Един президент, който знае и следи всичко, има дълги уши, но не чува, че Сърбия убива Босилеград
Едвин Сугарев
По време на скорошното си посещаване в България сръбският президент Александър Вучич си разреши дързост, безусловно непростима за един държавен глава на европейска страна. Нека напомним: Сърбия твърди, че е такава – или най-малко желае да стане такава, като член на Европейски Съюз, освен това с „ безрезервната “ поддръжка на България. На въпрос на българската новинарска организация „ БГ НЕС “ по отношение на аргументите за намаляването на популацията в община Босилеград – с 40% за 10 години, както и за това доколко екологичните проблеми в района са фактор за това обезлюдяване, сръбският президент стартира отговора си по следния метод: „ Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви сподели да ме попитате това. Добре проследявам кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там. “
Обърнете особено внимание на думите „ добре проследявам “. Как по-точно сръбският президент следи кой с кого и какво си приказва? За всеки, който е прекарвал известно време в Сърбия, отговорът е добре прочут:
Александър Вучич има дълги уши
Някогашната УДБА, наречена през днешния ден БИА, без въобще да бъде реформирана, му оказва помощ да чува какво си приказват живеещите в рамките на неговата страна. Или най-малко оперативно забавните от тях – към които спадат и представителите на българското национално малцинство. Не инцидентно една заран, на празника на Малка Богородица, скалите по пътя към Босилеград осъмнаха с плакати „ БИА даже и фантазиите убива “ и „ БИА убива Босилеград “.
Да, БИА убива Босилеград.
Сърбия убива Босилеград,
без значение от това какво приказва сръбския президент за българо-сръбското другарство, без значение от прегръдките му с Румен Радев, а преди този момент – с Бойко Борисов. Става дума за обезбългаряване на граничните райони – като прикривана, само че задоволително поредна държавна политика. За политиката освен на БИА, само че и на радетелите за „ Велика Сърбия “, към които спадат и днешните български управници, и които не престават да гледат на България като на главен зложелател – а в този подтекст съществуването на българи в пограничните райони е нежелателно и рисково. Ерго – наличните там от времето на Ньойския контракт наши сънародници би трябвало или да се прогонят, или да се асимилират. Първото се прави от много време в Босилеград, второто се пробват да вършат в Цариброд.
Надявам се, че никой не е задоволително доверчив, с цел да счита, че стопяването на популацията на една община с 40% за 10 години може да се дължи на естествени аргументи. Следователно има аргументи от различен темперамент, които провокират този демографски срив. Как се прави ли? Прави се по доста способи. Например като не се влагат никакви средства в инфраструктурата и по този метод се основават невъзможни условия за живот. Пазарите на всичко създадено в тогавашния Босилеград са били в България, след Ньойския контракт общината се оказва откъсната, с мъчно проходими и дълги пътища към сръбските градове, които оскъпяват всякакво произвеждане, вършат го неконкурентно способно и цялата индустрия замира. В града се настанява безработицата, която е там и до през днешния ден – повече от половината поданици са безработни и претърпяват от мизерни обществени помощи с еквивалент към стотина евро на месец.
Какво могат да създадат жителите на Босилеград тогава, които и през днешния ден живеят в условия, сходни на тези от средата на предишния век? Това, което и вършат – изселват се. Някои в България, някои където намерят по необятния свят, някои навътре в Сърбия, където етническата им еднаквост бързо се размива.
Не е и единствено това обаче. Освен че живеят мизерно, жителите на Босилеград се радват на една доста характерна локална власт, която в лицето на несменяемия към този момент двадесет и две години кмет
Владимир Захариев ръководи града по средновековен фасон
Защо го избират ли? Ами тъй като в този град всичко зависи от него. Само в случай че си в положителни връзки с кмета, единствено в случай че дружно с семейството си гласуваш за него, можеш да разчиташ на обществени помощи, можеш да започнеш някакъв малък бизнес или да работиш в прекалено раздутата общинска администрация (друга работа на практика няма).
Не е и единствено това. Няма обикновено опазване на здравето – най-близката болница е на десетки километри, оттатък планината, а пътищата през зимата постоянно са непроходими. И когато български лекари се опитат да проведат безвъзмездни прегледи, вместо да ги приветстват, ги арестуват. Няма обикновено обучение – единствено дребен брой деца в този чисто български град учат български, и то броени часове седмично. Да, истина е, че множеството приключили гимназия отиват да следват в България по силата на 103 Постановление на Министерски съвет, само че съвсем в никакъв случай не се връщат в Босилеград, защото там няма по какъв начин да имат естествени условия за живот.
