Едно 18-годишно момиче скоро няма да се погледне в огледалото.

Едно 18-годишно момиче скоро няма да се огледа в огледалото. Може и в никакъв случай да не го направи. Може в никакъв случай още веднъж да не обича. Може в никакъв случай повече да не се довери.

Едно 18-годишно момиче научи по сложния метод, че хората, които обичаме или сме обичали, могат да бъдат чудовища. Едно момиче на 18 влезе в живота на огромните с 400 шева откакто бе обект на принуждение.

Животът сигурно ще продължи. За нас. За вас. За това момиче животът краткотрайно ще спре. Може в никакъв случай да не продължи. Поне не по метода, по който то си го е представяло.

Хайде да сложим картите на масата. Колко от вас познават дами, жертви на принуждение? Сигурна съм, че във вашия кръг, в случай че не и семейство, има най-малко една жена, която получава плесници, в случай че не и освен това. Направили ли сте нещо?



Това е. Обществото ни е сляпо за това, което се случва зад стените на дома на другите. Дори да става въпрос за непосредствен.

Само че не е обикновено. Не е обикновено дамата да носи ракията и салатата и в случай че, не дай си, Боже, стъпи изкривено, да отнесе ритник. Или пестник. Дори пред децата.

Не е обикновено да бием децата си. Говоря за плесници, не са за колан или нещо друго.

400 шева. Можете ли да си визиите защо става въпрос? Аз не мога. Честно. Ако се случи на мен, несъмнено с дни ще заставам скрита в най-тъмното място вкъщи и повече няма да позволи до себе си човек, не мъж.



Лека телесна щета? Самият термин е леко стресиращ, тъй като се повреждат домакинските уреди, които, представете си връщаме незабавно, в случай че дадат недостатък и ни дават нов или ни връщат парите. След 400 шева човек може в никакъв случай да не " проработи " още веднъж, както преди. Стресът несъмнено е толкоз огромен, че ще бъдат нужни месеци, в случай че не години, с цел да може това момиче да върне част от себе си, спокойствието си, свободата си. Но може и в никакъв случай да не успее. Нарушена е освен нейната " опаковка ", нарушена е душата й. Кой може да каже какъв брой е леко или тежко е това? Срам ме е от решението на съда, пуснал на независимост причинителя. Срам ме е от всички органи, от които зависи нашата независимост и сигурност. Самият факт, че не имаме вяра в тях, приказва, че от дълго време не са това, което би трябвало да бъдат.
Срам ме е от тези, които споделят, че " тя си го е търсила ". Ако не за затвор, то сигурно са за лекуване.

Въпрос на човек е - на темперамент, образование, на минало, среда, детство, както и на неналичието на боязън и почит към разпоредбите в обществото.

За страдание доста от децата НИ порастват нападателни. Но към този момент на никой не му пука за това, тъй като родителите са по-заети да харесват в интернет. Огромен % деца порастват в среда и вършат неща, за които родителите им даже не допускат. Още от детската площадка. И по този начин - до макетното ножче. Пътят не е толкоз дълъг. И е отговорност на възрастните. За да не стане отговорност на полицията.

Крайно време е да осъзнаем, че насилието ражда принуждение. Че насилието трансформира душeвността и носи след себе си непоправими здравословни вреди. За душата и тялото.

Скъпи мами, учете си децата да обичат. Учете ги на обич. Обичайте ги. Показвайте им, че ги обичате. Едно обичано дете в никакъв случай няма да вдигне ръка. Говорете с децата си. Интересувайте се с кого излизат, къде вървят, бъдете до тях. Времето ни е разделно. И имаме потребност повече от всеки път от обич. От поддръжка.

За да не седим след това коридора пред реанимацията или моргата. Животът е тук и в този момент. Учете децата си да живеят, да обичат и да се пазят. Да имат възприятие за самозапазване.

Учете ги да живеят в действителността. Животът в обществените мрежи е прекомерно рисков и празен. Също, както и любовта. И поддръжката. Виртуални, лъжливи...