок пост в държавната администрация. Самият Пригожин пък иронизира сходни съпоставения и акцентира, че за разлика от Распутин (който е лекувал царевича Алексей от хемофилия), той не стопира кръвта, а я… пуска.
Израснал в хулиганските банди на Ленинград, приключил „ университет ” в затворническите колонии на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики – тази биография на младия Пригожин никога не му пречи да стане изключително непосредствен с елита на Русия и в последното десетилетие да се трансформира в един от най-влиятелните руснаци, изключително доближен до Кремъл.
Житейският му път е същински зигзаг. Женя Пригожин е роден на 1 юни 1961 година в Ленинград. Завършва състезателен пансион номер 62 с профил ски-бягане, където е пратен от втория си татко, треньор по специалност. Пастрокът се отнася много зле с дребния Женя и по детския му тил постоянно играе колана, прецизира „ Уикенд “.
Постиженията му като състезател не са неприятни, само че той е наясно, че няма бъдеще като играч. Едва 18-годишен попада в неприятна компания, забърква се в кражба и на 29 ноември 1979 година Куйбишевският областен съд му дава 2,5 години условно. Изпращат го в общежитие за „ условници ” в Новгород, където по макаренковски ще го превъзпитават с работа до изнемога в химическия цех.
На Женя обаче не му се работи измежду токсини и бяга назад в Ленинград. Там се свързва с безработния паразит, по милиционерските избрания от това време, Алексей Бушман. До 21-годишната си възраст въпросният Леша е съумял да избута някак си 10 клас, към този момент се е оженил, има дете, напълнил е досието си с крими подвизи, развел се е и е пипнал сифилис, който отхвърля да лекува.
Към Леша Бушман и Женя Пригожин се причисляват още трима – Валентина Макеко, която е осъждана в Брянск, и двама малолетни от Челябинск. През февруари 1980 година бандата дебютира с грабеж на апартамент, а плячката е ваза, бонбониера, подложка за салфетки, няколко кристални чаши и 2 рога – всичко за 177 рубли, малко повече от междинната заплата по това време.
На 1 март вечерта пиян-залян Пригожин се пробва самичък да краде. Разбива прозорец, само че го виждат и бяга. На идната вечер обаче компанията отмъква магнетофон, радио, дънково яке, дамска чанта с козметика и даже килим. Общо – за 980 рубли. Следват дни и нощи на богат улов из жилища в Ленинград: кристални съдове, вази, писалки, сувенири за коли, движимости, донесени от чужбина, дефицитни артикули като дънки, кожен калъф за волан и други сходни полезности на социалистическия обичай.
„ Млади момчета. А какво им липсваше? Бащата на Алексей Бушман, доколкото си припомням, е полковник. А майката на Пригожин беше доктор. Тя се държеше доста надменно в съда ” – спомня си една от ограбените.
Майката на Женя – Виолета Пригожина в действителност е доктор. Тя е претендент на медицинските науки, доцент в катедрата по инфекциозни заболявания на Медицинската академия за следдипломно обучение, чиновник на организационно-методическия отдел на Инфекциозната работа на Санкт Петербург, а също и създател на книга по инфекциозни болести.
Освен това, споделят, че е и добра художничка, като и до момента прави изложения. Баща му Виктор Пригожин обаче умира рано и синът е отгледан от втория си татко Самуил Жаркой, който го бие непрестанно, а по-късно го праща да учи в спортния пансион.
На 20 март 1980 година Женя, Леша и Макеко оферират на някой си Ковленко да му продадат дънки и други фешън облекла за 250 рубли, които той бързо заплаща. Пригожин го води, сякаш с цел да му даде стоката. По пътя обаче изчезва през дворовете, а Коваленко остава с празни ръце.
Същата вечер бандата ще направи обаче последня си удар. На излизане от ресторант „ Океан ”, където се черпят с коняк и шампанско, Пригожин вижда момиче в красиво палто. Предлага да я ограбят. Преследват я първо с такси, а по-късно потеглят пешком по улицата зад нея. Когато я настигат, Женя й предлага цигара. Тя протяга ръка да вземе, само че той я хваща за врата и стартира да я души.
