Естония и България - прилики и разлики
Естония е несъмнено една от най-успешните страни от някогашния Източен блок от позиция на икономическо развиване, институционална и политическа непоклатимост и ниски равнища на корупция. Последните няколко месеца обаче демонстрират, че мощния напредък последните 30 години е непълен да избави страната от най-високите равнища на инфлация – 19% съгласно последния отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организация за икономическо съдействие и развитие) към месец юни. Високите цени на петрол и природен газ, прекъснатите линии за доставка, глобите към Русия и бежанската рецесия подбудена от войната в Украйна оказват непрекъснато напрежение над цените на артикули и услуги в Естония и ще провокират закъснение на растежа в Брутният вътрешен продукт през 2022 и 2023 година. Тъй като тези процеси са трендове в цяла Източна Европа е забавно да създадем параленост сред икономическите индикатори в Естония (като развита стопанска система в Източна Европа) и България (като по-слабо развита страна от същия регион).
Според последния отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за Естония предстоящият действителен напредък на Брутният вътрешен продукт за 2022 година е едвам 1,3%, а за 2023 година - 1,8%. Тази прогноза не се разграничава доста от пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК) за Естония, в която Европейска комисия планува напредък към 1,0% за 2022 година. Това е фрапантен спад по отношение на растежа през 2021 – 8,3%. За съпоставяне в България обстановката е малко по-различна. Растежът през 2021 година е бил единствено 4,2%, само че през 2022 година ще е едвам 2,1% съгласно пролетната прогноза на Европейска комисия и 2,5% съгласно отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България. За идната година растежът в България ще е 3,1% и 2,3% съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз. На пръв взор наподобява, че темпът на напредък в българската стопанска система ще бъде двукратно по-висок от естонската през идващите две години. Ако обаче отчетем характера и скоростта на възобновяване от Ковид пандемията, то тогава картината наподобява друго. Естонската стопанска система се възвърне до равнищата от Q4 2019 още в първото тримесечие на 2021 година България реализира това едвам при започване на 2022 година. Това демонстрира едно относително по-бързо възобновяване на естонската стопанска система по отношение на българската. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз, повода за ниския предстоящ напредък в Естония е загубата на покупателна дарба на огромна част от потребителите поради високата инфлация. В България Организацията за икономическо сътрудничество и раз показва, че чака спад в равнището на напредък, продължаващо повишение на инфлацията, което на собствен ред също би лимитирало растежа през 2023 година.
Друг знак, при който има известна разлика сред двете страни е равнището на безработица. В Естония това равнище се е нараснало от началото на 2020 година, когато е било 6,8%. Очакваните стойности за тази и идната година са надлежно 7,1% и 8,3%. В България се следи противоположната наклонност като съгласно отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз безработицата ще спадне до 4,7% през 2022 година, при задържане на равнище към 5% през 2023 година.
Области, в които и двете страни имат доста общо са равнището на инфлация, бюджетният недостиг (планиран сред 4 и 4,5% и за двете държави), географската непосредственост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към популацията – което е към 3% от популацията на Естония и към 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и към 100 000 в България) съгласно данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Географската непосредственост в огромна степен въздейства на първите два индикатора. Инфлацията и в двете страни е над междинната за Европейски Съюз и е 19% към месец юни (20,1% съгласно Европейска комисия към май) и 14,4% към май надлежно в Естония и България. Прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и на Европейска комисия плануват внезапен спад в равнището на инфлация през 2023 година и за двете страни – до 10,9% в Естония и 8,5% в България. Тъй като инфлацията значително е вносна, разликата равнището на икономическо развиване не оказва изключително въздействие върху този фактор.
Приликите не стопират до тук. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз лихвите в Естония са прекомерно ниски поради инфлацията. Тъй като те се управляват напълно от Европейската централна банка, то Организацията за икономическо сътрудничество и раз поучава Естонското държавно управление да ръководи фискалната си политика по-целенасочено – да се финансират най-много инфраструктурни и отбранителни планове, както и да се подкрепя единствено на най-нуждаещите се и на бежанците, с цел да се избегне в допълнение инфлационно напрежение. В България обстановката е сходна поради функциониращия в страната паричен съвет.
Един индикатор, който несъмнено демонстрира големи разлики сред двете стопански системи е неравенството при приходите. Коефициентът на Джини в Естония е 30,5, а в България е 40,8 – най-високия в Европейски Съюз. България страда от най-значимо неравноправие на приходите в района. Интересно е, че съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинната стойност на Джини при развитите стопански системи е 30,3, т.е. по този индикатор Естония наподобява е в клуба на развитите страни. България е по-близо съгласно този коефициент до нововъзникващи и разрастващи се пазари, при които междинната стойност е 45,9.
