Еманюел Макрон си остава президент на Франция
Еманюел Макрон завоюва балотажа на президентските избори във Франция, заяви Ройтерс. Според предварителните резултати актуалният държавен глава взема 58,2% от гласовете, до момента в който неговият конкурент крайнодясната Марин Льо Пен получава 41,8.
С успеха Макрон стана първият френски президент, който е избран отново след Жак Ширак през 2002 година Така той остава в Елисейския замък още 5 години до 2027 година
Сега обаче френският водач е изправен пред сложен втори мандат, без гратисния интервал, на който се радваше след първата си победа, и евентуални митинги против проекта му да продължи промените в интерес на бизнеса, в това число повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. Първото огромно предизвикателство за него ще бъде и да завоюва парламентарните избори през юни, с цел да си обезпечи болшинство за осъществяване на стратегиите си.
На френския президент се пада и тежката задача да опита да позволи спора в Украйна, защото след отдръпването на Ангела Меркел, мнозина смятат, че точно Макрон е новият водач на Европа.
Битката за президентския пост сред Еманюел Макрон и Марин льо Пен бе повтаряне на последния избирателен цикъл през 2017 година, когато същите двама претенденти се изправиха един против различен на втория тур. Тогава Макрон взе 66% от гласовете и отново завоюва.
Избирателната интензивност на втория тур на президентските избори във Франция през днешния ден пък доближи 63,2%, което е рекордно ниско. Около 28% са били гласоподавателите, които се въздържали да пуснат бюлетината. Това е най-високият % на негласували на балотаж за президент на Франция от 1969 година насам, съгласно организация Агенция Франс Прес. Това отразява апатията на доста французи към тези избори, макар, че и двамата претенденти бяха доста известни, означават специалисти.
Подкрепата за Еманюел Макрон на балотажа идва от регионите към Париж и други огромни градове. Той има мощно показване и в северозападната част на страната. Междувременно гласувалите за Марин льо Пен са най-вече от североизточната част със забележителна спомагателна поддръжка в селските и земеделските общности във Франция.
С успеха Макрон стана първият френски президент, който е избран отново след Жак Ширак през 2002 година Така той остава в Елисейския замък още 5 години до 2027 година
Сега обаче френският водач е изправен пред сложен втори мандат, без гратисния интервал, на който се радваше след първата си победа, и евентуални митинги против проекта му да продължи промените в интерес на бизнеса, в това число повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. Първото огромно предизвикателство за него ще бъде и да завоюва парламентарните избори през юни, с цел да си обезпечи болшинство за осъществяване на стратегиите си.
На френския президент се пада и тежката задача да опита да позволи спора в Украйна, защото след отдръпването на Ангела Меркел, мнозина смятат, че точно Макрон е новият водач на Европа.
Битката за президентския пост сред Еманюел Макрон и Марин льо Пен бе повтаряне на последния избирателен цикъл през 2017 година, когато същите двама претенденти се изправиха един против различен на втория тур. Тогава Макрон взе 66% от гласовете и отново завоюва.
Избирателната интензивност на втория тур на президентските избори във Франция през днешния ден пък доближи 63,2%, което е рекордно ниско. Около 28% са били гласоподавателите, които се въздържали да пуснат бюлетината. Това е най-високият % на негласували на балотаж за президент на Франция от 1969 година насам, съгласно организация Агенция Франс Прес. Това отразява апатията на доста французи към тези избори, макар, че и двамата претенденти бяха доста известни, означават специалисти.
Подкрепата за Еманюел Макрон на балотажа идва от регионите към Париж и други огромни градове. Той има мощно показване и в северозападната част на страната. Междувременно гласувалите за Марин льо Пен са най-вече от североизточната част със забележителна спомагателна поддръжка в селските и земеделските общности във Франция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