И… се слагаш в обувките – чистите И… се пъхваш в

Има думи. Има и празни думи - ИВАН ИВАНОВ

И… се слагаш в обувките – чистите
И… се пъхваш в ризата – бялата
И… погалваш с ръце сърцето си – топлото
И… му даваш кураж да върви, да тупти…
То си знае посоката.

Един от най-обичаните български артисти приключва ВИТИЗ на „ преклонните ” 28 години.

Синеок красавец със западняшка визия, който на всички наподобява и звучи като кореняк софиянец, той е нещо ново в подтекста на българското кино.

Няма различен артист в българското кино, който да е станал толкоз прочут, харесван и обичан след първата си основна роля.

Иван Иванов става любим на ученичките и дамите от всякаква възраст. Както постоянно се случва в киното, ролята на бунтаря основава факсимиле за артиста.

Той е индивидът, с чиито реплики жадувахме за любовта, онази чистата, непоклатимата и безконечна обич, каквато той в миналото ни сподели във „ Всичко е обич ”.

Работата на индивида на тази планета е да провокира удивление. Да вдъхновиш. Не единствено с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „ Възхитителен “. Не че е надарен, че е прочут артист. Не. Просто да провокира удивление като едно дете. Човек успее ли това да го реализира в един човек, значи всичко е постигнал.

Ти имаш воля, религия и живот. Всичко ти е обещано. Казваш ли си: “Аз в този момент ще имам вяра и тогава ще пребивавам ”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса за какво пребивавам. Ами тъй като пребивавам. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам религия и пущам дъжд ”? Като кажеш „ религия ”, това те лимитира. Същото е да кажеш “имам цел ”. Пак те лимитира. Всяка дума лимитира. Живеенето не лимитира. При живеенето не съществува никакво “трябва ”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена ”. Живеенето не е непременно, то не разсъждава.

Малка част от живота е заета от цялостните със смисъл моменти. Много постоянно те завършват още преди да стартират, макар че осветяват бъдещето, и вършат хората, които са основали тези моменти, незабравими.

Целта постоянно ще бъде на крачка от теб, до момента в който не чуеш сърцето си.

В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все в миналото идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за на никое място. И ние не би трябвало да бързаме. То все в миналото ще пристигна. Пробуждането е самостоятелен акт. При мен пристигна насън и аз, който в живота си бях написал единствено едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми. Тя чете и пита: „ Какво е това? “. „ Не знам “, откликвам аз. „ И аз не знам, само че е доста красиво “. „ Чакай, крещя, да ти напиша още едно “, след това и още едно… Никога не зачертавам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но в този момент не ми се написа. Както и не ми се играе. Какво друго можех да върша, с изключение на да одъртявам на екрана. Нито очаквам последваща роля, нито очаквам да се модернизирам. Край! Това към този момент е направено. Защо да го дублирам? И хайде! Живеене! Нищо не може да размени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи единствено когато и индивидът е жив. Само изречени от жив човек те имат силата да пърхат и да политат.

Има думи. Има и празни думи!

Най-много ме плаши незнанието. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.

Българинът е възвишен профан и това го прави неповторим. Той е богопомазан да бъде подобен. Истината е, че ми е забавно да вземам участие в еуфорията на нелепостта.

Всички беди идват от устрема на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко създание. Не съм отчаян човек. Когато одобрявам нещо – викам. Когато не одобрявам – отново викам.

Животът е подарък. Физическото време изтича и е добре да получиш прояснение в този живот. Ставаш настоящо лице. Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизма. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.

Аз мога да се занимавам с всичко, само че не желая. Това, което най-вече ме интересува е смисълът на човешкия живот, а смисълът е в пробуждането. Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа обратно и да си каже – пропилях го този живот…