Всички тези данни от отчетите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и на Европейската комисия разкриват доста прилики в настоящото икономическо положение на двете страни. Разликата в развиването им обаче може да повлияе на темпа на възобновяване по сходен метод както след Ковид пандемията – т.е. Естония да се възвръща доста по-бързо от България. Организацията за икономическо сътрудничество и раз приключва своя отчет за Естония поздравявайки страната за огромните ѝ стопански достижения, политическата непоклатимост и мощно развитата в страната цифрова инфраструктура.
Според последния отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за Естония предстоящият действителен напредък на Брутният вътрешен продукт за 2022 година е едвам 1,3%, а за 2023 година - 1,8%. Тази прогноза не се разграничава доста от пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК) за Естония, в която Европейска комисия планува напредък към 1,0% за 2022 година. Това е фрапантен спад по отношение на растежа през 2021 – 8,3%. За съпоставяне в България обстановката е малко по-различна. Растежът през 2021 година е бил единствено 4,2%, само че през 2022 година ще е едвам 2,1% съгласно пролетната прогноза на Европейска комисия и 2,5% съгласно отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България. За идната година растежът в България ще е 3,1% и 2,3% съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз. На пръв взор наподобява, че темпът на напредък в българската стопанска система ще бъде двукратно по-висок от естонската през идващите две години. Ако обаче отчетем характера и скоростта на възобновяване от Ковид пандемията, то тогава картината наподобява друго. Естонската стопанска система се възвърне до равнищата от Q4 2019 още в първото тримесечие на 2021 година България реализира това едвам при започване на 2022 година. Това демонстрира едно относително по-бързо възобновяване на естонската стопанска система по отношение на българската. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз, повода за ниския предстоящ напредък в Естония е загубата на покупателна дарба на огромна част от потребителите поради високата инфлация. В България Организацията за икономическо сътрудничество и раз показва, че чака спад в равнището на напредък, продължаващо повишение на инфлацията, което на собствен ред също би лимитирало растежа през 2023 година.
Друг знак, при който има известна разлика сред двете страни е равнището на безработица. В Естония това равнище се е нараснало от началото на 2020 година, когато е било 6,8%. Очакваните стойности за тази и идната година са надлежно 7,1% и 8,3%. В България се следи противоположната наклонност като съгласно отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз безработицата ще спадне до 4,7% през 2022 година, при задържане на равнище към 5% през 2023 година.
Области, в които и двете страни имат доста общо са равнището на инфлация, бюджетният недостиг (планиран сред 4 и 4,5% и за двете държави), географската непосредственост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към популацията – което е към 3% от популацията на Естония и към 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и към 100 000 в България) съгласно данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Географската непосредственост в огромна степен въздейства на първите два индикатора. Инфлацията и в двете страни е над междинната за Европейски Съюз и е 19% към месец юни (20,1% съгласно Европейска комисия към май) и 14,4% към май надлежно в Естония и България. Прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и на Европейска комисия плануват внезапен спад в равнището на инфлация през 2023 година и за двете страни – до 10,9% в Естония и 8,5% в България. Тъй като инфлацията значително е вносна, разликата равнището на икономическо развиване не оказва изключително въздействие върху този фактор.
Приликите не стопират до тук. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз лихвите в Естония са прекомерно ниски поради инфлацията. Тъй като те се управляват напълно от Европейската централна банка, то Организацията за икономическо сътрудничество и раз поучава Естонското държавно управление да ръководи фискалната си политика по-целенасочено – да се финансират най-много инфраструктурни и отбранителни планове, както и да се подкрепя единствено на най-нуждаещите се и на бежанците, с цел да се избегне в допълнение инфлационно напрежение. В България обстановката е сходна поради функциониращия в страната паричен съвет.
Един индикатор, който несъмнено демонстрира големи разлики сред двете стопански системи е неравенството при приходите. Коефициентът на Джини в Естония е 30,5, а в България е 40,8 – най-високия в Европейски Съюз. България страда от най-значимо неравноправие на приходите в района. Интересно е, че съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинната стойност на Джини при развитите стопански системи е 30,3, т.е. по този индикатор Естония наподобява е в клуба на развитите страни. България е по-близо съгласно този коефициент до нововъзникващи и разрастващи се пазари, при които междинната стойност е 45,9.
Всички тези данни от отчетите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и на Европейската комисия разкриват доста прилики в настоящото икономическо положение на двете страни. Разликата в развиването им обаче може да повлияе на темпа на възобновяване по сходен метод както след Ковид пандемията – т.е. Естония да се възвръща доста по-бързо от България. Организацията за икономическо сътрудничество и раз приключва своя отчет за Естония поздравявайки страната за огромните ѝ стопански достижения, политическата непоклатимост и мощно развитата в страната цифрова инфраструктура.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