Легендата за Пижо и Пенда
Едва ли някой има подозрения, че у нас март, е месецът на мартениците. На 1 март българите в България и по света са окичват с тях. Но малко са тези, които знаят всички знаци, поверия и митове за този хубав античен бит. С годините като че ли легендите за мартеницата стават от ден на ден – също като сергиите с червено-бели конци по улиците на огромните градове. Вплетените крепко един в различен Пижо и Пенда са измежду най-красивите мостри от изкуството на мартеницата, само че историята им е доста тъжна – в основата й стои магическо деяние, което се оказва по-силно от братската любов.
Легендата споделя, че имало едно време в Родопите мъж и жена, които доста желали да си имат дете, само че все не се сдобивали с чадо. Един ден през лятото, когато мъжът събирал посевите, около дома им предходна бабичка. Била прегърбена, мръсна и злокобна. Почукала на портата, а дамата я поканила да влезе, нищо че първо се стреснала от старицата. Нагостила я, напоила я и тогава старицата промълвила с пресипнал и леко застрашителен глас: „ Виждам в очите ти дъще, нещастна си! Нямаш челяд! Какво ли не си опитвала. Мога да ти оказа помощ ". Подскочила от изненада и наслада дамата и незабавно попитала: „ Какво би трябвало да направя? Бих направила всичко ”. Страшната бабичка отвърнала: „ Ще ти дам тази торбичка, постави я под леглото и когато полумесецът се изпълни, се усамоти с мъжа ти. Дъще, ти, ща родиш близнаци – момиче бяло като сняг и момче румено алено! Наречи ги Пижо и Пенда ".
Жената била като онемяла, единствено кимала с глава. Толкова години желали с мъжа й деца, а в този момент старицата й говорела за близнаци. Но гостенката траяла, като споделила изискването си: „ Когато навършат 16 години, аз ще дойда и ще отведа Пенда с мен. Жената въобще не чувала към този момент старицата. Била изпаднала в еуфория, а и като гледала старата жена, си помислила, че тя надали би доживяла години, че да води момичето. Съгласила се. Взела торбичката, приготвила на старицата храна и вода за из път и я изпратила да си върви.
Мъжът се върнал вечерта отмалял от отмалялост, жена му поставила масата и до момента в който вечеряли, му разказала за гостенката. Спестила му единствено това, че на 16-ия рожден ден старицата ще пристигна да вземе момичето. Когато луната изпълнила цялото си великолепие, съпрузите изпълнили заръката на странната дама. Изминали доста слънца и девет цялостни луни. Станало по този начин, както предрекла остарялата жена. Една мартенска заран се родили две прелестни деца - момиче
и момче. Нарекли ги Пенда и Пижо, каквато била заръката.
Пижо имал аленочервени бузки и растял огромен левент. Пенда била снежнобяла хубавица, най-красива в цяло село. Двамата били неразделни. Пижо постоянно помагал на сестра си и доста я обичал. И Пенда доста го обичала. Майката на Пижо и Пенда даже не запомнила за обещанието, обещано на старицата. Цялото семейство било доста щастливо.
Така нехайно отминали 16 лета. Била люта, доста студена и дълга зима. Ден преди да навършат 16 години, до момента в който Пижо се прибирал от гората за дърва, видял един търговец и от него
купил кутийка с чудни сини мъниста за подарък на Пенда: Тръгнал си, само че по едно време се обърнал, търговецът бил липсващ в мъглата. На сутринта Пижо станал рано да приготви подаръка си за своята обичана сестра и да я изненада. Тя се облякла в най-бялата си рокля, била като сияйно слънце и доста се зарадвала на този гердан от сини мъниста, който и подарил Пижо. Сложила го на врата.
В този миг на портата се появила старицата. Когато майката я видяла, краката и напряко се подкосили. „ Старицата идвала да вземе Пенда. Жената извикала: „ Не, не, не мога да ти я дам! Върви си! Пенда, скрий се ” и блъснала остарялата натрапница. Но магьосницата вдигнала ръка и трансформирала майката в огромно вишнево дърво. Пижо се затичал към старицата, само че в този миг чул по какъв начин сестра му се строполила. на земята – вещицата била лишила живота й,
Тогава Пижо тръгнал след нея, умолявайки я: „ Моля те, върни най-малко сестра ми! Моля те! За нея бих дал живота си ”.
Магьосницата ту се смеела, ту плачела, след това беснеела. Пижо не спирал да я умолява. Накрая старицата склонила и споделила: „ Ти, Пижо, в действителност обичаш доста сестра си. Ще направя по този начин, че да сте живи дружно вечно и всички да се прекланят пред братско-сестринската ви любов. Но би трябвало с кръвта си да обгърнеш тялото на своята сестра ”. Пижо се върнал, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво – тяхната майка, и с последния си мирис прегърнал сестра си. Магьосницата лишила и неговия живот, а в този миг на покрива на къщата им кацнал прелестен щъркел.
Привечер, когато бащата се върнал от работа, видял едно високо стройно напъпило вишнево дърво, а на комина на къщата се заселила двойка щъркели. На дървото били вързани вплетени, пресукани бели и червени конци, а по средата едно синьо мънисто.
Такава е легендата за Пижо и Пенда. Някъде надълбоко в нея е прикрито зрънце истина, както е с всички митове и легенди. Истината за братско-сестринската любов или за нещо друго. Мартеницата е считана за знак на настъпващата пролет. Според Петър Дънов тя е знак на живота, който минава, обкръжен от белия и аления цвят - от чистотата на духа и кръвта на живота.
Спас Мавров счита мартеницата за знак на плодородието.
Мариана Везнева написа, че мартеницата е знак на безконечния кръговрат на живота – раждане, гибел, ново раждане, гибел и по този начин до безконечност в единение сред забележими и невидимия свят, сред духа и материята. Някои назовават това единение с китайските Ин и Ян – преплетена и равнозначна цялост на мъжко и женско начало в живота.
Автор: Уикенд