Момичето губи схващане, а през това време бандитите изкусно смъкват ботушите й, до момента в който самият той взема обиците й. Няколко дни по-късно полицията арестува крадците, като в жилището на ул. „ Блохин ” 12, населяван от младия Пригожин и Леша, ченгетата намират огромна част от плячката им.
На 6 октомври 1981 година Ждановският национален съд в Ленинград признава Евгений Пригожин за отговорен – за „ кражба “, „ машинация “ и „ обир “ и го изпраща за 12 години в пандиза, а като прибавят и условната му присъда, получава общо 13 години в колония със непоколебим режим.
В разгара на войната в Украйна, когато той интензивно вербува пандизчии, с цел да се бият на фронта, съветският престъпен престиж Саша Курара записва видео, в което описа за затворническото минало на Пригожин.
По думите му, шефът на „ Вагнер ” се оказал в по-ниската прослойка в колонията – бил при така наречен „ намалени ”, а в килията си бил „ петел ”, което на диалект значи, че правил секс с други пандизчии. Това се случвало непринудено – огромният мъж Пригожин в действителност задоволявал нагона на закоравелите бандити, против което получавал цигари, алкохол и отбрана.
Курара прикани пандизчиите да не се причисляват към частната войска „ Вагнер ”, тъй като било унизително да се получават заповеди от „ намален ”.
През 1988 година Евгений Пригожин е опрощение и е освободен през 1990 година, откакто е изкарал в колония 9 години. За този интервал от живота си той ще каже: „ В Русия мнозина са били в пандизите, някои са изчезнали, до момента в който други са помъдрели и работят за положителното на страната си. Има такава традиция в Русия, в случай че едно момче е неприятно – посредством наказване става мъж ”.
Пригожин излиза на независимост в разцвета на младостта си – той няма още 30 години, а Съюз на съветските социалистически републики преди малко се е разпаднал. И какво да прави, откакто кипи от сила – става частник. Заедно с втория си татко, с който се е помирил, продава хот-дог. Отварят първата си сергия в бракуван тролейбус, който слагат на открития пазар в Апраксин двор в Ленинград.
Много години по-късно ще опише в изявление, че тогава „ рублите се натрупаха по-бързо, в сравнение с майка ми можеше да ги преброи ”. „ Бях първият в Ленинград, който стартира да продава хот-дог. Горчицата се забъркваше в жилището ми – в кухнята, майка ми броеше и приходите там – печелех 1000 $ на месец и това бяха планини от рубли ” – спомня си предприемачът.
През 1993 година някогашен съученик кани Пригожин за шеф на верига супермаркети. През идващите години той взе участие интензивно в бизнеса и даже получава 15% от него.
Малко по-късно, към този момент самичък, Евгений отваря винен бар-магазин на Василевския остров в Санкт Петербург, а след това и ресторант, с който си основава име. В постройката на прословутата Кунсткамера прави първият в действителност първокласен ресторант в Санкт Петербург, който скоро става шлагер измежду хайлайфа на града.
През 1997 година, въодушевен от парижките заведения за хранене по Сена, предприемачът купува остарял моторен транспортен съд, влага 400 000 $ в ремонта му и го трансформира в заведение, което става най-модното място в Санкт Петербург. През 1999 година в него вечерят тогавашният съветски министър председател Сергей Степашин и шефа на Международния валутен фонд Мишел Камдесю.
През лятото на 2001 година посетители в ресторанта са президентът Владимир Путин и френският президент Жак Ширак. През май 2002 година Путин дава вечеря в него и на Джордж Буш-младши, а на идната година съветският президент избира ресторанта, с цел да чества рождения си ден. При всички тези визити, Пригожин персонално обслужва държавните глави.
„ Владимир Путин видя по какъв начин направих бизнес от една сергия. Видя по какъв начин не се тормозя персонално да нося чинии на коронованите особи. Разбра, че съм сериозен човек и може да ми се има доверие ” – споделя предприемачът в изявление за петербургско издание.
