Най-красивата и нещастна императрица на Европа: Историята на Елизабет Баварска
Елизабет Баварска е една от най-известните и известни героини в историята на Европа, чиято тъжна биография е съпоставена със ориста на принцеса Даяна и повече от един път е в основата на книги и филми. Защо обичаната на хората не е харесвана в двореца, за какво тя по този начин и не съумява да стане щастлива до обичания си брачен партньор и по какъв начин животът й завършва - описваме ви в нашия материал.
Съдбата на херцогиня Елизабет Баварска, известна още като Елизабет Австрийска и принцеса Сиси, се счита за една от най-романтичните и в това време най-тъжните в историята. От една страна - брак, подписан по обич, а от друга - ненавист и злоба от страна на роднините на брачна половинка и двореца, трагични загуби и ужасна гибел.
Елизабет Амалия Евгения Вителсбах е родена на 24 декември 1837 година - навръх Бъдни вечер , което околните й считат за добър знак. Баща й, Максимилиан Йозиф, произлиза от немския средновековен жанр Вителсбахи, а майка й, принцеса Лудовика Баварска, е щерка на крал Максимилиан I.
Родителите на Сиси не подписват брак по обич и по тази причина в никакъв случай няма непосредственост и взаимно съгласие сред съпрузите. Бащата на Елизабет непрекъснато отсъства и прекарва доста малко време със фамилията си, а майка й е съсредоточена върху идеалното образование на дъщерите си , с цел да могат по-късно да се оженят за благородни представители на аристокрацията.
Трябва да се означи, че Лудовика счита най-малката си щерка за грозна и по тази причина обръща повече внимание на най-голямата, Елена , до момента в който младата Сиси е оставена да се отглежда сама от самото начало. Тя прекарва часове в скитничество из региона в компанията на четириногите си другари, рисувайки и пишейки лирика.
Когато Елизабет е на 15 години, тя, дружно с майка си и по-голямата си сестра, отива в град Бад Ишл в Австрия. Там Елена би трябвало да влезе в годеж с император Франц Йосиф, чиято майка, принцеса София от Бавария, счита най-голямата щерка на принцеса Лудовика за подобаваща половинка за нейния наследник. Нещата обаче не се получават по този начин, както кралската персона възнамерява и Франц Йосиф се влюбва в младата и жизнерадостна Елизабет, а тя отвръща на възприятията му.
След като получават позволение от родителите си, бъдещите съпрузи стартират да се приготвят за сватбата. Императорът се насочва към Виена, а Сиси посвещава цялото си време на учене. Момичето учи история, политически науки, демонстрира интерес към литературата и върви на уроци по езда - нейният ментор, граф Йохан Майлат, отбелязва, че бъдещата брачна половинка на императора има невероятна жадност за познания и извънредно виновен метод към образователния развой.
На 24 април 1854 година се състои тържествената сватбена гала на Елизабет Баварска и Франц Йосиф I. Въпреки обстоятелството, че тя е влюбена в брачна половинка си (което е необичайност за това време), не й е елементарно да издържи на нарасналото публично внимание и напън от страна на майката на императора.
Много скоро бракът на Елизабет се трансформира в същински призрачен сън - принцеса София, привикнала изцяло да управлява живота на сина си, интензивно се намесва в връзките със брачната половинка му и мечтае да направи Сиси същинска императрица, която да съблюдава всички правила на двореца. Това включва посещаване на всички публични събития, другарство с избран кръг от хора (само най-благородните представители на аристокрацията), строги ограничавания, подбудени от кралския протокол, и други правила, които мощно депресират Сиси.
Първоначално Елизабет се пробва да притегли вниманието на Франц Йозиф към дейностите на майка му, само че императорът се отнася към нея с огромно страхопочитание и не може да отбрани обичаната си. Тогава Сиси си намира занимание, което се трансформира в излаз за нея - конния спорт. Тя се усеща в действителност свободна на седлото и може да язди с часове из покрайнината.
