Животът звучи по друг начин, когато си млад - ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
Едва ли има различен български комедиант с толкоз трагично начало на филмовата кариера.
19-годишният Георги Мамалев отбива военната си работа в Пловдив, когато в един февруарски ден на 1972-ра режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна да застане пред камерите на техния филм „ Като ария “.
Но вместо на снимачната площадка редови войник Мамалев се озовава в ареста, а дебютът му в киното е заплашен от старшина, въоръжен с… машинка за подкастряне.
Изглежда, че даже застъпничеството на военачалник от София няма да помогне, само че младежът съумява някак да резервира и възприятието за комизъм, и косата си за ролята на Илийката от лентата „ Като ария “.
Следват още доста филми, спектакли, шоу стратегии и житейски премеждия, които Георги Мамалев за пръв път споделя със своите фенове в книгата си „ Усмихни се, дребосъче! “ (изд. „ Книгомания “).
Сред незабравимите му функции са Гошо от „ Оркестър без име “, принц Алфонсо от „ 13-ата избраница на принца “, Стефан Стамболов в „ Записки по българските въстания “ и капитан Мортимър от „ Последни стремежи “.
Георги Мамалев наподобява като един от хората, целунати от Съдбата. Вероятно тъй като и нея е съумял да разсмее.
Аз единствено с хубави дами съм играл. И с няколко магарета, впряг биволи, лъв, мечка, папагал и куче, което трябваше да ми отхапе главата.
Лекуваха ме осем лекари и все пак оживях. Това в медицината може да се случи, в случай че болният има неистово предпочитание да оцелее. По целия свят може от едно да те лекуват, от друго да си отидеш. В България няма такива капризи. Тук от каквото те лекуват, от това си отиваш.
Пия гинко билоба, с цел да се сетя къде е виаграта. Само че като изпия виаграта, тя отстранява въздействието на гинко билобата и не мога да се сетя защо ми е тая виагра.
За мен е скъпо хората да се усмихват!
Днес светът е доста по-отворен и можеш да се смееш на всичко. Хората, обаче, като че ли са стъписани от тази по-голяма независимост и стават все по-взискателни към хората, които вършат комизъм.
Повечето българи чакат интелигентен смях, все по-трудно реагират на обикновени смехории. Въпреки това от дребния екран не рядко извират чисти простащини. Слаби сюжети, съмнителни занимателни стратегии, от време на време ниско равнище на актьорска игра. Знаете, че е по-лесно да разплачеш един човек, в сравнение с да го разсмееш?
Натъжава ме, тъй като не мисля единствено за себе си, мисля и за тези, които идват след нас. За децата, за внучката ми, за децата на хората… Какъв живот ще живеят отсега нататък? Много е с напрежение. Не съм живял в такава обстановка.
В моменти, когато е с напрежение, когато хората се усещат застрашени, изкуството идва като помощ. Не единствено като отдушник, а като различен метод на мислене, като различен свят, който ти е ужасно необходим. И хората правят оценка това. Дори да не го правят оценка, това ги влече.
Най-опасни са тези шегаджии, които правят нелепости.
Щом е фантазия, значи би трябвало да бъде изпълнена добре. Всеки път играя по този начин, като че ли е премиера.
Младостта. Знаеш ли какъв брой е хубаво да си млад? Животът звучи по различен метод, когато си млад. Мирисът на въздуха е напълно различен.
До 16-годишна възраст съм живял в село Мамарчево. Основното си обучение съм приключил там. Така че с физически труд не можете да ме уплашите. Копане, садене, поливане, правил съм го. Пасъл съм крави, овце, падал съм от магаре, низал съм тютюн, до момента в който ми изтръпне дупето. Помагал съм да товарят бали със плява. Минал съм през всичко това. Обаче на тези, които през днешния ден споделят да се връщаме назад на село, аз бих дал отговор „ Връщайте се. само че без мен “. Аз моето селско детство съм си го изживял и виждам напред.