Успоредно с заведенията за хранене, в тези години Пригожин се занимава и с хазартен бизнес. Той става общоприет шеф на „ CJSC Spectrum ” – компанията, която основава първите казина в Санкт Петербург
Някогашният пандизчия несъмнено си извоюва име в ресторантския и кетъринг бизнеса още през 90-те години. Сред клиентите му е даже звездната двойка Мстислав Ростропович и Галина Вишневская. Приемите им, като се стартира от златната им женитба, се провеждат персонално от него, като особено за тях, се твърди, че Пригожин прекарвал мебели от Санкт Петербург в Москва и водел най-хубавите си сервитьори.
През май 2008 година пък обезпечава храната за приема по случай встъпването в служба на президента Дмитрий Медведев. Пригожин става все по-разпознаваемо лице – даже за необятната аудитория, все по-често е заобиколен от водачите на Кремъл, а измежду народа потегля мълвата, че той е станал „ тяхно гадже ”.
Друго название обаче се залепва компактно за тогавашния апаш – той е „ готвачът на Путин ”. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков също един път се изпуска и го назовава по този начин. Моментално обаче пресслужбата на Кремъл прецизира, че думите на Песков били единствено смешка. Близо година по-късно самият Путин ще съобщи: „ Всички мои готвачи са чиновници на Федералната работа за сигурност, те са военни и са с разнообразни чинове. Нямам други готвачи. ” Затова пък Путин в друга медийна изява, през 2018 година, няма да пропусне да съпостави
През 2018 съветският президент споделя: „ В Съединените щати има подобен обвинен – господин Сорос, който се меси във всички работи по света. И доста постоянно нашите американски другари ми споделят: Америка няма нищо общо с това като страна. Сега има клюки, че господин Сорос желае да разклати еврото, европейската валута. Това към този момент се разисква в експертните среди. Попитайте Държавния департамент: за какво прави това? Държавният департамент ще ви отговори, че няма нищо общо с това, това е персонален въпрос на господин Сорос. А при нас това е персонален въпрос на господин Пригожин. ”
Самият Пригожин пък, тъй като е против елитите по своему, не пропуща да ги жегне с присъщата си подигравка: „ Има голям брой хора в страната, които имат същите пари, същия статус, същите благоприятни условия като мен. И в случай че всеки от тези дебели зверове откъсне розовото си дупе от стола си на „ Рубльовка ”, тогава страната ще бъде в цялостна естетика и сигурност ”.
Както и да се пояснява, персоналната връзка на Пригожин с Путин е реалност и илюстрация на по този начин присъщото за Русия слепване на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с подземния свят, като сходни образци на уродлива симбиоза има премного и у нас. Може единствено да се гадае дали не се познават още от уличните банди в Ленинград, в които е известно, че и Путин се е подвизавал в ученическите си години. Официалната версия за познанството им обаче е друга.
Предприемачът спечелил доверието на президента, като първо се сприятелил с неговия личен състав – с водачите и охранителите.
През 2013 година в Русия към този момент се разчува, че Пригожин е доста непосредствен с Виктор Золотов, шефа на сигурността на Путин, станал по-късно шеф на съветската армия. Готвачът се сдружил и с Роман Цепов, който е защита на Путин, когато той е единствено зам.-кмет на Санкт Петербург. Интересно е, че откакто Путин се мести в Москва, Цепов стартира да охранява престъпни престижи, измежду които и фамилията на водача на групировката „ Малишев ” – Александър Малишев.
А какъв брой са си близки Путн и Пригожин, демонстрира наличието на съветския президент през есента на 2010 година на тържественото разкриване на фабриката „ Конкорд ” в Янино, близо до Санкт Петербург. Пригожин я строи особено, тъй като към този момент е поставил ръка върху доставките на храна за учебните заведения в града. В построяването на фабриката са вложени 53 млн. $, като 43 млн. от тях са заеми от държавната „ Внешекономбанк ”. С подобен размах банката е финансирала единствено построяването на олимпийски уреди в Сочи, означават съветските медии тогава!
