Родопската шаманка Емине Абла: Иманярите умират до 40-ия ден след големия си удар!
Емине Абла, известна още като вуйна Еми, е една от дребното родопски шаманки, отдадени в тайнството на иманярството. Пред „ ШОУ ” ясновидката за първи път разкрива потресаващи обстоятелства за този античен и рисков поминък. „ Особено в последно време иманярите се нароиха като гъби след дъжд. Ръшкат се на всички места из Родопите ”, подхваща Емине Абла. В Кърджалийско и Крумовградско има доста старинни монети. Край Подкова и Кирково е заровено имането от бягащи турски паши и бейове по време на Балканската война. Дисаги със злато и казани с пендари има край гръцката и турската граница. Закопани в земята, хвърлени в дълбоки бунари, укрити в зидове на остарели къщи, джамии и църкви, оставени в дънери на черници. Всичките с нишан. Стара турска карта върху овча кожа доближава хилядарка, макар че за стотина години местността се е трансформирала до неразбираемост. Малцина намерят, що намерят, продадат го и не престават, без да знаят, че съкратяват дните си.
В Корана има специфична молитва за изкарване на заровени пари. Иманяри повеждат по късна доба старците с чалми. Те баят на потайни места, с цел да обезвреждат тъмните сили и да предпазят клиентите си, които им заплащат добре. Всяко заровено богатство си има дух-пазител. Той се материализира най-често в змия. Какво се получава, в случай че имамът не даде едно рамо? Барабите бъхтат, блесне златото, а върху него съскащи пепелянки с размери, непознати на човешкото око. Малджиите хукват през глава. Духът-закрилник може да вземе облика и на друго животно, само че отново с необикновена величина. То изкарва отвън релси здравия разсъдък, човек изперколясва.
Има и същински змии, те се увиват към парите, поради предаваната от тях топлота. През лятото златото поема слънчевата светлина, а в студените дни става като акумулираща печка. Пълзящите твари прекарват там зимния си сън.
Над заровените пари тегнат заклинания, ходжите знаят по какъв начин да ги обезвреждат къде с молебствия, къде с ишарети. Духовете се подчиняват на тайнствените слова и ритуали. Става въпрос за по този начин нареченото имане, което „ не се дава”. Малджиите копаят, а златото все в по-ниското отива, потъва като в тресавище. Имането постоянно се трансформира и в пепел. Пари, жълтици, пендари държат в ръцете си, в момент изтичат като пясък през пръстите им. Човекът превърти от гняв, зареже всичко, тъй като не знае поверието. Ако се сбере „ пепелта” в една торба, след първи петли тя още веднъж се трансформира в злато. По същия метод окото се лъже с мишки, змии, гущери, те пък се разбягват. Но успее ли иманярят да ги скатае в един мендил /домашна престилка/, на утрото ще бара жълтици. По закон Божи това са пари, които не ти се поставят, те са прокълнати. Радостта от тях трае от ден до пладне.
Най-тежкото проклинание – родовото, с времето се почиства, до момента в който прокълнатото злато не прости никому. Нито ходжа, нито гадателка може да помогне. Заклинанието над благородния метал гони до дупка, по-страшно е и от черната магия. Предишният му притежател е изрекъл думите: „ Ако аз не си взема един ден имането, който го откри, хаир да не види, в деветия кръг на пъкъла да потъне!” Изкарат ли се пари, обезателно се дава дял на земята. Щом си взел от нея, върни й дължимото, само че то не се заравя. Остава навън. Това е като да сториш положително на недъгав, слепец, вдовица. Има и лесни пари, върху тях е отправена анатема, изоставени са от бягащи хора с желанието скоро да се върнат за тях. „ Невинно” е и златото, укрито в здания, духове-пазители в тях няма. Подобни пари постоянно се присънват къде тъкмо са укрити. „ Дадат” ли ти се насън, не носят злощастие, не пречат никому, пристигнало е времето им да излезнат от скривалището си. Най-често ги получават хора с добра душа, сиромаси, които няма да се възгордеят от замогването. Но всичко не идва безплатно, би трябвало да се знае едно значимо изискване – споделиш ли с някого, имането се лишава. Попита ли те някой по късна доба къде си се юрнал с кирка и лопата, отговориш ли му, магията се скапва.
Опасности има даже и в намирането на лесни пари. Дълго време те са престояли херметически затворени, при прикосновение с въздуха се отделя токсичен газ. Неутрализира се с оцет, работи се с маска, или пък се изрича тайнствено проклинание, което води отровата в друга посока. Но единствено една ясновидка може да надникне в невидимото, да прозре какво заплашва индивида с буйна кръв. В една могила да вземем за пример има безчет клопки, тъй като в нея е осъществено ритуално заравяне. Жреците в никакъв случай не са отдавали толкоз огромно значение на атрибутите, колкото на душата на мъртвия, тя би трябвало да остане неприкосновена. И след епохи външният нахалник изведнъж пропадне в земята, стрела се забие право в сърцето му, примка стегне шията му. Шаманката влиза в контакт с тайнствените сили, може да се „ договори” с тях, да ги парира, зависи на какво равнище е.
