Свещената болест се отприщва при среща с COVID-19
Епилепсията или " свещената болест ", както са я наричали през дълбоката античност, е най-честото неврологично заболяване, което в действителност не е обособена болест, а признак, в следствие от разнообразни нарушавания в електрическата интензивност на мозъка. Всеки 20-и човек най-малко един път в живота си претърпява епилептичен пристъп, а 1 от 200 души носи диагнозата епилепсия. Тя е с най-висока периодичност измежду децата и възрастните, като при възрастните се следи повече измежду прекаралите инсулт или измежду тези, които имат дегенеративни мозъчни болести или мозъчен израстък.
У нас хората с епилепсия са 75 000.
Считана за демонстрация на свръхестествено положение (от обладаване от зли духове до демонстрация на талантливост и божественост), до XVII век екзорсизмът, спиритуалистичните ритуали, общественото заклеймяване и изолираност са били методите, посредством които са третирали болните. Дори Хипократ с неговия труд " За свещената болест " не съумява да убеди съвременниците си, че припадъците и гърчовете не са демонстрация на божествено проклинание или прояснение, а локализиран в мозъка неврологичен проблем, който е с изявена приемственост и прогноза, по-тежка при демонстрация в ранна възраст. Едва през 1912 година неврологът-психиатър Алфред Хауптман прибягва до необятно публикуваното тогава средство за седация фенобарбитал, прилагайки го на своите пациенти с епилепсия. Той регистрира разреждане на честотата на припадъците и по този начин се появява първата действителна антиконвулсивна терапия.
Диагностиката е половината от лекуването
За 110 години се знае задоволително доста за епилепсията, само че не всичко - при 60% от хората аргументите остават незнайни. Знаят се единствено някои от тях: мозъчна контузия, генетични разновидности, абнормално развиване на част от мозъка, приемственост, мозъчни инфекции, травматизъм при раждане... Търсят се връзки с разнообразни интоксикации, рискови фактори по време на бременността и други Изследванията на мозъчната интензивност - най-често посредством електроенцефалография и невровизуализация - демонстрират свръхвъзбудимост и смяна в електрическата интензивност на групи неврони.
Но не всеки пристъп е епилепсия!
Заради сходството в клиничната картина, някои психогенни припадъци са третирани като епилептични. За утешение на майките: фебрилният спазъм и доброкачествените неонатални пристъпи не са форма на епилепсия.
Самите припадъци са доста разнородни по своята демонстрация - от мощен конвулсивен спазъм до положения на ступор, постоянно премигване и загуба на схващане в границите на секунда или възприятие на комплицираност, съпроводено с деяние, което остава неосъзнато. Това ги прави извънредно сложни за диагностициранe. До 30% от случаите на епилептичен припадък се слага неправилна диагноза. Неправилно разчетените проучвания могат да доведат до учестяване на припадъците заради назначена неправилна терапия. Точната диагностика и опитността на експерта са водещо изискване за сполучливото лекуване.
Медикаментозните лечения повлияват едвам 70-80% от пациентите. Случва се лекуването да се прекрати след избран интервал без гърчове. Епилептичната хирургия е алтернатива за пациентите, които не се повлияват от консервативно лекуване, а когато това не е допустимо, невростимулацията е другата опция.
Какво да НЕ вършиме с човек в епилептичен пристъп
Епилептичният пристъп е объркващ за близките и постоянно буди основателна паника. Всяка година един ден от февруари се посвещава на информираността във връзка с епилепсията. Това, което хората, необременени от това заболяване би трябвало да знаят, в случай че попаднат в обстановка на получаващ спазми човек, е:
- Да не се вършат опити конвулсиите да бъдат принудително прекъснати посредством задържане или обгръщане на тялото. - Да не се подвига индивидът от земята. Може да се наклони тялото му на една страна, с цел да се защищити от поемане на слюнка. - При опция да се даде безвредна среда, върху която припадащият да легне. - Да не му се оферират течност, храни или лекарства като пристигна в схващане. - Да се извика Спешна помощ, в случай че пристъпът продължи повече от 5мин или в къс интервал след първия последва нов пристъп.
Как въздейства Коронавирус на епилептичните припадъци?
Тъй като коронавирусната зараза визира кръвоносната система, която е снабдител на О2 до мозъка, вярното действие на невроните и предаването на сигнализация по електрохимичен път е подвластно от оксидативния развой. Неврологичния статус и затруднения от вида " мозъчна мъгла " след боледуване от Коронавирус са тестване за здравия мозък, а когато има налична абнормална електрическа интензивност, рискът при пациентите се усилва.