Година по-късно обаче родителите в Санкт Петербург недоволстват от продуктите на „ Конкорд ”, които с изключение на всичко имат и доста дълъг период на валидност, т.е. храната е цялостна с консерванти. Затова фабриката работи единствено година и Пригожин се изнася в Москва, където има по-голям шанс с ученическото хранене. В столицата той подписва тригодишен контракт с кметството за над 10 милиарда рубли. Компании на Пригожин получават и контракти за доставка на подготвени ястия за московските лечебни заведения на стойност 5,5 милиарда рубли и за доставка на сурови храни за 7,5 милиарда рубли.
Все отново милиардите в банковата си сметка предприемачът печели от военното министерство. По времето на някогашния министър на защитата Анатолий Сердюков, като част от военната промяна, която той подхваща, бойците стартират да се изхранват от кетъринг компании и годишно за това се дават 50 милиарда рубли.
Пригожин първо се захваща с няколко стола в Генералния щаб и Министерството на защитата, само че през 2012 година подписа контракт, съгласно който получава над 90% от кетъринга за военните. Договорът е за две години, сумата му е 92 милиарда рубли. Казват, че това е върхът в кариерата на Пригожин като ресторантьор. Той към този момент лети със личен частен аероплан, в писмата си се подписва като „ консултант на президентската администрация ”, връчват му и медал „ За заслуги към отечеството “ първа степен, макар че не се появява публично известие за награждаването.
През есента на 2013 година новият министър на защитата Сергей Шойгу обаче не възобновява контракта му. Пригожин получава едвам 46 милиарда рубли за непълната година. Именно тогава стартира спора им.
Според следствие на уеб страницата „ Фонтанка ”, Евгений Пригожин, е още веднъж отпред на редица компании, които през 2015 година получават контракти за разнообразни публични услуги. Те ще бъдат предоставени на военни лагери в Московска, Брянска и Тверска област, а за това предприемачът ще прибере 40 милиарда рубли.
Освн ресторантьор на кремълския режим, Пригожин е и негов изтъкнат пропагандист. Още преди 10-тина години той е осветлен като притежател на „ фабриката за тролове ” в петербургския квартал Олгино. Официалното име на това начинание е Агенция за интернет проучвания, а негов началник е пенсионираният полковник от полицията Михаил Бистров. Оперативното управление е в ръцете на Мария Купрашевич и няма никакво подозрение, че тя е индивидът на Пригожин. Работила е в пиар отдела на „ Конкорд ”, а публицистите й са лепнали прякора Маша Хари, тъй като се пробвала да се внедри като „ стажантка ” в демократичните медии за да ги шпионира и дискредитира.
Медийната фабрика на Пригожин и Маша Хари наема в пика си към 400 души, които непрекъснато бълват текстове и мнения в обществените мрежи. Диапазонът е явен: хвалебствия за властта и славословие на другаря Путин и крепко хейтене на опозицията, изключително на подлия Навални, който прави голямо следствие за готвача на Путин, и несъмнено, пердах по подлата Америка. Звучи познато, нали!
През ноември 2013 година, в навечерието на Евромайдана в Киев, три месеца преди свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович, отказал да подпише съглашението за асоцииране с Европейски Съюз, пропагандаторите на Пригожин бързат да отворят филиали в Харков, а също и в Крим. При това те настойчиво се пробват да наложат термина „ Новоросия “, надалеч преди началото на спора в Донбас.
И каква изненада – когато през март 2015 година президентът Владимир Путин събира основните редактори на съветските медии, те са обслужени персонално от Пригожин. Не е известно някой да е напуснал демонстративно приема, макар че от демократичните медии се били намръщили като го видели персонално да разнася чинии.
