Едуард Азуаза е готвач технолог на голяма компания за продукти

Едуард Азуаза е готвач технолог на огромна компания за артикули за молекулярна и съвременна кухня. Работата на Еду е да основава текстури и нови артикули, които влизат в приложимост в най-известните заведения за хранене в света.  Голяма част от съставките, с които работи са лиофилизирани артикули. Така се прави храната за космонавтите, в която България в миналото е била пионер.

Снимка: btvnovinite.bg

Но началник Азуаза е обвързван по много друг метод с България – женен е за румънка, с която преди повече от 20 години осиновяват момче от България.

В пленарната зала Христо Петров прикани депутатите да се обединят

Еду Азуаза и Дидак Богдан извънредно гостуват в предаването „ 120 минути “. Вижте изявлението на Светослав Иванов с тях:

Светослав : Еду , бихте ли показали сина си в две - три фрази ?

Еду: Ще бъде мъчно. Това е моят български наследник, Дидак Богдан, пристигнах преди 20 години в Пловдив, с цел да го взема и доведа в Барселона.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав : Дидак Богдан ?

Еду: Да.

Светослав : Какво значи името ?

Еду: Дидак е личното му име на каталунски, като българското му име е Божидар. Реших да оставя името му на румънски, тъй като брачната половинка ми е румънка, и желая да запазя неговото същинско име от български.

Светослав : Тоест сте запазили българското име ?

Еду: Да, единствено преведено – сходството на Божидар на румънски е Богдан.

Светослав : А приятелите Ви викат Дидак или Богдан ?

Дидак: Дидак.

Светослав : Ваш ред – представете татко си в две фрази .

Дидак: Баща ми е тати.

Еду: Този, който заплаща сметките.

Дидак: Да, купува ми обувките.

Еду: Все се майтапим с това.

Дидак: Тати, моят татко, не знам… Той е шефът.

Еду: Известният началник!

Дидак: Да.

Светослав : Еду , казвате , че преди 20 години сте пристигнали в България . Съпругата Ви е румънка . Чия беше концепцията да осиновите българче ?

Еду: Тогава имах ресторант в Барселона и един от клиентите ми беше българският цар Симеон.

Светослав : Наистина ли ?

Еду: Да. Имах другар, осиновил в Пловдив, който ми сподели, че е прелестно място, с положително сиропиталище. Казах си: „ Защо не? “ По това време бяхме подали цялата документи за осиновяване на дете в Румъния, само че Европейския съюз попречва процеса там заради някакви проблеми. Тогава се насочих към България, тъй като беше близо. А и както споделих, цар Симеон… Тогава си мислех, че Симеон може да ми помогне! Но да, резултатът беше успешен, тъй като най-сетне се прибрах от Пловдив със сина ми.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав : Разкажете ми за деня , в който дойдохте тук и видяхте Богдан за първи път .

Еду: Спомням си го блестящо, като че ли беше през вчерашния ден. Бяхме в Пловдив, в медико-социален център. Спомням си една жена, ангел, запътена към мен с бебе. Той ме погледна съществено, погледна жена ми и се усмихна. Веднага го поискахме. Никога няма да го не помни.

Светослав : И го прибрахте непосредствено в Барселона ?

Еду: Останахме тук 4 дни. След това го оставихме тук в изчакване – 8 месеца – с цел да може арбитър да подпише окончателните документи. Дойдохме 8 месеца по-късно и го взехме с нас в Барселона.

Светослав : Нямате мемоари , тъй като сте били доста дребен .

Дидак: Нямам.

Еду: Беше на година и 10 месеца, на 22 месеца.

Светослав : 22 месеца . И от този момент сте се прибирали в България . Колко пъти ?

Дидак: Два пъти, това ми е вторият.

Светослав : Защо ?

Дидак: Защо се връщам? Първият път се върнах, с цел да видя къде съм роден – бях на 10 – с татко ми и фамилията ми. Сега се върнах, тъй като той е по работа тук и взех решение да дойда с него.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав : И още веднъж отивате в Пловдив , в сиропиталището .

Дидак: Да.

Светослав : Влизате вътре… Разговаряхте ли с някого ?

Дидак: Първият път да, разходихме се из стаите, където бяха бебетата. Но този път не ме пуснаха. Говорих с една от сестрите, която е била там преди 20 години…

Aдвокат Жанета Бюйлекова също разяснява тематиката за осиновяванията, откакто депутатите одобриха дефинитивни промени

Еду: Жената се е грижела за него, беше доста разчувствана.

Светослав : Наистина ли ? Казахте ли ѝ кой сте ?

Дидак: Да, да. Тя не ме помнеше, само че ми сподели какъв брой съм пораснал, какъв брой се радват, че са ми дали добър живот и по този начин.

Светослав : Страхотна история в страховит град – Пловдив е прелестен български град с чудесни хора . Еду , доста хора на твое място биха прекъснали връзката на детето им с…

Еду: Не, не, не.

Светослав : Но други биха , за разлика от Вас . Защо решавате да дойдете в България , когато той е на 10 години , да му покажете сиропиталището ? Защо ?

Еду: Не желая да губи своята еднаквост. Той е българин. Роден в България. Искам да бъде българин и каталунец, само че не и да губи… От първия ден му обясних от къде идва. Още от началото. За мен е доста значимо да не ме пита някой ден: " Тати, какво стана, ти ми сподели, че си ми биологичен татко ". За мен е биологичен. Но за мен и брачната половинка ми бе доста значимо да му разбираем всичко още от началото.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав : Разбирам .

Еду: Даже имаше преживелица. Като беше на 6 години, беше в банята и сподели: " Тате, като съм бил в корема на мама… ", аз го прекъснах, че в никакъв случай не е бил там. " Но бебетата нали идват от майката " – " Да, само че имаш друго биологично семейство " – " Добре де, за какво ме взехте от там? " – " Защото биологичната ти майка имала три деца и не е могла да ви изхранва и тримата ". Той сподели: " Е, но съседите също имат три деца и са нахранени ", споделям да, само че е напълно друго. Наистина, не желая да губи самосъзнанието си. Той има български паспорт.

Светослав : Знаете ли кои са биологичните родители ?

Еду: Не. Не знаем. Знаем единствено името му.

Светослав : Останало е в загадка .

Еду: Да, мисля, че управляващите по това време така…

Светослав : Абсолютно , вярно . Ако някой те попита за националността ти , какво би дал отговор ?

Дидак: Каталунец. Каталунец и след това българин.

Светослав : Би ли описал детството си ?

Дидак: Детството ми? Много щастливо, с шанс, с всички другари, които имам, все играех… Щастливо. Това е точната дума, щастливо и изпълнено с шанс.

Цялото изявление гледайте във видеото!