Едно незабравимо и емоционално пътуване в Южна Франция на група

Едно незабравимо и прочувствено пътешестване в Южна Франция на група българи, обединени от концепцията за опознаване на непопулярни места в нашата история, които свързват по съдбоносен метод средновековна България и Франция. Така създателят на кино лентата „ По стъпките на предците ни в Окситания ” Момчил Карамитев разказва малко своя документален киноразказ по стъпките на богомилите и който бе показан довечера на необятна аудитория, с користолюбие към тематиката.

И с цел да е по-плътен разказът съпътстващо на кино лентата и полемиката са показани и книгата „ Богомилската опция ” на доктор Веселина Вачкова, описваща възникването, развиването и проявленията на учението, и книгите на писателя Христо Буковски- „ Опасният списък на богомилите ”, „ Похитеното богатство на богомилите ”, „ Отключените пътища на богомилите ”, „ Разчетените послания ” и други, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Идеята за този филм е разследване от една нужда, която назряваше у мен в продължение на 30 година, до момента в който живеех отвън България - в отговор на въпроса какво, в действителност, страната ни е дала на света, а не какво ние да се учим от света, показа пред БГНЕС Момчил Карамитев. След това се срещнах с книгата на госпожа Вачкова и дружно взехме решение да изнесем нови обстоятелства, свързани с учението на богомилите и с историята на Европа, продължи той. Но не всичко касае единствено обстоятелствата, а на първо място българския дух. Целият този проучвателен материал, квалифициран от наши и непознати учени, бе наша цел, уточни Карамитев.

Цялото Просвещение, целият Ренесанс са плод на богомилството - по тази причина приказва изтъкнатият френски академик Жан Дювернуа, описа ни доктор Веселина Вачкова. Имаме задоволително източници, които настояват това, само че, за жалост, към момента не са добре познати. Тези учени споделят, че това е протестанството, победило преди самото протестанство, само че без капка кръв- това е нашият принос, уверена е тя. Филмът е едно странствуване, което вълнуващо е документирано от Момчил Карамитев и изцяло поддържано от неговите съидейници, посветили се на концепцията да покажат корените и въздействието на богомилството за цивилизацията ни.

„ Съвременниците ни не са осведомени доста добре с делото на богомилите, тъй като дълго време за тях се говореше като за обществено придвижване. Всъщност, корените им са толкоз дълбоки, че това ме накара да напиша поредно четири книги за тях ”, показа пред нас и писателят Христо Буковски. В тях демонстрирам, че в основата на езотериката в богомилството лежат антични практики, присъщи при траките. Лично мен ме привлякоха двете тайнства при богомилите- вълчите мистерии, Боян Магът, който се трансформира във вълк и магичния им танц „ коло ”. Естествено е, че учените внимават да не излязат отвън строго откритите обстоятелства, до момента в който при писателите е различно- допуска се, че те би трябвало да са по-свободни в интерпретациите, счита писателят. Въпреки това най-после на книгите си изтъквам дълги описи от употребяваната литература, с цел да убедя читателите, че моите наблюдения се основават на съществени източници, прави спогодба той.

Според Буковски същинската история на богомилите би трябвало да звучи по друг метод от общоприетите тези до момента. Той се радва, че книгите му имат необятна публика и че са били допечатвани още в годината на издаването си. Заедно с това една фондация се наема да провежда пътувания по богомилските места- през Босна, Херцеговина, Италия, Франция, Андора, Испания. И на всички тях открихме изумителни неща за богомилите, споделя Буковски.
Съпътстващо на кино лентата и полемиката са показани и няколко книги / БГНЕС
Най-голямото самопризнание за делото на богомилите е, че в доста страни има наклонност то да бъде присвоено, счита писателят. То е толкоз монолитно, толкоз богато и толкоз новаторско- с отношението към индивида, към природата, към здравето и лекуването, към дамата, към бъдещето. Малко хора знаят, че преди богомилите да тръгнат към Европа там още не са считали дамата за равнопоставена на мъжа, както е при богомилите.

Богомилите са живели най-активно сред 9-и и 13 век и на първо място са доста начетени и четящи хора, продължава описа си Буковски. И то в едно Средновековие, в което кралете са слагали печати и са се подписвали с палец или чафка, те са носили непрестанно със себе си книга. Богомилите са знаели да четат и пишат, да разсъждават върху Библията, което за тези времена не е по никакъв начин малко. Защото те са стигали до долния слой на Библията, описват го и го поясняват. Затова е друга космогонията и философията на богомилите, само че те напълно лежат върху Светото писание и не са в прорез с него, твърди Буковски. Смятам, че и в този момент богомилите са дейни, тъй като мнозина наши съвременници се припознават в мирозрението им. С хиляди са към този момент пътувалите по богомилските направления и всички тези хора питат, интересуват се, обменят мисли. И ние живеем към този момент с тази просвета, безапелационен е писателят Христо Буковски. Според него не е правилно, че богомилите са избити през 12-13 век, те са на всички места, тъй като доста хора изповядват тяхното обучение, пробват се да разчетат знаците на тяхното знание.

Онова, което трансформира визиите ни за богомилството е неговото кардинално разбиране днес- това не е обучение, което е унищожено и преследвано в България. Опитала съм се да покажа по какъв начин богомилството е съжителствало с формалната черква през доста години, акцентира доктор Вачкова. Днес вършим взаимно показване с Момчил Карамитев с неговия филм „ По стъпките на предците ни в Окситания ”, който документира малко преди гибелта му откровенията на най-големия френски откривател на българското богомилство Жан Дювернуа. Той споделя: „ Има едно обучение, което трансформира мисленето на Европа и това е богомилското обучение ”. Следващия академик, който твърди това е Мишел Муние. Любопитно бе да узнаем, в това число и посредством пътуванията ни по какъв начин богомилското обучение трансформира и културата на Европа, твърди доктор Веселина Вачкова. /БГНЕС