Реклама
През 2018 година Съединени американски щати упреква фабриката за тролове, че се е намесвала и в техните президентски избори, извършени две години по-рано и извоювани от Доналд Тръмп. Пригожин първо се пробва да отхвърли тези обвинявания, само че в края на 2022 година безочливо признава: „ Ние се намесихме, пречим и ще се намесваме. Внимателно, точно, хирургически и по наш метод, както знаем по какъв начин да го създадем. ”
На собствен ред обаче Пригожин доста усърдно се пробва да заличи даже и най-малката диря за тъмното си минало, като за задачата завежда 15 каузи против търсачката Yandex. При това се базира на закона за „ правото да бъдеш пропуснат ”. Той желае да се махнат текстове за „ фабриката за тролове ”, за договорите му с военното министерство и други сходни. По подигравка на ориста води делото против Yandex в оня същия оня съд в Куйбишевски регион, в който през ноември 1979 година е получил първата си присъда за кражба.
След заведенията за хранене, публичните поръчки и кремълската агитация, частната военна компания
„ Вагнер ” е идната бизнес стъпка на приятеля на Кремъл. Частната войска е осветена за първи път от петербургския уебсайт „ Фонтанка ” през 2015 година
Компанията е основана от Пригожин и Дмитрий Уткин. Родом от Урал, Уткин е пенсиониран подполковник от специфичните елементи на ГРУ и персонално взе участие в конфликтите в Украйна през 2014-2015 година, а във войната в Сирия се подвизава като наемник в така наречен „ Славянски корпус ”. Неговата позивна е Вагнер, поради любовта му към „ естетиката и идеологията на Третия райх ”. Оттам и името на частната войска.
Връзката на Уткин с Пригожин е направена от Евгений Гуляев, който е началник на защитата на милиардера. Въпросният Гуляев през 80-те години работи в милицията в Ленинград и се издига на разнообразни постове, като се пенсионира с чин полковник. Като чиновник на Пригожин, той прибира при себе си доста от сътрудниците си ченгета. В един миг през 2013-2014 година някогашните служители на реда и кагебисти, наети от Гуляев, стартират доста постоянно да пътуват към Ростов на Дон и към Краснодар, като с тях е непрекъснато и Дмитрий Уткин. Постепенно се прокрадват информации, че той е станал пълководец на неофициално въоръжено формирование, наречено ЧВК„ Вагнер ”, а ченгетата с него отиват да образоват наемниците.
През лятото на 2014 година базата на частната войска е до Ростов, а по-късно се мести в село Молкино, до Краснодар. От юни 2017 година Дмитрий Уткин е обект на всички вероятни наказания от Съединени американски щати и Европа.
През 2014-2015 година секретният към момента отряд, отпред с някогашния кадър на ГРУ, взе участие в боевете на териториите на Донецк и Луганск. „ Музикантите ”, както ги назовават, са и една от главните ударни сили при боевете за летището в Донецк и при щурма на Дебалцево. От есента на 2015 година главната активност на „ Вагнер ”, отпред с Уткин, е в Сирия, като след щурма на Палмира наемниците са наградени с ордени и медали. Твърди се, че управлението и 5 бойци даже били номиниран за званието Герой на Руската федерация, само че няма обществена информация дали в действителност са получили звездата.
Според съветски медии заплатата на войник от „ Вагнер ”, по времето, когато упражняват в лагера край Краснодар, е 80 000 рубли на месец, а при осъществяване на бойна задача – 240 000. Командирите на отделения, взводове и роти получават повече, дават се и награди за сполучливо осъществяване на поставените задания. За всеки умрял на фамилията се изплаща еднократна сума от 3 милиона рубли. Като се прибавят към това и доставките на военна техника, оръжие, муниции, съоръжение и храна, излиза наяве, че издръжката на частната войска коства големи пари.
Още в тези години е ясно, че евентуален източник на финансиране на тази конструкция е някой от съветските олигарси, най-вероятно „ назначен ” за тази работа. Дори за корумпирана страна като Русия е ясно, че парите за сходна частна войска не могат да дойдат непосредствено от държавна или социална организация.
Пригожин дълги години настойчиво отхвърля връзка с частната военна конструкция. През юни 2021 година той даже съди основния редактор на „ Ехо Москвы ” Алексей Венедиктов (включен в този момент, несъмнено, в путинския лист на задграничните агенти), тъй като назовава предприемача притежател на частната военна компания „ Вагнер ”. Пригожин – има си хас – печели делото!
