Изповед в интернет: Баща ми вдига четвърта сватба!
Емилия е на 59 години, само че за сметка на това към този момент има няколко мащехи, даже по-млади от нея. Тя споделя покъртителната си история в български интернет конгрес и моли за съвет. Ето какво написа Емилия:
Аз съм само дете на татко си, само че с четири майки (според него). Често съм си мислила, че избирам да бяхме четири деца на едни мама и тате, само че никой не те пита какво искаш в този живот…
Родителите ми са се оженили напълно млади – татко ми, юнак хубавец във войнишка униформа, спрял дъха на мама още до момента в който била ученичка в гимназията.
Едва дочакали тя да приключи и незабавно се взели – за смут на баба ми по майчина линия, актриса от кюстендилския спектакъл, която постоянно повтаряше с трагичен самоувереност, че да се омъжиш на 18 е най-голямата нелепост, която може да стори една хубава жена.
След 7 месеца съм се родила аз – прелестна като всяко дете на любовта.
Само след още 3 месеца мама се записала да учи за здравна сестра, а тате отпътувал да следва във военната академия, с цел да продължи да носи униформа, тъй като била като магнит за дамите (както ми показа години по-късно в прям диалог сред татко и дъщеря).
Аз, естествено, съм била поверена на грижите на баба, която, несъмнено, не изпаднала във екстаз. Още при първите ми опити да проговоря, тя ми забрани да я назовавам баба и по този начин се снабдих с втората си майка – мама Сия. Постепенно тя стартира да се вживява в новата си роля – харесваше й да ме разхожда и да се хвали с красивото си момиченце, накипрено като кукла, а хората да си мислят, че съм й щерка, а не внучка. Растях радостна и безгрижна, до момента в който се преместихме в София.
Столицата посрещна фамилията ни в кооперация отвън града.
Така най-малко е изглеждало през далечната 1956 година, когато изникнали първите здания след „ Орлов мост “, парадната врата на София. Баща ми обаче избрал мястото поради парка насреща около шосето – тогава именуван „ Парка на свободата “, през днешния ден прочут с първичното си име „ Борисова градина “.
„ Чудесен царски двор за моята дребна принцеса, в който да си играеш и да растеш на воля “, обясняваше ми тате със смях. Наистина ми хареса, само че откакто ни настани, татко ми отпътува да командва бойците в далечна гранична застава. Така и не помня какъв брой пъти го видях по-късно, само че ясно си припомням деня, в който се върна, с цел да ми каже, че имам нова… майка.
Никой не ме беше уведомил, че родителите ми са се развели. Разбрах го около втората женитба на тате. Тогава към този момент бях на 16, а се оказа, че съм дете на разведени от 7-годишна. Изпаднах в гняв, упреквах ги, че са лъжци, заявих, че ги ненавиждам, само че мама Сия ме прегърна и сподели: „ Каква е разликата, щом не си усетила неналичието на татко си, пък и на майка си… Нали аз съм до теб! “ Права беше, само че по какъв начин да приема житейската й мъдрост, когато в мен бушуваха обърканите тийнейджърски пристрастености и несгоди.
„ Нека види какво е да се грижиш за шантава пубертетна – та той не е усетил, че има дете, не я е гледал нито ден, нито болна, нито здрава, един път не е отишъл на родителска среща “ и така нататък Говореше, като че ли тя е била до мен през всичките тези години, а не баба ми. Никой не ме попита какво желая аз.Драмата продължи – татко ми ненадейно реши, че желае да пребивавам с него и новата си майка. Мама Сия се опъна, несъмнено, само че по тази причина пък родната ми майка видя метод да отмъсти на някогашния си, като му преотстъпи разбунтувалата се рожба.
Мама номер три не ме устоя дълго!
Само след една образователна година се върнах триумфално в жилището против „ Борисовата градина “ – там към момента живееха първите ми две майки. Вторият брак на татко ми обаче се оказа много по-дълголетен от първия.