Няма условия за естествена културна активност – можете да я организирате единствено под егидата на кмета в Културния дом, другояче можете да опитате на улицата. Колкото и да е неуместно, към този момент няма и чиста естествена среда – отровена е от оловно-цинковите мини „ Грот “ и „ Подвирове “, в резултат на което онкологичните болести пандемично нарастват. Ако се интересувате от тези провали над околната среда, ви гонят с камъни, както се случи с екипа на БНТ; а в случай че протестирате против тях, ви късат плакатите, както се случи с големия постер, обтегнат в Босилеград в символ на митинг от младежите.
Не знаехте ли за това, господин Президент? Странно – би трябвало, откакто чувате и знаете всичко. Би трябвало да знаете да вземем за пример какво се случи с паметните плочи за жертвите от опожаряването на Босилеград и близките села, осъществено сред прочее от поручик Коста Пекянац, единият от героите на Топлишкото въстание, за което и Вие говорихте в речта си през 2017 г. Те бяха „ задържани “ по искане на Вашето протеже Владимир Захариев, и бяха върнати като великодушен жест от Ваша страна след срещата Ви с Румен Радев в Цариброд.
Какво се случи ли? Нищо. Не са сложени и до през днешния ден. Чакат позволение за това в салона на КИЦ Босилеград към този момент от пет години. И няма да бъдат сложени в никакъв случай. Защото в случай че жертвите на едната страна са мъченици и светци, за жертвите от другата е неразрешено въобще да се приказва.
Българите нямат право на историческа памет,
те са се оказали в рамките на Сърбия с помощта на измислените обвинявания, показани от сръбската страна при сключването на Ньойския контракт, които след това са се трансформирали в публична сръбска история.
Да, за Вас няма проблеми с екологията в Босилеград. Има проблеми с безработицата. А какво направихте Вие, с цел да решите тези проблеми? Може би инвестирахте в двете общини, обитаеми с българи, които през днешния ден са измежду най-изостаналите в Сърбия? Само не говорете, че българските вложители са „ добре пристигнали “. Защото имаше един, който пристигна и беше пропъден, още веднъж от Вашето протеже Владимир Захариев.
От тази позиция изцяло обективен е отговорът на Иван Николов, ръководител на културно-информационния център в Босилеград, към който напълно явно са адресирани думите на Вашите думи: „ Г-н Президент, това, че ме подслушвате непрекъснато повече от 25 години, за мене не е нищо ново. “ – написа той в обществените мрежи. „ Впрочем, в никакъв случай нищо не съм и крил – каквото мисля, приказвам и пиша обществено. Важното е, че въпросите ви погодиха напряко „ в джигера “, и пред цялата българска общественост
разобличихте тоталитарната същина на страната, която водите,
и че подслушвате всеки един телефон на хора, които просто желаят да живеят обикновено. Повярвайте ми, това напълно не работи за добросъседските връзки с България и участието на Сърбия в Европейски Съюз. И второ, вие в гнева си сами разобличихте агентурната мрежа, която има задачата да ме подслушва. “
Агентурната мрежа, за която приказва Иван Николов, е добре известна. Двама от тях дори ги демонстрираха по сръбската телевизия – на една годишнина на БИА, тържество, на което кметове на дребни общини не се канят, в случай че имат особени заслуги към тайните служби. Но като някогашен министър на информацията в държавното управление на Милошевич по време на гражданската война в Югославия няма по какъв начин да не знаете какъв гаф сте позволил с изявлението си за това по какъв начин знаете и чувате какво приказват хората по отношение на Вашето ръководство. При това Вие направихте това изявление не в Сърбия, а в България, при откриването на план, от който и Вашата страна има избран интерес. Остава открит въпросът - за какво направихте това изявление.
Може би с цел да покажете, че ориста на българското малцинство изобщо не Ви интересува, че тези 0,26% от сръбското население (както ги изчисляваше Вашият политически съдружник Ивица Дачич, прочее в миналото също от свитата на Милошевич – негов говорител) са единствено разменна монета в геополитическия вземане-даване на приятелите на Кремъл в Сърбия и България, че въпросните прелестни двустранни връзки са прекомерно плодотворни за Вас – с помощта на тях България построи с парите на българските данъкоплатци своята част от Турски поток, през който получавате съветски газ, до момента в който правата през Вашата територия беше платена от Газпром, с цел да доближи този газ до Унгария – и по тази причина в тези отношения няма за какво да се замесват някакви си там българи, забити в планинските краища, които така и така са на изчезване…
Може би. Интересно е тогава за какво ги слушате, за какво знаете кой с кого и за какво си приказва. Може би тъй като те не мълчат. Може би тъй като фигури от мащаба на Иван Николов няма по какъв начин да бъдат пречупени. А когато някой споделя каквото мисли, това е прекомерно недопустимо за страна като Вашата, в която последните свободни медии получават предизвестия, че ще свършат като „ Шарли Ебдо “.