През 1855 година Сиси забременява, само че това събитие единствено утежнява сложното й състояние. След като научава, че чака правоприемник, ерцхерцогиня София стартира да посвещава цялото си време на брачната половинка на сина си - постоянно й дава препоръки, учи я, влиза в покоите й денонощно, с цел да ревизира дали всичко е наред.
Това държание на ерцхерцогинята извънредно потиска Сиси - тя стартира да страда от меланхолия и тревога, постоянно се сблъсква с пристъпи на суматоха и други прояви на мощен стрес, само че никой в двореца не схваща нейните прекарвания.
На 5 март 1855 година Елизабет ражда щерка, която е кръстена на майката на Франц Йозиф. Бабата стартира изцяло да управлява живота на новороденото. Настанява детето в най-отдалечените стаи от тази на Сиси и ѝ дава да прекарва единствено няколко часа дневно с щерка ѝ.
Ситуацията се повтаря през 1856 година, когато Елизабет и Франц Йозиф имат втора щерка. Този път обаче Сиси не устоя на натиска на свекървата и се обръща за помощ към брачна половинка си, а той й оказва помощ.
Малко по-късно Франц Йосиф стартира да въвлича Сиси в политически действия - императорът взима жена си на пътувания в чужбина, а тя се радва на любовта и признанието на хората. Нейните жители означават нейната откровеност, обич към живота, хубост и отношение към страната, а също по този начин знаят за спора й с ерцхерцогинята, която не е обичана измежду хората заради присъединяване ѝ в потушаването на революцията в Австрийската империя през 1848 година, и затова още повече харесват Сиси.
През 1857 година в живота на императрицата се случва покруса, която трансформира живота й вечно - по време на пътешестване до Унгария и двете ѝ дъщери се разболяват съществено. Най-малката скоро съумява да се възвърне, само че огромната не оцелява. След като погребва щерка си, Сиси изцяло се затваря. Няколко седмици императрицата не поддържа връзка с никого, с изключение на със брачна половинка си, и посвещава цялото си време на конна езда.
След като се възвръща от трагичната загуба, животът на Сиси стартира да се връща с релси. Освен това на 21 август 1858 година тя ражда третото си дете - дълго чакания им наследник. Раждането обаче е извънредно мъчно и тя се нуждае от доста време, с цел да се възвърне. Ерцхерцогиня София бърза да се възползва от това. Майката на Франц Йосиф изцяло управлява живота на новородения правоприемник, осъзнавайки, че Сиси няма сили да се бори.
В същото време императорът отива в северната част на Италия, с цел да взе участие в борби против войските на Наполеон III. Отсъствието на брачна половинка й тревожи Елизабет, тя е доста отегчена и даже постоянните любовни известия от Франц Йосиф не й оказват помощ да се оправи с безпокойствие. Това положение не се отразява добре на здравето й. Сиси на практика стопира да яде, смъква доста килограми и още веднъж стартира да страда от пристъпи на меланхолия.
Елизабет Баварска е извънредно загрижена за своята прелест и стройност, извънредно се опасява да не напълнее и постоянно се изтезава с най-строгите диети , занимава се с изтощителни тренировки даже в тези моменти, когато тялото й е изтощено, а също по този начин избира корсети с тесни връзки, които притискат органите ѝ и пречат на естественото кръвообращение.
Ерцхерцогинята продължава да оказва напън върху нея и я лишава от опцията по всевъзможен метод да взе участие в живота на личните ѝ деца. Сиси взема решение да замине - в продължение на четири месеца пътува из гръцките острови, Франция, Англия и Португалия и това прекарване й дава дълго чаканата независимост, за която постоянно е мечтала. Оттогава заминаванията на императрицата стават постоянни. Елизабет прекарва месеци надалеч от вкъщи, връщайки се единствено на Коледа, което мощно разстройва императора, само че радва майка му.
