Една от всички пресечки на улица Гео Милев“, позиционирана именно

Една от всички пресечки на улица „ Гео Милев “, позиционирана точно в софийския квартал „ Гео Милев “ е улица „ Лидице “, а нейни пресечки са „ Постоянство “, „ Андрей Николов “ и „ Хемус “. Интересът в днешната улица на историята ще бъде точно Андрей Николов. С какво е прочут господин Николов, с цел да получи улица и какво може да сте пропуснали от родната история. Андрей е роден през 1878 година във Враца в извънредно оскъдно семейство.

Животът обаче не считал да остави врачанската персона в ръцете на обущарството. Николов нямало да наследи занаята на татко си и е бил ориентиран. Ето за какво неговият гений към изкуството е доста съществено изявен и доста скоро стартира да се вижда от всички.
Негови сътрудници в запознаването на страната с всички вероятни тънкости в скулптурата са и Жеко Спиридонов и Марин Василев.

След като съумяват да култивират гения на видният жител на Враца, Шатц упорства образованието му да продължи и даже съумява да издейства държавна стипендия, с цел да го изпрати в Париж. През 1914 година Николов към този момент е приключен създател и се открива в Рим, където създателите го одобряват като еднакъв и доста постоянно остават сюрпризирани от безграничния гений да трансформира всеки камък в живо създание. Командировката в Рим е още веднъж държавна поръчка. Николов би трябвало да се научи да прави клишета за гербови марки.

За жал не съумява да се върне на време, когато избухва Първата Световна война. Творецът остава в Рим до 1919 година, а по-късно продължава да се устоя самичък до 1927 година. За интервал от 11 години (1915-1926), творбите на врачанецът са излагани в Годишната римска галерия. Името му става задоволително познато, а творбите му печелят вниманието на римската аудитория, с което българинът получава и особено място в журито.

В края на Първата международна война, Николов има една доста специфична среща с друга значима персона от българската история – Александър Стамболийски. Стамболийски се завръща от подписването на Ньойския контракт – изначално конструиран за осакатяване на страната. Двамата се срещат и някогашният жител на Враца демонстрира всичко, което е постигнал в Рим. Именно тогава Стамболийски стартира да схваща, че създателят има незавършена работа в родината си. Окрилен от тази концепция, Николов извайва бюст на Стамболийски и 5 години по-късно се завръща назад в страната.
От 1931 година до 1940 е учител в личната си школа по ваене и великолепие.

Много значима детайлност е, че Николов няма тапия, той от дълго време е открил специфична връзка с камъка и няма потребност от непознатото самопризнание за изкуството, което основава. Неговото ателие, известно с 9-метровите си тавани и през днешния ден познато като Червената къща, се намира на улица „ Любен Каравелов “. Има и една забавна детайлност към творчеството на Андрей Николов, той постоянно извайва фигурите на красиви дами, а за зла неволя, множеството са аристократки със синя кръв. Един прелестен ден в дома му влизат двама полицаи, които имат една единствена задача – разпродажба.

Вместо да тръгне непринудено с тях, Андрей им подрежда да седнат, тъй като в ателието всички първо сядат. И след няколко чаши вино и запознаване с индивида против тях, двамата представители на властта си потеглят, без да изпълнят заповедта. Андрей Николов няма внуци, нито едно от 3-те му деца не оставя наследници. Около 40 дни преди да почине, Андрей дами за своята домашна прислужница, с цел да завещае всичко, което има и по този метод да я избави от мизерстване. Именно тя е единствен правоприемник на този създател. Жизненият път на Николов завършва през 1959 година в София. Негови произведения могат да бъдат забелязани както във Враца, по този начин и в София.