По време на скорошното си посещаване в България сръбският президент Александър Вучич си разреши дързост, безусловно непростима за един държавен глава на европейска страна. Нека напомним: Сърбия твърди, че е такава – или най-малко желае да стане такава, като член на Европейски Съюз, освен това с „ безрезервната “ поддръжка на България. На въпрос на българската новинарска организация „ БГ НЕС “ по отношение на аргументите за намаляването на популацията в община Босилеград – с 40% за 10 години, както и за това доколко екологичните проблеми в района са фактор за това обезлюдяване, сръбският президент стартира отговора си по следния метод: „ Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви сподели да ме попитате това. Добре проследявам кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там. “
Обърнете особено внимание на думите „ добре проследявам “. Как по-точно сръбският президент следи кой с кого и какво си приказва? За всеки, който е прекарвал известно време в Сърбия, отговорът е добре прочут:
Александър Вучич има дълги уши
Някогашната УДБА, наречена през днешния ден БИА, без въобще да бъде реформирана, му оказва помощ да чува какво си приказват живеещите в рамките на неговата страна. Или най-малко оперативно забавните от тях – към които спадат и представителите на българското национално малцинство. Не инцидентно една заран, на празника на Малка Богородица, скалите по пътя към Босилеград осъмнаха с плакати „ БИА даже и фантазиите убива “ и „ БИА убива Босилеград “.
Да, БИА убива Босилеград.
Сърбия убива Босилеград,
без значение от това какво приказва сръбския президент за българо-сръбското другарство, без значение от прегръдките му с Румен Радев, а преди този момент – с Бойко Борисов. Става дума за обезбългаряване на граничните райони – като прикривана, само че задоволително поредна държавна политика. За политиката освен на БИА, само че и на радетелите за „ Велика Сърбия “, към които спадат и днешните български управници, и които не престават да гледат на България като на главен зложелател – а в този подтекст съществуването на българи в пограничните райони е нежелателно и рисково. Ерго – наличните там от времето на Ньойския контракт наши сънародници би трябвало или да се прогонят, или да се асимилират. Първото се прави от много време в Босилеград, второто се пробват да вършат в Цариброд.
Надявам се, че никой не е задоволително доверчив, с цел да счита, че стопяването на популацията на една община с 40% за 10 години може да се дължи на естествени аргументи. Следователно има аргументи от различен темперамент, които провокират този демографски срив. Как се прави ли? Прави се по доста способи. Например като не се влагат никакви средства в инфраструктурата и по този метод се основават невъзможни условия за живот. Пазарите на всичко създадено в тогавашния Босилеград са били в България, след Ньойския контракт общината се оказва откъсната, с мъчно проходими и дълги пътища към сръбските градове, които оскъпяват всякакво произвеждане, вършат го неконкурентно способно и цялата индустрия замира. В града се настанява безработицата, която е там и до през днешния ден – повече от половината поданици са безработни и претърпяват от мизерни обществени помощи с еквивалент към стотина евро на месец.
Какво могат да създадат жителите на Босилеград тогава, които и през днешния ден живеят в условия, сходни на тези от средата на предишния век? Това, което и вършат – изселват се. Някои в България, някои където намерят по необятния свят, някои навътре в Сърбия, където етническата им еднаквост бързо се размива.
Не е и единствено това обаче. Освен че живеят мизерно, жителите на Босилеград се радват на една доста характерна локална власт, която в лицето на несменяемия към този момент двадесет и две години кмет
Владимир Захариев ръководи града по средновековен фасон
Защо го избират ли? Ами тъй като в този град всичко зависи от него. Само в случай че си в положителни връзки с кмета, единствено в случай че дружно с семейството си гласуваш за него, можеш да разчиташ на обществени помощи, можеш да започнеш някакъв малък бизнес или да работиш в прекалено раздутата общинска администрация (друга работа на практика няма).
Не е и единствено това. Няма обикновено опазване на здравето – най-близката болница е на десетки километри, оттатък планината, а пътищата през зимата постоянно са непроходими. И когато български лекари се опитат да проведат безвъзмездни прегледи, вместо да ги приветстват, ги арестуват. Няма обикновено обучение – единствено дребен брой деца в този чисто български град учат български, и то броени часове седмично. Да, истина е, че множеството приключили гимназия отиват да следват в България по силата на 103 Постановление на Министерски съвет, само че съвсем в никакъв случай не се връщат в Босилеград, защото там няма по какъв начин да имат естествени условия за живот.
