Ето вестникарската информация с трепет и вълнение: Скот Кенеди, американски

...
Ето вестникарската информация с трепет и вълнение: Скот Кенеди, американски
Коментари Харесай

САЩ съзряват за завръщане към нормалността

Ето вестникарската информация с боязън и неспокойствие: Скот Кенеди, американски специалист по Китай, дойде в тази страна с благородната цел да уреди връзките сред двете страни. Прие го самият заместник-министър на външните работи! Става дума за разтрошаване на стандарти и недоразумения и от двете страни!

Кой е този Кенеди? Между другото даже не е родственик на починалия президент. Отличен експерт по стопански връзки сред двете страни, заместник-директор на сякаш неутралния и двупартиен Център за стратегически и интернационалните проучвания. И това е всичко. Кога преди пътешестване на един от тълпата специалисти е било почетено с дълга и вдъхновяваща публикация във водещ?

Но явно обстановката освен сред Съединени американски щати и Китай, само че и сред Русия и Запада, Запада и Китай е такава, че доста хора към този момент желаят пробив към нормалността. Всеки и всичко може да стартира този пробив - уединен специалист или тим играчи по пинг-понг, какъвто беше казусът в много сходна обстановка през 1971 година

Отношенията на Китай със Съединените щати наподобяват неприятни както в никакъв случай до момента, само че оптимистите ще ви кажат, че постоянно могат да се влошат. Америка преди малко вкара следващ пакет от наказания против Пекин: още 13 китайски компании бяха включени в черния лист на Пентагона на тези, на които е неразрешено да се влагат американски пари. И Министерството на търговията показа собствен лист - тези, които създават полупроводници в Китай. Те не могат да доставят нищо на Съединени американски щати и покорния им свят. Общата концепция е от времето на Доналд Тръмп - че е належащо да се върне в Америка индустриалната база най-малко на основни технологии.

Всъщност това към този момент е значима тематика в самите медии на Съединени американски щати - дали не се престарават прекалено много с всички тези санкции/ограничения, тъй като кръгът от съдружници и другари постоянно попада под тях, директно или индиректно.

Интересното е, че Пентагонът, като се замисли, изключи сплавите от китайски генезис от санкционните си описи, тъй като се употребяват при сглобяването на самолетите Ф-35. Тук работата е, че Китай има монопол върху някои редки земни детайли, които са включени в тези сплави. Тоест без Китай тези самолети няма да летят. Но в Пекин се замислиха - и постановиха наказания на целия “Локхийд Мартин ”, който създава същите тези Ф-35. Защото корпорацията доставя оръжие на Тайван.

Най-простата диагноза за всичко, което се случва на международната сцена като цяло е, че надалеч не е обикновено. Нормалността не е безусловно блага, само че когато настоящата обстановка въобще не устройва никого, това значи, че тя скоро ще се промени или ще стартира да се трансформира. Да, Китай също не е доста удовлетворен от протичащото се. Китай, сходно на Русия, в идеалния случай желае да търгува и да води разговор с всички, със Запада и Изтока. Ето за какво всевъзможни опити даже на много скромни персони най-малко да кажат думи като „ да се приведат в ред връзките сред двете страни “ провокират нездравословен възторг на обществото.

Като цяло протичащото се мощно прилича първата половина на 70-те години. Америка вървr към проваляне в Индокитай и надлежно разлъка с доста илюзии, в това число илюзии за личното си всемогъщество в битката против комунистически режими като Съюз на съветските социалистически републики или Китай. По същото време в американското общество също се прави гражданска война - промяна на поколенията, разединение и отчаяние. Това e ужасяващ удар за идеалистите, които заобикалят президента Кенеди (без връзка с синолога Скот Кенеди). В края на краищата те горят от гневен възторг, пробвайки се да покорят целия свят, само че изключително Куба, Виетнам и Съюз на съветските социалистически републики и Китай...

Какво стартира тогава? Започва разведряване сред Москва и Вашингтон. Движи се от двете страни, тъй като освен американците са изтощени от публично (и неумело) подклажданата ненавист.

Тук има такава история: поколението на 60-те в Съюз на съветските социалистически републики към този момент се е трансформирало в легенда, запечатано на екрани и в книги. Но има последващо потомство, също така в по-голямата си част то към момента е живо през днешния ден.

Нашето потомство на 70-те (ако има подобен термин) - това са младежи, които говореха британски безсистемно с помощта на в детайли, до ноти, познаване на всичко за великата епоха на рок музиката. И с доста комплекси за непълноценност (поради неналичието на дънки и дъвки в свободна продажба) те желаят не просто другарство с връстниците си от Съединени американски щати или Европа, само че жадуват за самопризнание от тази страна на достиженията и общите заслуги на новото руско потомство и даже удивление от неговото обучение и други гении. И това беше потомство, което, меко казано, се мръщеше пред явно провалилия се руски план с неговия наложителен и неумел антизападен дух.

„ Сбогом, Америка “ пристигна по-късно, през 90-те години, когато доста хора се срещнаха с дълбока Америка (или Европа). А през 1975 година имаше да вземем за пример скачването в космоса на “Аполо ” и “Союз ” като знак на мира, който всички желаеха. Тази стратегия стартира, несъмнено, по-рано, при започване на 70-те години на предишния век, като чудесно упражнение по идеализъм, само че също и като самопризнание на безизходицата на борбата.

Мечта за съдействие и взаимно почитание – това обикновено ли е? Да, без подозрение. И през днешния ден, относително скоро, западняците, изтощени от ненормалността, като нас апропо, също ще желаят нови връзки. Между другото, това към този момент се случва и то в космоса - подсещам, че американският “Крю Драгън ” таман потегли към Международната галактическа станция, на борда е нашата сънародничка Анна Кикина. И вижте реакцията на част от американското общество – тя е доста позитивна. Изобщо не тормозещият писък, който се носеше към разнообразни интернационалните спортни събития: за какво?

Но през същите 70-те години се случи ето какво: след загубата в Индокитай американската външна политика настрои Китай против Съюз на съветските социалистически републики в подмяна на бъдещото му дипломатическо признание и бъдещото последователно развиване на търговията. Първо държавният секретар, а по-късно и президентът на Съединени американски щати отидоха в Китай. Това не се хареса доста на Москва - събитията на границата ни с КНР, на Дамански, се случиха през 1969 година

И стартира дълга игра, която опитоми и Съюз на съветските социалистически републики, и Китай към американската, нормалност. Неуспехът на това в Съединени американски щати беше приет едвам в този момент, откъдето стартира сегашният припадък на световната аномалия и полуда. Но ненормалността не може да продължи постоянно, колелото на времето се върти назад към 70-те години и масата хора в действителност желае да го форсира.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР