Авторът на “Българското селфи” пред Дарик: Проблемите са и в нас - да се погледнем в дисплея на телефона си
Есето " Българско селфи ", в което публицистът и стихотворец Иван Ланджев разказва фантазиите на българина, стана шлагер в обществените мрежи в осъществяването на Захари Бахаров. Есето е част от новата книга на Ланджев " За неизбежната случайност ". " Американците желаят да ме поробят един път вечно, руснаците желаят да ме освобождават непрекъснато. Еврогейовете желаят да ми сменят пола и да ми вземат детето, аз желая детето да учи на Запад. Мразя Запада.... ", по този начин стартира текстът.
В “Кой приказва ” с Александър Детев по Дарик радио създателят Иван Ланджев изясни, че този текст е писан преди две години: “Аз повеждам колонка и го написах тогава, чете се добре, само че нищо сходно нямаше като резултат със настоящето разпространяване с четенето на Захари Бахаров ”.
“Разделението по света стана толкоз огромно, че вместо да остарее, този текст стана по-актуален. Личи си, че е остарял, тъй като има препратки към пандемията и ограниченията. Няколко пъти отлагах премиерата на книгата, която имаше необикновен път към читателите. Прекарах половин година в Чикаго, където бях гост-учен и до момента в който бях в чикагския мраз, книгата излезе в България, без създателя си ”, спомня си Ланджев.
“Нещата, за които съм приказвал в този текст, като че ли стават все по-наболели ”, счита още създателят.
Според него българите не желаеме да си признаем, че някои от проблемите са в нас. Във връзка с изборите, да вземем за пример, той акцентира: “Ние избираме тези хора непрекъснато, ние им даваме властта и трибуната. Би трябвало да се погледнем в огледалото или в екрана на телефона си. Затова съм го написал и в първо лице - целият този конфликт на крещящи, диаметрални провитпположностит сме ние. Това не са хиперболи даже, това са правилни неща. Наистина е по този начин. Аз не се отмятам от думите, казани в този текст ”.
И въпреки всичко съгласно него хората не би трябвало да го четат като някаква всеобща генерализация.
“Звучи парадокласно, само че това, което съм написал, е написано с обич към България. Единственото, което ме наскърбява, е, че това е антибългарско. Книгата ми е цялостна с обич към България. По-експлицитно пояснение в обич към българския език аз не съм писал. Моите билети постоянно са били еднопосочни. Аз предпочитам да се връщам. Очевидно ми харесва да съм тук. Обичам родината си, както обичам фамилията си ”, акцентира Иван Ланджев.
Според него 24 май е най-безспорният ни празник, само че “не знам до каква степен имаме право да го обявим като народен, тъй като се чества и от други страни ”. За него подобаващият избор за народен празник е Съединението на България - 6 септември.
В “Кой приказва ” с Александър Детев по Дарик радио създателят Иван Ланджев изясни, че този текст е писан преди две години: “Аз повеждам колонка и го написах тогава, чете се добре, само че нищо сходно нямаше като резултат със настоящето разпространяване с четенето на Захари Бахаров ”.
“Разделението по света стана толкоз огромно, че вместо да остарее, този текст стана по-актуален. Личи си, че е остарял, тъй като има препратки към пандемията и ограниченията. Няколко пъти отлагах премиерата на книгата, която имаше необикновен път към читателите. Прекарах половин година в Чикаго, където бях гост-учен и до момента в който бях в чикагския мраз, книгата излезе в България, без създателя си ”, спомня си Ланджев.
“Нещата, за които съм приказвал в този текст, като че ли стават все по-наболели ”, счита още създателят.
Според него българите не желаеме да си признаем, че някои от проблемите са в нас. Във връзка с изборите, да вземем за пример, той акцентира: “Ние избираме тези хора непрекъснато, ние им даваме властта и трибуната. Би трябвало да се погледнем в огледалото или в екрана на телефона си. Затова съм го написал и в първо лице - целият този конфликт на крещящи, диаметрални провитпположностит сме ние. Това не са хиперболи даже, това са правилни неща. Наистина е по този начин. Аз не се отмятам от думите, казани в този текст ”.
И въпреки всичко съгласно него хората не би трябвало да го четат като някаква всеобща генерализация.
“Звучи парадокласно, само че това, което съм написал, е написано с обич към България. Единственото, което ме наскърбява, е, че това е антибългарско. Книгата ми е цялостна с обич към България. По-експлицитно пояснение в обич към българския език аз не съм писал. Моите билети постоянно са били еднопосочни. Аз предпочитам да се връщам. Очевидно ми харесва да съм тук. Обичам родината си, както обичам фамилията си ”, акцентира Иван Ланджев.
Според него 24 май е най-безспорният ни празник, само че “не знам до каква степен имаме право да го обявим като народен, тъй като се чества и от други страни ”. За него подобаващият избор за народен празник е Съединението на България - 6 септември.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