Не единствено Франц Йосиф страда от отсъствието на Сиси, само че и нейните деца, изключително сина ѝ. Тъй като той е съдбоносен да стане идващият престолонаследник, възпитанието му е доста строго. Той е заливан с ледена вода заран, принуждаван да заляга над учебниците с часове и лишаван от свободно време. Един ден Сиси въпреки всичко съумява да пречупи натиска на ерцхерцогинята и упорства за уволнението на един от учителите на сина ѝ, който употребява най-жестоките способи на образование.
През 1868 година императорът и императрицата имат четвърто дете - щерка, която става обичаният правоприемник на Елизабет. Може би това се дължи на обстоятелството, че свекърва ѝ, изцяло погълната от развъждането на Рудолф, не управлява живота на новороденото и разрешава на Сиси да се наслаждения на майчинството. Когато пораства малко, императрицата стартира да я взема със себе си на всичките си пътувания в чужбина, а в двора най-малката щерка на Елизабет е наречена нейното „ само дете “.
Една година по-късно Елизабет и императорът са короновани за крал и кралица на Унгария. Това събитие за малко носи естетика в живота на Сиси, която обича Унгария с цялото си сърце и мечтае за сходен резултат.
Щастливото време на Елизабет обаче завършва през 1889 година, когато умира единственият ѝ наследник и престолонаследник. Трагичната загуба изцяло разклаща психическото здраве на Сиси, тя на практика стопира да поддържа връзка с външния свят.
На 10 септември 1898 година Елизбает се разхожда из Женева в компанията на една от придворните си дами, когато чужд мъж ненадейно се доближава към нея и я блъска. Няколко минути по-късно обаче тя чувствала мощна болежка в сърцето и ненадейно умира.
Престъпникът, който се оказа 25-годишният италиански анархист, е хванат съвсем незабавно и наказан на пожизнен затвор, а няколко години по-късно се самоуби.
Смъртта на Сиси е огромен удар освен за фамилията й, само че и за нейните жители, които я обичат с цялото си сърце. Тъжната история за живота на Елизабет Баварска оставя бездънен отпечатък в сърцата на хората в Европа и през днешния ден ориста на известната Сиси, която към момента се помни от историци и биографи, се съпоставя с живота на принцеса Даяна , която също не може да се помири със суровата действителност на живота в двореца, само че печели невероятната обич и самопризнание на хората.
Съдбата на херцогиня Елизабет Баварска, известна още като Елизабет Австрийска и принцеса Сиси, се счита за една от най-романтичните и в това време най-тъжните в историята. От една страна - брак, подписан по обич, а от друга - ненавист и злоба от страна на роднините на брачна половинка и двореца, трагични загуби и ужасна гибел.
Елизабет Амалия Евгения Вителсбах е родена на 24 декември 1837 година - навръх Бъдни вечер , което околните й считат за добър знак. Баща й, Максимилиан Йозиф, произлиза от немския средновековен жанр Вителсбахи, а майка й, принцеса Лудовика Баварска, е щерка на крал Максимилиан I.
Родителите на Сиси не подписват брак по обич и по тази причина в никакъв случай няма непосредственост и взаимно съгласие сред съпрузите. Бащата на Елизабет непрекъснато отсъства и прекарва доста малко време със фамилията си, а майка й е съсредоточена върху идеалното образование на дъщерите си , с цел да могат по-късно да се оженят за благородни представители на аристокрацията.
Трябва да се означи, че Лудовика счита най-малката си щерка за грозна и по тази причина обръща повече внимание на най-голямата, Елена , до момента в който младата Сиси е оставена да се отглежда сама от самото начало. Тя прекарва часове в скитничество из региона в компанията на четириногите си другари, рисувайки и пишейки лирика.
Когато Елизабет е на 15 години, тя, дружно с майка си и по-голямата си сестра, отива в град Бад Ишл в Австрия. Там Елена би трябвало да влезе в годеж с император Франц Йосиф, чиято майка, принцеса София от Бавария, счита най-голямата щерка на принцеса Лудовика за подобаваща половинка за нейния наследник. Нещата обаче не се получават по този начин, както кралската персона възнамерява и Франц Йосиф се влюбва в младата и жизнерадостна Елизабет, а тя отвръща на възприятията му.