Връзката ни прекъсна след едногодишното ни взаимно общуване, обади ми се единствено един път, да ми каже, че се е пенсионирал и отива да живее в Смолян, където жена му имала наследствена къща.
Така мина доста време – приключих гимназия, след това право, започнах работа, отворих адвокатска адвокатска фирма. Не бързах да се омъжа за наслада на мама Сия. Все отново когато се взех решение, майка ми забрани да поканя баща на сватбата, този „ безспорен безхаберник и изцяло безконтролен татко “. Вече бях изгубила мама Сия, тъй че нямаше кой да ме поддържа. Все отново му се обадих, когато се роди синът ми. Тате незабавно съобщи, че ще подреди една стая за дребния принц в родопската къща и го чака там да пораства на чист въздух.
Та по какъв начин другояче – единствената му щерка го бе дарила с първи внук, пък и той по този начин разбираше грижата за децата – да има къде да си играят на воля. За мен бе обезпечил царска градина, за внук си – цяла планина. Само дето в никакъв случай не стигнахме до Родопите.
Последната към този момент женитба на тате бе в старческия дом…
Мама номер четири ми пристигна в действителност като гръм от ясно небе. Самата аз към този момент гонех 60-те и се грижех за остарялата си майка, когато получих ненадейно новина от татко си. Полковникът от запаса продължаваше да разтупква женските сърца. Втората му брачна половинка бе умряла преди две години, роднините й го изгонили небрежно от къщата в Смолян и той пристигнал в София. Успял да се уреди в прелестен дом за остарели хора с помощта на оптималната си пенсия и дребен рушвет, както ми пошушна. Настанил се в независима стая, само че липсвала женска ръка, с цел да е уютна.
Освен това в леглото му било самотно, повери ми с мигане. Почти ме шокира, само че в действителност изглеждаше в отлична форма за годините си – над 80! Затова поканил една дама на чай в близкото кафене, след това на ресторант, по-късно на посетители и от дума на дума тя приела да показа последните му дни.
„ Вече имаш нова майка – сватбата ни е тази неделя, доведи и внук ми “, приключи възторжено татко ми. Засега…
Източник: po-krasivi.net
Аз съм само дете на татко си, само че с четири майки (според него). Често съм си мислила, че избирам да бяхме четири деца на едни мама и тате, само че никой не те пита какво искаш в този живот…
Родителите ми са се оженили напълно млади – татко ми, юнак хубавец във войнишка униформа, спрял дъха на мама още до момента в който била ученичка в гимназията.
Едва дочакали тя да приключи и незабавно се взели – за смут на баба ми по майчина линия, актриса от кюстендилския спектакъл, която постоянно повтаряше с трагичен самоувереност, че да се омъжиш на 18 е най-голямата нелепост, която може да стори една хубава жена.
След 7 месеца съм се родила аз – прелестна като всяко дете на любовта.
Само след още 3 месеца мама се записала да учи за здравна сестра, а тате отпътувал да следва във военната академия, с цел да продължи да носи униформа, тъй като била като магнит за дамите (както ми показа години по-късно в прям диалог сред татко и дъщеря).
Аз, естествено, съм била поверена на грижите на баба, която, несъмнено, не изпаднала във екстаз. Още при първите ми опити да проговоря, тя ми забрани да я назовавам баба и по този начин се снабдих с втората си майка – мама Сия. Постепенно тя стартира да се вживява в новата си роля – харесваше й да ме разхожда и да се хвали с красивото си момиченце, накипрено като кукла, а хората да си мислят, че съм й щерка, а не внучка. Растях радостна и безгрижна, до момента в който се преместихме в София.
Столицата посрещна фамилията ни в кооперация отвън града.
Така най-малко е изглеждало през далечната 1956 година, когато изникнали първите здания след „ Орлов мост “, парадната врата на София. Баща ми обаче избрал мястото поради парка насреща около шосето – тогава именуван „ Парка на свободата “, през днешния ден прочут с първичното си име „ Борисова градина “.
