По следите на траките – тракийски култов комплекс Старосел
Едно от най-интересните и може би криещи най-вече секрети племена, бродили из нашите земи са траките. Историческата летопис, която са оставили след себе си е едно от най-големите културни благосъстояния на България и е тъпо, че има места, които тънат в давност и съсипия.
Безспорно траките са имали впечатляваща просвета, традиции и ритуали. За това съдим по разнообразни артефакти, открити на няколко основни места у нас, само че за жалост по-голямата част от тях са били ограбени от иманяри.
Едно в действителност неповторимо и доста показателно място за развиването на траките и тяхната просвета е Тракийският паметен комплекс край село Старосел. Той се намира единствено на няколко километра от селото, в по-високите елементи на Средна гора и несъмнено е място, което мощно ще ви впечатли.
Тракийският комплекс влиза в полезрението на археолозите и най-много на Георги Китов, още през далечната 2000 година Името си комплексът получава от фактът, че в землището на село Старосел са открити много археологически монументи с огромно значение за българската и международната археология. Открити са 6 подмогилни храма, от които 4 са с в действителност голямо значение. Интересното тук е, че те са построени много близо един до различен, нещо, което не се следи в други сходни региони с тракийски находки.
Четиньова могила
Безспорно най-впечатляващ и посещаван си остава храмът в Четиньова могила, който се вижда от самия път за Старосел. Могилата е оградена от стена с сносно обработени гранитни блокове, като нейната дължина е 241 метра, височината ѝ е 3.5 метра, като се допуска, че в миналото е достигала до 5.5 метра. Предполага се, че за нейното създаване са били нужни 5000-6000 блока, която е повече от впечатляващо. Макар, че през днешния ден огромна част от нея липсва, може да се усети величието ѝ по време на траките. Самата стена прави един съвсем съвършен кръг, който съгласно античните траки е знак на Слънцето.
Храмът
От югоизточната страна на Четиньовата могила, нейната стена е прекратена от стълбите на самия храм. Входът на храма (гробницата) стартира с парадно стълбище от 9 стъпала, направени от съвършено изгладени каменни блокове. Гледайки ги човек се пита, по какъв начин преди толкоз доста години са знаели по какъв метод да издялат тези солидни скали и с какво? Определено античните цивилизации са били много напреднали, само че от къде ли са получили всичките си познания?
Да се върнем обаче на храмът. След парадното стълбище има относително огромна площадка, на която най-вероятно траките са изпълнявали разнообразни танци и традиции. Към самият вход водят още три стъпала. В прага след тях, няма по какъв начин да не забележите две надълбоко врязани дъги. Именно тези дъги (бразди) приказват, че вратите на храмът са отваряни и затваряни неведнъж, само че с каква цел? Нали това е било тракийска гробница, която се запечатва един път вечно. Една от хипотезите е, че в предверието за влизали поклонници на заровения тук държател за да му отдадат почести. Самата входна врата е много впечатляваща с рядка и неповторима декорация, която до в този момент е откривана единствено в гробницата в Стрелча, на към 20 километра на запад.
След като преминете през вратата ще се озовете в първото помещение, което е с формата на правоъгълник. Веднага прави усещане, че то е много по-широко от познатите ни до в този момент сходни пространства. Второто помещение има кръгла форма. още веднъж се вижда, че е много пространно. Има диаметър 5.4 метра, което го прави най-голямото сходно храмно помещение в България. по периферията на помещението се виждат 10 декоративни полуколони с по 9 отвесни жлеба. Отгоре приключват с добре познатите ни дорийски капители, оцветени в алено и синьо. Над тях се виждат типичните за гръцката антична архитектура триглифи и метопи. В кръглата камера има в действителност впечатляваща декорация, която за жалост на доста места е унищожена или отчасти заличена.
Може да се каже, че този храм е измежду най-величествените тракийски храмове откривани до в този момент в Тракия. Съвсем покрай него се намира различен храм „ Хоризонт “, който въпреки и много по-малък, впечатлява с прелестната си и относително добре непокътната колонада. В непосредственост се намират още няколко могили.
Определено храмът в Четиньова могила е бил център на един много впечатляващ и авторитетен паметен комплекс. Предположенията на родните археолози са, че в него са се изпълнявали разнообразни ритуали и религиозни церемонии в чест на Великата богиня-майка, на нейния наследник Слънцето и на самия Орфей.
Тракийският паметен комплекс е едно от най-забележителните сходни места в България, а и освен. И въпреки да има голяма значимост за българската и международна археология, през днешния ден виждаме, че за жалост не се радва на огромна посещаемост или най-малко не на тази, която заслужава. Това е извънредно тъпо, тъй като сходна находка несъмнено приказва за развиването на тракийската цивилизация и за живота на траките по нашите земи. Всеки храм в този комплекс е в действителност впечатляващ. Разглеждайки ги, човек си дава сметка за величието на траките, за техните умения, обичаи и традиции. Архитектурните шедьоври, които са ни завещали са неповторими и не трябва да оставят забравени или занемарени.