Въпреки това, година и половина по-късно, през септември 2022 година предприемачът признава, че още през 2014 година е основал компанията, а нейните бойци били „ герои, които защитаваха сирийския народ, други нации на арабските страни, африканци и латиноамериканци в неравностойно състояние и „ станаха един от стълбовете на нашата Родина! ”. „ Днес, когато режимът на безмълвие в ЧВК „ Вагнер “ извърши задачата си, имам удоволствието да дава успеха в съда на другаря Венедиктов! ” – ще каже олигархът.
Пригожин признава, че е създател на „ Вагнер ”, до момента в който набира наемници. Заявява, че компанията е учредена преди 9 години „ за отбрана на руснаците, когато стартира геноцидът над съветското население на Донбас “.
През годините „ Вагнер ” в действителност се подвизава в редица африкански страни, в това число Конго, Ангола, Либия, Руанда, Судан, Замбия, Зимбабве, Кения и други места, където с изключение на всичко друго съумяват да придобият и диамантени мини. А когато трима съветски публицисти потеглят по следите им, с цел да снимат филм, колата им е нападната от маскирани мъже. Журналистите умират.
Убийството им, несъмнено, не е разкрито и до през днешния ден.
Действията на „ Вагнер ” в Централноафриканската република, където са в поддръжка на локалния режим, провокира извънредно отрицателна реакция в Европа и по-специално във Франция.
Първите американски наказания против Пригожин са наложени още през 2016 година, а 5 години по-късно ФБР го афишира в листата на търсените. Наложени са наказания и на редица компании, свързани с „ Вагнер ”, в това число за „ интервенция в изборите в Съединени американски щати. В отговор Евгений Пригожин, който през последните години към този момент се е закичил с 3 звезди – Герой на Руската федерация, Герой на непризнатите Донецка и Луганска национални републики, написа в Телеграм: „ Плюя и ще храча на всевъзможни наказания “.
За разлика от приятелите си от Кремъл, той има удивителна податливост към гласност, доста рядко срещана в съветската политическа традиция. Покрай борбите за Бахмут, Пригожин не стопира персонално да повтаря, че има „ апетит за снаряди ”. Дори услужливите български малките екрани не се посвениха да демонстрират и демонстрират по няколко пъти дневно наглата му физиономия в новините си. Едва ли някой у нас не е виждал самодоволното му изражение, с каска на главата и опакован в цялостно бойно снаряжение.
„ Няма снаряди, има снаряди, няма напредък, има напредък ” – дере се от екрана Пригожин, като не стопира и да написа персонални известия в обществените мрежи, въпреки че мнозина анализатори смятат, че това е димна завеса, хвърляна за илюзия на съперника. Готвачът на Путин засипва с цветисти хули и Министерството на защитата, и персонално министъра Шойгу, с който очевидно имат остарели търкания, а също и шефа на Генералния щаб Валерий Герасимов. Но и в този подтекст мнозина припомниха, че Пригожин е непостижим занаятчия на пиара, трола и тайните теории. И тъй като съветската войска още от времената на маршал Жуков обича да хвърля на фронта жива мощ, без да й пука за човешките жертви, Пригожин се похвали с триумфи при набирането на пушечно месо из пандизите.
В края на март той разгласи, че са вербувани над 5000 помилвани пандизчии и те са взели участие в „ специфичната интервенция ” в Украйна. С други думи, той персонално изкарва от ареста брутални убийци с дълги присъди на независимост, с помощта на това, че са се навили да продължат да убиват. Да не приказваме, че мнозина от вербуваните някогашни пандизчии, към този момент хвърлят в потрес и смут Русия, тъй като откакто оживеят по знамение на фронта и се върнат в родните си места, тези мъже не престават да грабят, убиват и изнасилват. (На 26 юни стана ясно, че частните съветски армии към този момент нямат право да вербуват пандизчии. Те обаче ще могат да се договарят напряко с военното министерство!)
Преди време Пригожин беше декларирал патетично: „ Ако Върховният каже да отидем до Ламанша, тогава имам съвършен проект. ” Само че вместо към Атлантическия океан, на 23-24 юни той поведе частната си войска към Москва, в наименуван от него „ марш за правдивост ”.
