Една от загадките на древната история е съдбата на Атлантида

Една от загадките на античната история е ориста на Атлантида и нейната крах. Разказ за този липсващ остров се е съхранил единствено в два разговора на гръцкия мъдрец Платон – „ Критий “ и „ Тимей “.

Самият Платон го приписвал на античния влъхва Солон, който живял две епохи по-рано. На собствен ред той чул за Атлантида, като бил в Египет – в град Саис. Тук разпитвал жреците от антични времена и схванал за остров, който „ превишавал по размери Либия и Азия, взети дружно “ и лежал от другата страна на Гибралтарския пролив.

Този остров можело да се назова „ земен парадайс “. Тамошните благосъстояния привличали хората от всички страни. Към Атлантида бързали кораби, отвред се стичали търговци, и то в такова голям брой, че през деня и нощем се чували диалект, звук и потропване.

Търговското господство на атлантите се съчетавало с военна мощност. Хорската мощ не можела да ги победи. Жителите на Атлантида потопили в иго всички страни отвъд пролива, само че и те били безсилни против боговете. Настъпило време на невиждани трусове и наводнения. Накрая земята се разтворила и за един ужасяващ ден погълнала Атлантида. Островът липсващ, „ потъвайки в бездната “. Това се случило към 9600 година пр.н.е.

Повечето антични учени (но не всички) вярвали на Платон. Географът Страбон, описвайки известните земи, отбелязал: „ Историята за остров Атлантида, допустимо, не се явява небивалица. “ Римският историк Амиан Марцелин споменавал, че Атлантическо море е погълнало „ остров, по-обширен от цяла Европа “.

Изминали епохи. През XVI век, в епохата на Великите географски открития, загадката на Атлантида още веднъж излязла на дневен ред, като се опитвали да открият точното ѝ състояние. Първоначално я поставяли край крайбрежията на Америка, защото Платон казвал, че от Атлантида елементарно се стигало „ на противоположния континент “.

Постепенно регионът на търсенето се разширил. Археолозите, търсещи Атлантида на върха на перото, откривали нейните следи на всички места.

Гренландия? Не е ли съединявала тя в миналото Америка и Европа? Може би в антични времена северните нации са бродили по суша от едната част на света към другата? Сахара? Може би там е имало голямо езеро, опустошено от земетресение, и античните атланти са бягали по-късно злополучие, палени от слънцето и гонени от жаждата? Техни потомци се явявали берберите. Езерото Титикака в планините на Южна Америка? Цялото то лежи на високопланинско плато, по всичко сходно с Атлантида, както я разказва Платон: „ Целият този край лежал доста високо и напълно бил заобиколен от море, само че цялата низина, заобикаляща града и сама заобиколена с планини, които потъвали в самото море, се явявала равна повърхнина. “ Азорските острови? Недалече от тях, на дъното на морето, разкрили грамади от застинала лава. В подобен случай Атлантида, както и Помпей, е погубена от вулкан. Троя? През 90-те години немският археолог Еберхард Цангер предположил, че под името Атлантида Платон е описал Троя, въпреки да е изопачил нейния образ. Кипър? През есента на 2004 година се появили известия, че „ нещо сходно “ на Атлантида е намерено на дъното на морето източно от острова. Но единствено нейният новоизлюпен изобретател съумял да разпознае чертите на забравената страна в подводните грамади. Испания? През март 2011 година археологът от Хартфордския университет Ричард Фройнд разкрил в блатиста околност северно от Кадис следи от древен град, който съгласно неговата догадка бил погубен от цунами. Този град имал формата на пръстен. Но и столицата на Атлантида, която се намирала на към 10 километра от морето, била заобиколена от система от кръгли канали.

Повече от 10 000 книги приказват за Атлантида. Десет хиляди книги и надали не във всяка се показва ново място на злополуката и нова дата на гибелта на именитата страна. В резултат събитията, разказани от Платон, може да са се случили в интервала от 80 000 година пр.н.е. до 1200 година пр.н.е.

На първата конференция на атлантолозите, състояла се през 2005 година в Гърция, били открити 24 критерия, които би трябвало да покрива мястото, където би могла да се намира Атлантида. Засега такова не е открито. Авторите на хипотези непроменяемо фантазират на тематика Платон, безусловно без да са прочели неговия роман до дъно.

Но белким Атлантида не е съществувала и не е имало остров, потопен в морето? Остров, чийто поданици са хвърлили предизвикателство на египтяните и атиняните? Приказно богат остров?

Още в средата на XIX век, изследвайки остров Тира (Фира), или Санторини, ситуиран на 120 км северно от Крит, френски археолози с удивление отбелязали, че той е затрупан с мощен пласт пепел и пемза, под които лежи антично населено място. Очевидно го е погубило изригването на вулкан. Впрочем това изобретение не провокирало необикновен интерес.

Половин век по-късно британският археолог Артър Евънс разкрил на остров Крит следи от велика цивилизация. Преди 4000 години тук имало големи дворци с стенописи по стените, изработвали се изящни съдове, украшения от злато и слонова кост. Стотици села и градове осейвали острова. Той бил толкоз гъсто обитаем като Платоновата Атлантида. Бил богат, прелестен и популярен. Древногръцката просвета дължи доста на критската. Но към 1500 година пр.н.е. Критската страна претърпяла крах, погубена от незнайни събития. И повече в никакъв случай не се възродила.

Може би отговорен за всичко е бил вулканът на Санторини? Но белким той би могъл да е заплашвал Крит? „ На такова разстояние няма за какво да се страхуваш от горещата пепел, а земетресението, провокирано от вулканичната активност, би било едвам осезаемо “ – такова било мнението на скептиците. Но те се оказали засрамени.

През 1950–1960 година била пресъздадена картината на изригването на вулкана Санторини – едно от най-силните изригвания в паметта на човечеството. То било съпровождано от мощна приливна вълна – цунами, която опустошила крайбрежието на Крит.

Санторинската злополука се случила 900 години преди Солон да научи историята на Атлантида от египетските жреци. Точно 900, а не 9000! И това хвърля светлина върху хаоса с датите. Става дума за това, че изписването на тези цифри при египтяните било сходно.

В разговорите на Платон е маркирано, че Атлантида се е състояла от два острова – незначителен кръговиден остров, посред който „ стояла планина, от всички страни невисока “, увенчана с храм на Посейдон, а също по този начин издължен остров, отчасти ангажиран от низина и отчасти – от гора. В това изложение изцяло се вместват Крит и Санторини, посред който се възвисявал вулкан. След това върху хората се излели „ огън и вода “. Така умрял Санторини.

Възможно е и Атлантида да е починала по този начин, а в описа на египетските жреци нейните поданици да са се трансформирали в „ атланти “.

Струва си да прибавим, че голям принос в проучването на Атлантида е внесъл руският откривател Николай Жиров (1903–1970). Докторът на химическите науки се посветил на въпросите за геологията на Атлантида. Неговата работа „ Атлантида: съществени проблеми на атлантологията “ е оповестена през 1964 година.

Александър Волков, „ 100 велики секрети на археологията “