Когато един мъж изгуби една жена… онази, която го обича(ше)
Едно прелестно стихотворение на неповторимия Дамян Дамянов. Стихотворение, което желая да подаря… на теб. Когото в миналото обичах…
От през днешния ден нататък
До днеска любовта ни беше тиха –
спокойна като лятната река
и като зима без свирепи вихри,
и като пролет, будна под снега.
И се въртяха пролети и зими.
Търкаляха се постепенно нощ и ден.
А аз даже забравях, че те има,
тъй като беше постоянно край мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във неприятен и прекрасен час.
Чак през днешния ден разбирам какъв брой било мъчително
без сянката си да пребивавам аз.
От през днешния ден нататък като клон прекършен
аз ще те очаквам самичък посред света.
За всички любовта с разлъка свършва.
За мен и теб с разлъка почва тя.
Дамян Дамянов
Източник: diana.bg
КОМЕНТАРИ