След като получават позволение от родителите си, бъдещите съпрузи стартират да се приготвят за сватбата. Императорът се насочва към Виена, а Сиси посвещава цялото си време на учене. Момичето учи история, политически науки, демонстрира интерес към литературата и върви на уроци по езда - нейният ментор, граф Йохан Майлат, отбелязва, че бъдещата брачна половинка на императора има невероятна жадност за познания и извънредно виновен метод към образователния развой.
На 24 април 1854 година се състои тържествената сватбена гала на Елизабет Баварска и Франц Йосиф I. Въпреки обстоятелството, че тя е влюбена в брачна половинка си (което е необичайност за това време), не й е елементарно да издържи на нарасналото публично внимание и напън от страна на майката на императора.
Много скоро бракът на Елизабет се трансформира в същински призрачен сън - принцеса София, привикнала изцяло да управлява живота на сина си, интензивно се намесва в връзките със брачната половинка му и мечтае да направи Сиси същинска императрица, която да съблюдава всички правила на двореца. Това включва посещаване на всички публични събития, другарство с избран кръг от хора (само най-благородните представители на аристокрацията), строги ограничавания, подбудени от кралския протокол, и други правила, които мощно депресират Сиси.
Първоначално Елизабет се пробва да притегли вниманието на Франц Йозиф към дейностите на майка му, само че императорът се отнася към нея с огромно страхопочитание и не може да отбрани обичаната си. Тогава Сиси си намира занимание, което се трансформира в излаз за нея - конния спорт. Тя се усеща в действителност свободна на седлото и може да язди с часове из покрайнината.
През 1855 година Сиси забременява, само че това събитие единствено утежнява сложното й състояние. След като научава, че чака правоприемник, ерцхерцогиня София стартира да посвещава цялото си време на брачната половинка на сина си - постоянно й дава препоръки, учи я, влиза в покоите й денонощно, с цел да ревизира дали всичко е наред.
Това държание на ерцхерцогинята извънредно потиска Сиси - тя стартира да страда от меланхолия и тревога, постоянно се сблъсква с пристъпи на суматоха и други прояви на мощен стрес, само че никой в двореца не схваща нейните прекарвания.
На 5 март 1855 година Елизабет ражда щерка, която е кръстена на майката на Франц Йозиф. Бабата стартира изцяло да управлява живота на новороденото. Настанява детето в най-отдалечените стаи от тази на Сиси и ѝ дава да прекарва единствено няколко часа дневно с щерка ѝ.
Ситуацията се повтаря през 1856 година, когато Елизабет и Франц Йозиф имат втора щерка. Този път обаче Сиси не устоя на натиска на свекървата и се обръща за помощ към брачна половинка си, а той й оказва помощ.
Малко по-късно Франц Йосиф стартира да въвлича Сиси в политически действия - императорът взима жена си на пътувания в чужбина, а тя се радва на любовта и признанието на хората. Нейните жители означават нейната откровеност, обич към живота, хубост и отношение към страната, а също по този начин знаят за спора й с ерцхерцогинята, която не е обичана измежду хората заради присъединяване ѝ в потушаването на революцията в Австрийската империя през 1848 година, и затова още повече харесват Сиси.
През 1857 година в живота на императрицата се случва покруса, която трансформира живота й вечно - по време на пътешестване до Унгария и двете ѝ дъщери се разболяват съществено. Най-малката скоро съумява да се възвърне, само че огромната не оцелява. След като погребва щерка си, Сиси изцяло се затваря. Няколко седмици императрицата не поддържа връзка с никого, с изключение на със брачна половинка си, и посвещава цялото си време на конна езда.
