Коя е красивата тухлена сграда с високия комин край ул. „Девня“ във Варна?
Едва ли има гражданин или посетител на града, който минавайки по ул. „ Девня “, да не е забелязал огромната тухлена постройка с висок комин и впечатляваща архитектура. Мнозина от по-старите варненци са наясно с предназначението на постройката, само че има и не малко хора, които всякога си задават въпроса каква е тази постройка. Всъщност атрактивната сграда край езерото е била пароцентралата на намиращата се в по-високата част над нея предачна фабрика, позната през днешния ден като „ Христо Ботев “, научи Moreto.net.
Сградата на централата е издигната в края на 19. век. Проектирана е от арх. Дабко Дабков, сътворил голяма част от красивите архитектурни монументи в центъра на Варна. Всички тухли за градежа са импортирани от Англия. Вкопана е в брега,защото до тук е стигала Хиршовата железница, която е снабдявала централата с въглища. Тук е била постройката на тогавашната остаряла гара до 1925 година.
Фабриката в началото се назовава: “Първо българско анонимно привилегировано сдружение за памучни прежди, фабрика “Княз Борис ” – това е цялостното ѝ название. Тя е и най-голямата фабрика във Варна и региона при започване на XX век. Дружество “Принц Борис ” е записано през 1898 година и предлага 560 работни места. През 1925 година се преименува на АД “Цар Борис ”, а от 1943 година носи името “Христо Ботев ”, споделят от Регионалната библиотека във Варна.
В момента в постройката на фабриката се обитават разнообразни компании с друга активност. Към днешна дата зданията са частна благосъстоятелност, приватизирана като РМД през 90-те години.
През годините след основаването си фабриката мени притежателите си. Покрай войните даже стопира активност, само че през 1925 година я възвръща.
Предприятието поражда поради огромното търсене на памучни прежди за текстилната индустрия. За това способства също и производството на доста памук по това време, в това число и у нас.
През последните години има не едно или две оферти за превръщането на постройката на пароцентралата в културно пространство. Идеята е да стане място за концерти, изложения и други събития. Към момента обаче не е ясно дали в миналото сходни проекти могат да бъдат осъществени, тъй че да се положат нужните грижи за съхраняването на културния монумент и превръщането на мястото в притегателна за културния живот в града.
Сградата на централата е издигната в края на 19. век. Проектирана е от арх. Дабко Дабков, сътворил голяма част от красивите архитектурни монументи в центъра на Варна. Всички тухли за градежа са импортирани от Англия. Вкопана е в брега,защото до тук е стигала Хиршовата железница, която е снабдявала централата с въглища. Тук е била постройката на тогавашната остаряла гара до 1925 година.
Фабриката в началото се назовава: “Първо българско анонимно привилегировано сдружение за памучни прежди, фабрика “Княз Борис ” – това е цялостното ѝ название. Тя е и най-голямата фабрика във Варна и региона при започване на XX век. Дружество “Принц Борис ” е записано през 1898 година и предлага 560 работни места. През 1925 година се преименува на АД “Цар Борис ”, а от 1943 година носи името “Христо Ботев ”, споделят от Регионалната библиотека във Варна.
В момента в постройката на фабриката се обитават разнообразни компании с друга активност. Към днешна дата зданията са частна благосъстоятелност, приватизирана като РМД през 90-те години.
През годините след основаването си фабриката мени притежателите си. Покрай войните даже стопира активност, само че през 1925 година я възвръща.
Предприятието поражда поради огромното търсене на памучни прежди за текстилната индустрия. За това способства също и производството на доста памук по това време, в това число и у нас.
През последните години има не едно или две оферти за превръщането на постройката на пароцентралата в културно пространство. Идеята е да стане място за концерти, изложения и други събития. Към момента обаче не е ясно дали в миналото сходни проекти могат да бъдат осъществени, тъй че да се положат нужните грижи за съхраняването на културния монумент и превръщането на мястото в притегателна за културния живот в града.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