Освен молитва за вадене на пари има и молитва, с която се търсят пари. Тя се окачва на шията на черен петел. По него не би трябвало да има нито едно ярко перце. В региона, където иманярят се съмнява, че има благосъстояние, птицата стартира да кълве. Духът, вселен в молитвата, води животното на точното място. Така са откривани благосъстояния още преди да се е родила най-съвършената металотърсаческа техника.
И други прастари чалъми има. Ако имането е заровено плитко, върху него в никакъв случай не се задържа сняг. През лятото тревата не зеленее, почвата е топла 365 дни в годината. Пари постоянно се укриват и в пън на черница, тъй като хралупата й е като кошница. Корените на дървото не разрешават съкровището да се измести от другите пластове, от подпочвените води.
Често се приказва и за иманярския огън, появява се един път в годината, най-често на Еньовден. Съвсем внезапно, святка и угасва, свети с невероятна хубост. Връхчетата му се пукат като горящи шишарки. Казва се: „ Парите горят!”
Все повече иманяри търсят злато не като количество, а поради нумизматичната му стойност. Съдете сами – една 7-грамова турска лира, с която се кичат булките на мюсюлмански сватби, на дребно върви към 120 лева, нагоре цената й доближава към 8000 лева Старото злато тежи доста. Пълен догоре меден бакър за вода с жълтици пък излиза към 100 кг. Поколения иманяри сънуват и търсят котел със 7 дръжки. Попадне ли в ръцете на свестни политици, дереджето на България одма се оправя.
Казанът самичък излиза на повърхността, стои във въздуха Всяко имане желае курбан, единствено пепел от дъб демонстрира какво да се принесе в жертва. Посипва се пепелта към мястото след заник слънце, преди изгрев се вижда отпечатък върху него. Може да е от човешки крайник, може да е от горско или домашно животно. По стъпката се преценя каква кръв би трябвало да се пролее, та да се вземат парите.
Най-лесната работа в иманярството е да се изкара имането на повърхността на земята. Изпитанията идват по-късно - по какъв начин да се пласира, по какъв начин да не те усетят мутрите. Над 90 % от съумелите малджии изживяват насладата си до 40-ия ден след огромния удар. Някои умират още като вадят благородния метал. Психясват от наслада, сърцето им се пръсва на части. Силните страсти докарват на други пък инсулт. Аджамии го удрят през пръсти, зарязват най-близките си. Скоро ги откриват с прерязано гърло в някой хендек, алчните ги ограбват до шушка, палатите на някои изгарят до основи. Тъмна мощ отпраща подземен цялата рода на трети. Лесните пари отиват за погребения. Хаир виждат единствено шепа хора. Тези, които с чисто сърце раздават по-голяма част от благосъстоянието на Божи храмове, сиропиталища, на хроми и сакати.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
В Корана има специфична молитва за изкарване на заровени пари. Иманяри повеждат по късна доба старците с чалми. Те баят на потайни места, с цел да обезвреждат тъмните сили и да предпазят клиентите си, които им заплащат добре. Всяко заровено богатство си има дух-пазител. Той се материализира най-често в змия. Какво се получава, в случай че имамът не даде едно рамо? Барабите бъхтат, блесне златото, а върху него съскащи пепелянки с размери, непознати на човешкото око. Малджиите хукват през глава. Духът-закрилник може да вземе облика и на друго животно, само че отново с необикновена величина. То изкарва отвън релси здравия разсъдък, човек изперколясва.
Има и същински змии, те се увиват към парите, поради предаваната от тях топлота. През лятото златото поема слънчевата светлина, а в студените дни става като акумулираща печка. Пълзящите твари прекарват там зимния си сън.
Над заровените пари тегнат заклинания, ходжите знаят по какъв начин да ги обезвреждат къде с молебствия, къде с ишарети. Духовете се подчиняват на тайнствените слова и ритуали. Става въпрос за по този начин нареченото имане, което „ не се дава”. Малджиите копаят, а златото все в по-ниското отива, потъва като в тресавище. Имането постоянно се трансформира и в пепел. Пари, жълтици, пендари държат в ръцете си, в момент изтичат като пясък през пръстите им. Човекът превърти от гняв, зареже всичко, тъй като не знае поверието. Ако се сбере „ пепелта” в една торба, след първи петли тя още веднъж се трансформира в злато. По същия метод окото се лъже с мишки, змии, гущери, те пък се разбягват. Но успее ли иманярят да ги скатае в един мендил /домашна престилка/, на утрото ще бара жълтици. По закон Божи това са пари, които не ти се поставят, те са прокълнати. Радостта от тях трае от ден до пладне.
