КНСБ: Дългите болнични са с най-голям ръст през последните години
Едно преждевременно и недобре премислено предложение на съдружния съвет на ръководещото болшинство в Парламента постави на масата за разискване въпроса за непрестанно увеличаващите се разноски за паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради заболяване и контрола върху тях. За никого не е загадка, че има съществено нарастване на разноските за този обществен риск за интервала 2011 – 2018 година Експертите на КНСБ направиха разбор на данните, който сподели, че най-важен принос за това има растежът на издадените болнични листове с по-голяма дълготрайност.
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Националния застрахователен институт, представени от КНСБ.
За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Посочените индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени (т.е. такива, които се употребяват от обезпечените лица за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.)
Броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване), а разноските - 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Националния застрахователен институт, представени от КНСБ.
За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Посочените индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени (т.е. такива, които се употребяват от обезпечените лица за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.)
Броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване), а разноските - 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