„ Чудесен царски двор за моята дребна принцеса, в който да си играеш и да растеш на воля “, обясняваше ми тате със смях. Наистина ми хареса, само че откакто ни настани, татко ми отпътува да командва бойците в далечна гранична застава. Така и не помня какъв брой пъти го видях по-късно, само че ясно си припомням деня, в който се върна, с цел да ми каже, че имам нова… майка.
Никой не ме беше уведомил, че родителите ми са се развели. Разбрах го около втората женитба на тате. Тогава към този момент бях на 16, а се оказа, че съм дете на разведени от 7-годишна. Изпаднах в гняв, упреквах ги, че са лъжци, заявих, че ги ненавиждам, само че мама Сия ме прегърна и сподели: „ Каква е разликата, щом не си усетила неналичието на татко си, пък и на майка си… Нали аз съм до теб! “ Права беше, само че по какъв начин да приема житейската й мъдрост, когато в мен бушуваха обърканите тийнейджърски пристрастености и несгоди.
„ Нека види какво е да се грижиш за шантава пубертетна – та той не е усетил, че има дете, не я е гледал нито ден, нито болна, нито здрава, един път не е отишъл на родителска среща “ и така нататък Говореше, като че ли тя е била до мен през всичките тези години, а не баба ми. Никой не ме попита какво желая аз.Драмата продължи – татко ми ненадейно реши, че желае да пребивавам с него и новата си майка. Мама Сия се опъна, несъмнено, само че по тази причина пък родната ми майка видя метод да отмъсти на някогашния си, като му преотстъпи разбунтувалата се рожба.
Мама номер три не ме устоя дълго!
Само след една образователна година се върнах триумфално в жилището против „ Борисовата градина “ – там към момента живееха първите ми две майки. Вторият брак на татко ми обаче се оказа много по-дълголетен от първия.
Връзката ни прекъсна след едногодишното ни взаимно общуване, обади ми се единствено един път, да ми каже, че се е пенсионирал и отива да живее в Смолян, където жена му имала наследствена къща.
Така мина доста време – приключих гимназия, след това право, започнах работа, отворих адвокатска адвокатска фирма. Не бързах да се омъжа за наслада на мама Сия. Все отново когато се взех решение, майка ми забрани да поканя баща на сватбата, този „ безспорен безхаберник и изцяло безконтролен татко “. Вече бях изгубила мама Сия, тъй че нямаше кой да ме поддържа. Все отново му се обадих, когато се роди синът ми. Тате незабавно съобщи, че ще подреди една стая за дребния принц в родопската къща и го чака там да пораства на чист въздух.
Та по какъв начин другояче – единствената му щерка го бе дарила с първи внук, пък и той по този начин разбираше грижата за децата – да има къде да си играят на воля. За мен бе обезпечил царска градина, за внук си – цяла планина. Само дето в никакъв случай не стигнахме до Родопите.
Последната към този момент женитба на тате бе в старческия дом…
Мама номер четири ми пристигна в действителност като гръм от ясно небе. Самата аз към този момент гонех 60-те и се грижех за остарялата си майка, когато получих ненадейно новина от татко си. Полковникът от запаса продължаваше да разтупква женските сърца. Втората му брачна половинка бе умряла преди две години, роднините й го изгонили небрежно от къщата в Смолян и той пристигнал в София. Успял да се уреди в прелестен дом за остарели хора с помощта на оптималната си пенсия и дребен рушвет, както ми пошушна. Настанил се в независима стая, само че липсвала женска ръка, с цел да е уютна.
Освен това в леглото му било самотно, повери ми с мигане. Почти ме шокира, само че в действителност изглеждаше в отлична форма за годините си – над 80! Затова поканил една дама на чай в близкото кафене, след това на ресторант, по-късно на посетители и от дума на дума тя приела да показа последните му дни.
„ Вече имаш нова майка – сватбата ни е тази неделя, доведи и внук ми “, приключи възторжено татко ми. Засега…
Източник: po-krasivi.net
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