Най-тежкото проклинание – родовото, с времето се почиства, до момента в който прокълнатото злато не прости никому. Нито ходжа, нито гадателка може да помогне. Заклинанието над благородния метал гони до дупка, по-страшно е и от черната магия. Предишният му притежател е изрекъл думите: „ Ако аз не си взема един ден имането, който го откри, хаир да не види, в деветия кръг на пъкъла да потъне!” Изкарат ли се пари, обезателно се дава дял на земята. Щом си взел от нея, върни й дължимото, само че то не се заравя. Остава навън. Това е като да сториш положително на недъгав, слепец, вдовица. Има и лесни пари, върху тях е отправена анатема, изоставени са от бягащи хора с желанието скоро да се върнат за тях. „ Невинно” е и златото, укрито в здания, духове-пазители в тях няма. Подобни пари постоянно се присънват къде тъкмо са укрити. „ Дадат” ли ти се насън, не носят злощастие, не пречат никому, пристигнало е времето им да излезнат от скривалището си. Най-често ги получават хора с добра душа, сиромаси, които няма да се възгордеят от замогването. Но всичко не идва безплатно, би трябвало да се знае едно значимо изискване – споделиш ли с някого, имането се лишава. Попита ли те някой по късна доба къде си се юрнал с кирка и лопата, отговориш ли му, магията се скапва.
Опасности има даже и в намирането на лесни пари. Дълго време те са престояли херметически затворени, при прикосновение с въздуха се отделя токсичен газ. Неутрализира се с оцет, работи се с маска, или пък се изрича тайнствено проклинание, което води отровата в друга посока. Но единствено една ясновидка може да надникне в невидимото, да прозре какво заплашва индивида с буйна кръв. В една могила да вземем за пример има безчет клопки, тъй като в нея е осъществено ритуално заравяне. Жреците в никакъв случай не са отдавали толкоз огромно значение на атрибутите, колкото на душата на мъртвия, тя би трябвало да остане неприкосновена. И след епохи външният нахалник изведнъж пропадне в земята, стрела се забие право в сърцето му, примка стегне шията му. Шаманката влиза в контакт с тайнствените сили, може да се „ договори” с тях, да ги парира, зависи на какво равнище е.
Освен молитва за вадене на пари има и молитва, с която се търсят пари. Тя се окачва на шията на черен петел. По него не би трябвало да има нито едно ярко перце. В региона, където иманярят се съмнява, че има благосъстояние, птицата стартира да кълве. Духът, вселен в молитвата, води животното на точното място. Така са откривани благосъстояния още преди да се е родила най-съвършената металотърсаческа техника.
И други прастари чалъми има. Ако имането е заровено плитко, върху него в никакъв случай не се задържа сняг. През лятото тревата не зеленее, почвата е топла 365 дни в годината. Пари постоянно се укриват и в пън на черница, тъй като хралупата й е като кошница. Корените на дървото не разрешават съкровището да се измести от другите пластове, от подпочвените води.
Често се приказва и за иманярския огън, появява се един път в годината, най-често на Еньовден. Съвсем внезапно, святка и угасва, свети с невероятна хубост. Връхчетата му се пукат като горящи шишарки. Казва се: „ Парите горят!”
Все повече иманяри търсят злато не като количество, а поради нумизматичната му стойност. Съдете сами – една 7-грамова турска лира, с която се кичат булките на мюсюлмански сватби, на дребно върви към 120 лева, нагоре цената й доближава към 8000 лева Старото злато тежи доста. Пълен догоре меден бакър за вода с жълтици пък излиза към 100 кг. Поколения иманяри сънуват и търсят котел със 7 дръжки. Попадне ли в ръцете на свестни политици, дереджето на България одма се оправя.
Казанът самичък излиза на повърхността, стои във въздуха Всяко имане желае курбан, единствено пепел от дъб демонстрира какво да се принесе в жертва. Посипва се пепелта към мястото след заник слънце, преди изгрев се вижда отпечатък върху него. Може да е от човешки крайник, може да е от горско или домашно животно. По стъпката се преценя каква кръв би трябвало да се пролее, та да се вземат парите. Най-лесната работа в иманярството е да се изкара имането на повърхността на земята. Изпитанията идват по-късно - по какъв начин да се пласира, по какъв начин да не те усетят мутрите. Над 90 % от съумелите малджии изживяват насладата си до 40-ия ден след огромния удар. Някои умират още като вадят благородния метал. Психясват от наслада, сърцето им се пръсва на части. Силните страсти докарват на други пък инсулт. Аджамии го удрят през пръсти, зарязват най-близките си. Скоро ги откриват с прерязано гърло в някой хендек, алчните ги ограбват до шушка, палатите на някои изгарят до основи. Тъмна мощ отпраща подземен цялата рода на трети. Лесните пари отиват за погребения. Хаир виждат единствено шепа хора. Тези, които с чисто сърце раздават по-голяма част от благосъстоянието на Божи храмове, сиропиталища, на хроми и сакати.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