Малко преди този момент стана ясно, че „ Вагнер ” отхвърля да подпише контракт с военното министерство, каквато заповед е спусната към всички частни армии. Затова пък Пригожин и неговият „ Вагнер ” очевидно вземат решение да покажат юмруци. В нощта против събота в Ростов на Дон силите на ЧВК „ Вагнер ” даже завладяват щаба на Южния боен окръг. Като причина Пригожин назова „ другарски огън ” – хипотетична ракетна офанзива против тиловите лагери на армията му, направена от постоянната съветска войска, т.е. от министерството на защитата. „ Огромен брой наши бойци, нашите бойни приятели починаха ” – сподели той.
В последна сметка след диалози с беларуския президент Александър Лукашенко, както гласи формалното известие, на което малко на брой анализатори имат вяра, че се е случило тъкмо по този начин, „ Вагнер ” анулира проектите си да отиде в Москва. Пригожин пък е упрекнат във въоръжен протест. Последната публична информация е, че „ Вагнер ” отиват в Беларус, също и Пригожин, само че кой къде се намира, не е ясно, най-малко на медиите.
На собствен ред Владимир Путин побърза да подчертае, че от май 2022 година до май 2023 година страната е платила над 86 милиарда рубли на ЧВК „ Вагнер ”.
Своя трактовка на последните събития не пропусна да даде и чеченският палач Рамзан Кадиров, в действителност съперник на Пригожин от години. Той твърди, че зад марша на „ Вагнер ” стои верига от несполучливи бизнес покупко-продажби, които „ провокираха прикрито и дълготрайно възмущение у предприемача, което доближи връх, когато управляващите в Санкт Петербург не предоставиха на щерка му мечтан имот. ”
Дали това е краят на Пригожин, не е ясно. Развръзката следва.
Семейство под прикритие
Втората му брачна половинка търси рецепта за величие
Не е ясно по кое време тъкмо Евгений Пригожин е съумял да сътвори семейство. В медиите той сбито оповестява, че има „ повече от едно десетилетие брак ”. Казват, че е имал несполучлив първи брак.
Втората му брачната половинка Любов е родена през 1970 година Образованието й е фармацевтичен химик. Най-голямата им щерка Полина е родена през 1992 година, следва синът Павел – през 1998 година Най-малката Вероника е родена през 2005 година Цялото семейство има акции в фирмите на олигарха.
Любопитен подробност е, че Любов Пригожина, наред с другите фамилни компании, има и първокласен спа-център, само че той единствено на пръв взор наподобява, че е елементарен салон за хубост. Докато брачният партньор й ръководи войска от военни наемници и интернет тролове, госпожата е загрижена освен за младостта и хубостта на тялото, само че търси и магически ключ към безсмъртието на душата. Затова тя е наела уфолози, да дирят интензивно рецепта за величие.
Дори в стените на помещението били вградени кристали, които, видите ли, поемали негативната сила. А с цел да е всичко изпипано по разпоредбите, Пригожини вложили в салона над 500 000 $. Така съгласно тях самите основали „ специфична енергийно-екологична среда ”. От нищо не пестили, даже за построяването и вярното действие на салона наели като съветник известен астролог и най-много прочут тв водещ.
Вероника Пригожина, по-малката щерка на предприемача, взе участие в аматьорско конно съревнование, освен това единствено 4 дни преди нахлуването в Украйна. Мястото е средиземноморският курорт Олива, покрай Валенсия. Международната федерация за конни спортове разгласи, че от 2014 година насам Вероника и Полина са взели участие в стотици интернационалните надпревари в Германия, Франция, Португалия, Италия, Белгия и Испания. Нито един от конете, които дъщерите на Пригожин яздят, не е регистриран на тяхно име.