Безспорно траките са имали впечатляваща просвета, традиции и ритуали. За това съдим по разнообразни артефакти, открити на няколко основни места у нас, само че за жалост по-голямата част от тях са били ограбени от иманяри.
Едно в действителност неповторимо и доста показателно място за развиването на траките и тяхната просвета е Тракийският паметен комплекс край село Старосел. Той се намира единствено на няколко километра от селото, в по-високите елементи на Средна гора и несъмнено е място, което мощно ще ви впечатли.
Тракийският комплекс влиза в полезрението на археолозите и най-много на Георги Китов, още през далечната 2000 година Името си комплексът получава от фактът, че в землището на село Старосел са открити много археологически монументи с огромно значение за българската и международната археология. Открити са 6 подмогилни храма, от които 4 са с в действителност голямо значение. Интересното тук е, че те са построени много близо един до различен, нещо, което не се следи в други сходни региони с тракийски находки.
Четиньова могила
Безспорно най-впечатляващ и посещаван си остава храмът в Четиньова могила, който се вижда от самия път за Старосел. Могилата е оградена от стена с сносно обработени гранитни блокове, като нейната дължина е 241 метра, височината ѝ е 3.5 метра, като се допуска, че в миналото е достигала до 5.5 метра. Предполага се, че за нейното създаване са били нужни 5000-6000 блока, която е повече от впечатляващо. Макар, че през днешния ден огромна част от нея липсва, може да се усети величието ѝ по време на траките. Самата стена прави един съвсем съвършен кръг, който съгласно античните траки е знак на Слънцето.
Храмът От югоизточната страна на Четиньовата могила, нейната стена е прекратена от стълбите на самия храм. Входът на храма (гробницата) стартира с парадно стълбище от 9 стъпала, направени от съвършено изгладени каменни блокове. Гледайки ги човек се пита, по какъв начин преди толкоз доста години са знаели по какъв метод да издялат тези солидни скали и с какво? Определено античните цивилизации са били много напреднали, само че от къде ли са получили всичките си познания?
Да се върнем обаче на храмът. След парадното стълбище има относително огромна площадка, на която най-вероятно траките са изпълнявали разнообразни танци и традиции. Към самият вход водят още три стъпала. В прага след тях, няма по какъв начин да не забележите две надълбоко врязани дъги. Именно тези дъги (бразди) приказват, че вратите на храмът са отваряни и затваряни неведнъж, само че с каква цел? Нали това е било тракийска гробница, която се запечатва един път вечно. Една от хипотезите е, че в предверието за влизали поклонници на заровения тук държател за да му отдадат почести. Самата входна врата е много впечатляваща с рядка и неповторима декорация, която до в този момент е откривана единствено в гробницата в Стрелча, на към 20 километра на запад.
След като преминете през вратата ще се озовете в първото помещение, което е с формата на правоъгълник. Веднага прави усещане, че то е много по-широко от познатите ни до в този момент сходни пространства. Второто помещение има кръгла форма. още веднъж се вижда, че е много пространно. Има диаметър 5.4 метра, което го прави най-голямото сходно храмно помещение в България. по периферията на помещението се виждат 10 декоративни полуколони с по 9 отвесни жлеба. Отгоре приключват с добре познатите ни дорийски капители, оцветени в алено и синьо. Над тях се виждат типичните за гръцката антична архитектура триглифи и метопи. В кръглата камера има в действителност впечатляваща декорация, която за жалост на доста места е унищожена или отчасти заличена.
Може да се каже, че този храм е измежду най-величествените тракийски храмове откривани до в този момент в Тракия. Съвсем покрай него се намира различен храм „ Хоризонт “, който въпреки и много по-малък, впечатлява с прелестната си и относително добре непокътната колонада. В непосредственост се намират още няколко могили.
Определено храмът в Четиньова могила е бил център на един много впечатляващ и авторитетен паметен комплекс. Предположенията на родните археолози са, че в него са се изпълнявали разнообразни ритуали и религиозни церемонии в чест на Великата богиня-майка, на нейния наследник Слънцето и на самия Орфей.
Тракийският паметен комплекс е едно от най-забележителните сходни места в България, а и освен. И въпреки да има голяма значимост за българската и международна археология, през днешния ден виждаме, че за жалост не се радва на огромна посещаемост или най-малко не на тази, която заслужава. Това е извънредно тъпо, тъй като сходна находка несъмнено приказва за развиването на тракийската цивилизация и за живота на траките по нашите земи. Всеки храм в този комплекс е в действителност впечатляващ. Разглеждайки ги, човек си дава сметка за величието на траките, за техните умения, обичаи и традиции. Архитектурните шедьоври, които са ни завещали са неповторими и не трябва да оставят забравени или занемарени.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