Няма условия за естествена културна активност – можете да я организирате единствено под егидата на кмета в Културния дом, другояче можете да опитате на улицата. Колкото и да е неуместно, към този момент няма и чиста естествена среда – отровена е от оловно-цинковите мини „ Грот “ и „ Подвирове “, в резултат на което онкологичните болести пандемично нарастват. Ако се интересувате от тези провали над околната среда, ви гонят с камъни, както се случи с екипа на БНТ; а в случай че протестирате против тях, ви късат плакатите, както се случи с големия постер, обтегнат в Босилеград в символ на митинг от младежите.
Не знаехте ли за това, господин Президент? Странно – би трябвало, откакто чувате и знаете всичко. Би трябвало да знаете да вземем за пример какво се случи с паметните плочи за жертвите от опожаряването на Босилеград и близките села, осъществено сред прочее от поручик Коста Пекянац, единият от героите на Топлишкото въстание, за което и Вие говорихте в речта си през 2017 г. Те бяха „ задържани “ по искане на Вашето протеже Владимир Захариев, и бяха върнати като великодушен жест от Ваша страна след срещата Ви с Румен Радев в Цариброд.
Какво се случи ли? Нищо. Не са сложени и до през днешния ден. Чакат позволение за това в салона на КИЦ Босилеград към този момент от пет години. И няма да бъдат сложени в никакъв случай. Защото в случай че жертвите на едната страна са мъченици и светци, за жертвите от другата е неразрешено въобще да се приказва.
Българите нямат право на историческа памет,
те са се оказали в рамките на Сърбия с помощта на измислените обвинявания, показани от сръбската страна при сключването на Ньойския контракт, които след това са се трансформирали в публична сръбска история.
Да, за Вас няма проблеми с екологията в Босилеград. Има проблеми с безработицата. А какво направихте Вие, с цел да решите тези проблеми? Може би инвестирахте в двете общини, обитаеми с българи, които през днешния ден са измежду най-изостаналите в Сърбия? Само не говорете, че българските вложители са „ добре пристигнали “. Защото имаше един, който пристигна и беше пропъден, още веднъж от Вашето протеже Владимир Захариев.
От тази позиция изцяло обективен е отговорът на Иван Николов, ръководител на културно-информационния център в Босилеград, към който напълно явно са адресирани думите на Вашите думи: „ Г-н Президент, това, че ме подслушвате непрекъснато повече от 25 години, за мене не е нищо ново. “ – написа той в обществените мрежи. „ Впрочем, в никакъв случай нищо не съм и крил – каквото мисля, приказвам и пиша обществено. Важното е, че въпросите ви погодиха напряко „ в джигера “, и пред цялата българска общественост
разобличихте тоталитарната същина на страната, която водите,
и че подслушвате всеки един телефон на хора, които просто желаят да живеят обикновено. Повярвайте ми, това напълно не работи за добросъседските връзки с България и участието на Сърбия в Европейски Съюз. И второ, вие в гнева си сами разобличихте агентурната мрежа, която има задачата да ме подслушва. “
Агентурната мрежа, за която приказва Иван Николов, е добре известна. Двама от тях дори ги демонстрираха по сръбската телевизия – на една годишнина на БИА, тържество, на което кметове на дребни общини не се канят, в случай че имат особени заслуги към тайните служби. Но като някогашен министър на информацията в държавното управление на Милошевич по време на гражданската война в Югославия няма по какъв начин да не знаете какъв гаф сте позволил с изявлението си за това по какъв начин знаете и чувате какво приказват хората по отношение на Вашето ръководство. При това Вие направихте това изявление не в Сърбия, а в България, при откриването на план, от който и Вашата страна има избран интерес. Остава открит въпросът - за какво направихте това изявление.
Може би с цел да покажете, че ориста на българското малцинство изобщо не Ви интересува, че тези 0,26% от сръбското население (както ги изчисляваше Вашият политически съдружник Ивица Дачич, прочее в миналото също от свитата на Милошевич – негов говорител) са единствено разменна монета в геополитическия вземане-даване на приятелите на Кремъл в Сърбия и България, че въпросните прелестни двустранни връзки са прекомерно плодотворни за Вас – с помощта на тях България построи с парите на българските данъкоплатци своята част от Турски поток, през който получавате съветски газ, до момента в който правата през Вашата територия беше платена от Газпром, с цел да доближи този газ до Унгария – и по тази причина в тези отношения няма за какво да се замесват някакви си там българи, забити в планинските краища, които така и така са на изчезване…
Може би. Интересно е тогава за какво ги слушате, за какво знаете кой с кого и за какво си приказва. Може би тъй като те не мълчат. Може би тъй като фигури от мащаба на Иван Николов няма по какъв начин да бъдат пречупени. А когато някой споделя каквото мисли, това е прекомерно недопустимо за страна като Вашата, в която последните свободни медии получават предизвестия, че ще свършат като „ Шарли Ебдо “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