Медиите в Съединени американски щати пък пишат, че фамилията на Пригожин – дъщерите, синът му Павел и брачната половинка Любов „ играят разнообразни функции в бизнеса ” на олигарха, като се облагодетелстват от „ особения му статут в съветския хайлайф ”. Социални медии, които обаче са благосъстоятелност на Пригожин, пък настояват, че синът му Павел героично воювал в редиците на „ Вагнер ” в Сирия и бил награден с „ Черния кръст “ на частната войска.
Според съветските регистри всички деца на Пригожин имат дялове в фирмите на татко си, а глобите против фамилията въпреки всичко довеждат до някои ограничавания: дъщерите му към този момент не могат да се радват на ваканции в Средиземно море. Конете, с които са се състезавали, стопират да се появяват в интернационалните състезания след нашествието в Украйна.
85-годишната му майка пере парите му
Когато съветските танкове нахлуват в Украйна, а Съединени американски щати и Европа постановат наказания на водещи фигури от Кремъл и техните фамилии, в листата, несъмнено, попадат и околните на Пригожин. Майката на олигарха, трансфериралата към този момент 85 години Виолета Пригожина, обаче печели непредвидена победа в съда на Европейски Съюз. Нейните юристи убеждават магистратите в Люксембург, че тя няма стопански връзки със сина си или главната му компания „ Канкорд ”. Санкциите против нея са анулирани, а Съветът на Европейски Съюз е наказан да заплати правосъдните й разходи!
И всичко това се случва, макар че Виолета Пригожина дълго време е притежател на акции от фирмите на сина си, а той самият я употребява интензивно за прикриване на бизнеса си. Официално майката има художествена изложба – „ Цветовете на живота “, в центъра на Санкт Петербург. Там тя с изключение на, че излага картини, провежда празненства и притегля вниманието на националните медии. Сред клиентите й са все видни имена от съветския хайлайф.
Има аероплан, яхта и вила на Черно море
Евгений Пригожин има яхта, дълга 37,4 метра, чийто интериор е изработен в жанр „ Версаче ”. Пригожин се снабдява с яхтата през 2014 година за 5 милиона евро. Той има и аероплан, оценен на над 2 милиона $.
Семейство Пригожин има и редица първокласни парцели. Компания, която се води на майка му Виолета, е построила първокласен жилищен комплекс „ Северен Версай ” в Санкт Петербург, който се състои от 45 къщи. При това е оградена с преграда повърхност от 7,5 хектара и нелегално е блокиран достъпът до Лахтински разлив. В „ Северен Версай ” две от къщите се владеят от Пригожин и една от дъщерите му. Майката на готвача подвига и още един жилищен комплекс „ Лахтапарк ” с 490 жилището и 60 вили. В непосредственост до него е хотелският комплекс „ Лахта плаза ”. Пригожини влагат и в голф-център във Финския залив, чието строителство преди време интензивно е подпомагано от Дмитрий Медведев в ролята му на министър председател.
Семейство на олигарха има и вила на брега на Черно море в село Кабардинка в региона на Геленджик. Тя е нелегално издигната върху земята на горския фонд в природозащитна зона. Парцелът от 3,9 хектара е нает от компания на брачната половинка на Пригожин – Любов, която по документи сякаш щяла да прави център за отдих в оградената предпазена зона. Изградила обаче частно имение с контролно-пропускателен пункт, икономически постройки, дребен паркинг, комплекс от вили, в това число и на самия морски бряг. По време на строителството са изсечени скъпи дървесни типове, еколозите протестирали, само че без никакъв резултат.
Децата на олигарха измислят страната Индрагузия
На 18 години Пригожин може и да е бил към този момент загрубял апаш и пандизчия, само че децата му на тази възраст са писатели. През 2003 година излиза „ Индрагузик ”, приказки за измислената страна Индрагузия, а като създатели са посочени Полина и Павел Пригожин. Известният им татко непретенциозно се крие зад тях като същински създател на приказката.
Както споделя самият Евгений – всичко тръгнало от настояването на децата му да им споделя приказки. „ Започнах с истории от живота ми, само че с времето се оказа, че всички прилични истории, които можех да им опиша, свършиха. И стартира импровизация ”. Тези приказки не са били издадени за продажба, а единствено се подаряват на другари. Колко умилително!