Редица международни изследвания регистрират особена накърнимост при епилептиците от новата коронавирусна зараза и боледуването при тях минава по-тежко, зачестяват припадъците, а смъртност е процентно повишена. Затова всички организации, които събират данни за заболеваемостта измежду тази група пациенти предлагат имунизацията против COVID-19, изключително във възрастта сред 16 и 64г. За децата над 5 години се предлагат две дози от имунизацията. Проучванията регистрират висока защита при имунизираните пациенти. Специалистите у нас също поддържат имунизационната политика. Няма данни за постваксинални затруднения.
У нас хората с епилепсия са 75 000.
Считана за демонстрация на свръхестествено положение (от обладаване от зли духове до демонстрация на талантливост и божественост), до XVII век екзорсизмът, спиритуалистичните ритуали, общественото заклеймяване и изолираност са били методите, посредством които са третирали болните. Дори Хипократ с неговия труд " За свещената болест " не съумява да убеди съвременниците си, че припадъците и гърчовете не са демонстрация на божествено проклинание или прояснение, а локализиран в мозъка неврологичен проблем, който е с изявена приемственост и прогноза, по-тежка при демонстрация в ранна възраст. Едва през 1912 година неврологът-психиатър Алфред Хауптман прибягва до необятно публикуваното тогава средство за седация фенобарбитал, прилагайки го на своите пациенти с епилепсия. Той регистрира разреждане на честотата на припадъците и по този начин се появява първата действителна антиконвулсивна терапия.
Диагностиката е половината от лекуването
За 110 години се знае задоволително доста за епилепсията, само че не всичко - при 60% от хората аргументите остават незнайни. Знаят се единствено някои от тях: мозъчна контузия, генетични разновидности, абнормално развиване на част от мозъка, приемственост, мозъчни инфекции, травматизъм при раждане... Търсят се връзки с разнообразни интоксикации, рискови фактори по време на бременността и други Изследванията на мозъчната интензивност - най-често посредством електроенцефалография и невровизуализация - демонстрират свръхвъзбудимост и смяна в електрическата интензивност на групи неврони.
Но не всеки пристъп е епилепсия!
Заради сходството в клиничната картина, някои психогенни припадъци са третирани като епилептични. За утешение на майките: фебрилният спазъм и доброкачествените неонатални пристъпи не са форма на епилепсия.
Самите припадъци са доста разнородни по своята демонстрация - от мощен конвулсивен спазъм до положения на ступор, постоянно премигване и загуба на схващане в границите на секунда или възприятие на комплицираност, съпроводено с деяние, което остава неосъзнато. Това ги прави извънредно сложни за диагностициранe. До 30% от случаите на епилептичен припадък се слага неправилна диагноза. Неправилно разчетените проучвания могат да доведат до учестяване на припадъците заради назначена неправилна терапия. Точната диагностика и опитността на експерта са водещо изискване за сполучливото лекуване.
Медикаментозните лечения повлияват едвам 70-80% от пациентите. Случва се лекуването да се прекрати след избран интервал без гърчове. Епилептичната хирургия е алтернатива за пациентите, които не се повлияват от консервативно лекуване, а когато това не е допустимо, невростимулацията е другата опция.
Какво да НЕ вършиме с човек в епилептичен пристъп
Епилептичният пристъп е объркващ за близките и постоянно буди основателна паника. Всяка година един ден от февруари се посвещава на информираността във връзка с епилепсията. Това, което хората, необременени от това заболяване би трябвало да знаят, в случай че попаднат в обстановка на получаващ спазми човек, е:
- Да не се вършат опити конвулсиите да бъдат принудително прекъснати посредством задържане или обгръщане на тялото. - Да не се подвига индивидът от земята. Може да се наклони тялото му на една страна, с цел да се защищити от поемане на слюнка. - При опция да се даде безвредна среда, върху която припадащият да легне. - Да не му се оферират течност, храни или лекарства като пристигна в схващане. - Да се извика Спешна помощ, в случай че пристъпът продължи повече от 5мин или в къс интервал след първия последва нов пристъп.
Как въздейства Коронавирус на епилептичните припадъци?
Тъй като коронавирусната зараза визира кръвоносната система, която е снабдител на О2 до мозъка, вярното действие на невроните и предаването на сигнализация по електрохимичен път е подвластно от оксидативния развой. Неврологичния статус и затруднения от вида " мозъчна мъгла " след боледуване от Коронавирус са тестване за здравия мозък, а когато има налична абнормална електрическа интензивност, рискът при пациентите се усилва.
Редица международни изследвания регистрират особена накърнимост при епилептиците от новата коронавирусна зараза и боледуването при тях минава по-тежко, зачестяват припадъците, а смъртност е процентно повишена. Затова всички организации, които събират данни за заболеваемостта измежду тази група пациенти предлагат имунизацията против COVID-19, изключително във възрастта сред 16 и 64г. За децата над 5 години се предлагат две дози от имунизацията. Проучванията регистрират висока защита при имунизираните пациенти. Специалистите у нас също поддържат имунизационната политика. Няма данни за постваксинални затруднения.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