Историк с уникални подробности за първата карантина в България
Епидемиите по българските земи имат опустошителна мощ. Те въздействат освен на демографията, само че трансформират хода на историята. Такъв е казусът с бубонната чума, станала известна като Черната гибел.
Най-страшната болест, взела най-вече жертви в историята на човечеството, значително е отговорна и за рухването на България под Османско господство. През XIV век заболяването покосява съвсем половината от българското население. Държавата губи своята мощност, а последният български цар Иван Шишман няма никакъв късмет да се опълчи на Османската империя, споделя пред БНР историкът Румен Иванов.
„ Милиони са умряли от епидемии в България. Тези заболявания са погубвали цели семейства, опустошавали са цели села. През средновековието на тях се гледало като на „ божията воля “, по тази причина лекарите не са вземали съществени ограничения, с цел да им противостоят ", споделя Иванов.
Карантината била единственият способ за ограничението на болестите. От историческите извори излиза наяве, че в рамките на Османската империя са издавани заповеди за изселване на цели села и за карантиниране на болните в особено издигнати за задачата здания.
За всеобщия мор от заболявания свидетелстват и трогателните надписи на надгробни монументи, като да вземем за пример този на млада жена: „ Причина за гибелта ми беше чумата. Никога не забравяй гибелта!”. Мюсюлманските надгробни плочи пък си имали наложителен образец за умрелите от чума, „ спуснат “ от централната власт, а той гласял: „ Като пристигнах на света, открих неистина. Принесох жертва на тези младини, на тази душа! “
Археолози се натъкват и на всеобщи погребения на покосени от чума или от едра шарка. Практиката била те да се поръсват с вар и затрупват с доста пръст, тъй че болестта да не се популяризира.
В по-ново време, с развиването на медицината, хората към този момент не били толкоз безпомощни пред заболяванията. Когато в XVII и XIX век по българските земи (тогава към момента под властта на Османската империя) настава холерата, управляващите вземат решителни ограничения.
„ Започват да се построяват така наречен карантинни здания по цялата граница на река Дунав, където се карантинират чужденци, идващи в нашите земи от Западна Европа. Има един забавен случай с разказвача на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Той идва в Русчук (днешния Русе) с транспортен съд, само че не е позволен да слезе от него, тъй като в здравната му брошура не било отразено дали боледува от холера или не ", споделя Румен Иванов.
По време на холерата през XIX век управляващите основават и първите спешни щабове, назначават се здравни инспектори, които обикалят градовете и глобяват всеки, който не съблюдава отдалеченост. Заразените се изолират, карантинират се цели квартали.
Мерките срещу разпространяването на рисковата болест не престават да се съблюдават и след освобождението на България през 1878 година. Разказът на Иван Вазов "На карантина " от 1893 година е отдаден точно на неговите прекарвания след завръщането му от пътешестване в чужбина. Той е подложен под карантина в изолиран лагер дружно с още няколко души.
По това време в Западна Европа върлуват холера, едра шарка и тиф, а България е една от дребното страни, които ползват строги противоепидемични ограничения.
Най-страшната болест, взела най-вече жертви в историята на човечеството, значително е отговорна и за рухването на България под Османско господство. През XIV век заболяването покосява съвсем половината от българското население. Държавата губи своята мощност, а последният български цар Иван Шишман няма никакъв късмет да се опълчи на Османската империя, споделя пред БНР историкът Румен Иванов.
„ Милиони са умряли от епидемии в България. Тези заболявания са погубвали цели семейства, опустошавали са цели села. През средновековието на тях се гледало като на „ божията воля “, по тази причина лекарите не са вземали съществени ограничения, с цел да им противостоят ", споделя Иванов.
Карантината била единственият способ за ограничението на болестите. От историческите извори излиза наяве, че в рамките на Османската империя са издавани заповеди за изселване на цели села и за карантиниране на болните в особено издигнати за задачата здания.
За всеобщия мор от заболявания свидетелстват и трогателните надписи на надгробни монументи, като да вземем за пример този на млада жена: „ Причина за гибелта ми беше чумата. Никога не забравяй гибелта!”. Мюсюлманските надгробни плочи пък си имали наложителен образец за умрелите от чума, „ спуснат “ от централната власт, а той гласял: „ Като пристигнах на света, открих неистина. Принесох жертва на тези младини, на тази душа! “
Археолози се натъкват и на всеобщи погребения на покосени от чума или от едра шарка. Практиката била те да се поръсват с вар и затрупват с доста пръст, тъй че болестта да не се популяризира.
В по-ново време, с развиването на медицината, хората към този момент не били толкоз безпомощни пред заболяванията. Когато в XVII и XIX век по българските земи (тогава към момента под властта на Османската империя) настава холерата, управляващите вземат решителни ограничения.
„ Започват да се построяват така наречен карантинни здания по цялата граница на река Дунав, където се карантинират чужденци, идващи в нашите земи от Западна Европа. Има един забавен случай с разказвача на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Той идва в Русчук (днешния Русе) с транспортен съд, само че не е позволен да слезе от него, тъй като в здравната му брошура не било отразено дали боледува от холера или не ", споделя Румен Иванов.
По време на холерата през XIX век управляващите основават и първите спешни щабове, назначават се здравни инспектори, които обикалят градовете и глобяват всеки, който не съблюдава отдалеченост. Заразените се изолират, карантинират се цели квартали.
Мерките срещу разпространяването на рисковата болест не престават да се съблюдават и след освобождението на България през 1878 година. Разказът на Иван Вазов "На карантина " от 1893 година е отдаден точно на неговите прекарвания след завръщането му от пътешестване в чужбина. Той е подложен под карантина в изолиран лагер дружно с още няколко души.
По това време в Западна Европа върлуват холера, едра шарка и тиф, а България е една от дребното страни, които ползват строги противоепидемични ограничения.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