След като се възвръща от трагичната загуба, животът на Сиси стартира да се връща с релси. Освен това на 21 август 1858 година тя ражда третото си дете - дълго чакания им наследник. Раждането обаче е извънредно мъчно и тя се нуждае от доста време, с цел да се възвърне. Ерцхерцогиня София бърза да се възползва от това. Майката на Франц Йосиф изцяло управлява живота на новородения правоприемник, осъзнавайки, че Сиси няма сили да се бори.
В същото време императорът отива в северната част на Италия, с цел да взе участие в борби против войските на Наполеон III. Отсъствието на брачна половинка й тревожи Елизабет, тя е доста отегчена и даже постоянните любовни известия от Франц Йосиф не й оказват помощ да се оправи с безпокойствие. Това положение не се отразява добре на здравето й. Сиси на практика стопира да яде, смъква доста килограми и още веднъж стартира да страда от пристъпи на меланхолия.
Елизабет Баварска е извънредно загрижена за своята прелест и стройност, извънредно се опасява да не напълнее и постоянно се изтезава с най-строгите диети , занимава се с изтощителни тренировки даже в тези моменти, когато тялото й е изтощено, а също по този начин избира корсети с тесни връзки, които притискат органите ѝ и пречат на естественото кръвообращение.
Ерцхерцогинята продължава да оказва напън върху нея и я лишава от опцията по всевъзможен метод да взе участие в живота на личните ѝ деца. Сиси взема решение да замине - в продължение на четири месеца пътува из гръцките острови, Франция, Англия и Португалия и това прекарване й дава дълго чаканата независимост, за която постоянно е мечтала. Оттогава заминаванията на императрицата стават постоянни. Елизабет прекарва месеци надалеч от вкъщи, връщайки се единствено на Коледа, което мощно разстройва императора, само че радва майка му.
Не единствено Франц Йосиф страда от отсъствието на Сиси, само че и нейните деца, изключително сина ѝ. Тъй като той е съдбоносен да стане идващият престолонаследник, възпитанието му е доста строго. Той е заливан с ледена вода заран, принуждаван да заляга над учебниците с часове и лишаван от свободно време. Един ден Сиси въпреки всичко съумява да пречупи натиска на ерцхерцогинята и упорства за уволнението на един от учителите на сина ѝ, който употребява най-жестоките способи на образование.
През 1868 година императорът и императрицата имат четвърто дете - щерка, която става обичаният правоприемник на Елизабет. Може би това се дължи на обстоятелството, че свекърва ѝ, изцяло погълната от развъждането на Рудолф, не управлява живота на новороденото и разрешава на Сиси да се наслаждения на майчинството. Когато пораства малко, императрицата стартира да я взема със себе си на всичките си пътувания в чужбина, а в двора най-малката щерка на Елизабет е наречена нейното „ само дете “.
Една година по-късно Елизабет и императорът са короновани за крал и кралица на Унгария. Това събитие за малко носи естетика в живота на Сиси, която обича Унгария с цялото си сърце и мечтае за сходен резултат.
Щастливото време на Елизабет обаче завършва през 1889 година, когато умира единственият ѝ наследник и престолонаследник. Трагичната загуба изцяло разклаща психическото здраве на Сиси, тя на практика стопира да поддържа връзка с външния свят.
На 10 септември 1898 година Елизбает се разхожда из Женева в компанията на една от придворните си дами, когато чужд мъж ненадейно се доближава към нея и я блъска. Няколко минути по-късно обаче тя чувствала мощна болежка в сърцето и ненадейно умира.
Престъпникът, който се оказа 25-годишният италиански анархист, е хванат съвсем незабавно и наказан на пожизнен затвор, а няколко години по-късно се самоуби.
Смъртта на Сиси е огромен удар освен за фамилията й, само че и за нейните жители, които я обичат с цялото си сърце. Тъжната история за живота на Елизабет Баварска оставя бездънен отпечатък в сърцата на хората в Европа и през днешния ден ориста на известната Сиси, която към момента се помни от историци и биографи, се съпоставя с живота на принцеса Даяна , която също не може да се помири със суровата действителност на живота в двореца, само че печели невероятната обич и самопризнание на хората.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