Вила Армира до Ивайловград е с номинация в конкурса на Министерство на туризма
Една от най-интересните забележителност в област Хасково, както и в цяла България - вила " Армира " е удостоена с номинация в годишния конкурс на Министерство на туризма. Кметът на Ивайловград Диана Овчарова се обърна с апел за поддръжка към всички, които най-малко един път са се докоснали до магията на това място.
„ Всички, които са идвали в Ивайловград, дано ни поддържат в Годишните награди в туризма за 2018, проведени от Министерството на туризма “.
Можете да подкрепите Ивайловград в конкуренцията, като дадете своя глас в следните категории:
– „ Туристическа атракция/обект “ – номинация за Антична вила „ Армира”
https://tourismawards.bg/cat/turisticheska-destinacia/
– „ Туристическа дестинация 2018 “- Южната приказка на България – Ивайловград
https://tourismawards.bg/cat/turisticheska-destinacia/
вила „ Армира”, се намира в Южна България, на 4 км югозападно от Ивайловград.
През 1964 година, при градеж на язовир строителите инцидентно попадат на следи от антична постройка. При последвалите археологически разкопки са разкрити остатъци от крайградска вила от интервала на римското господство по наши земи. Тя става известна под названието вила „ Армира”, по наименованието на дребната вада, приток на река Арда, на брега на която е издигната.
Вилата е първокласна, със забележителна планова скица, обилна мраморна декорация и истински подови мозайки. Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени досега в България, и най-богатият частен замък от този интервал, оголен в днешните български земи. Построена е през втората половина на I в. н.е. от изтъкнат тракийски благородник като център на огромно поземлено притежание в долината на река Армира. На повърхност от 3600 кв. м, измежду красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна постройка с панорамна тераса и забележителен брой разнообразни пространства, ограждащи под формата на буквата “П” открит басейн в средата. Само на първия етаж пространствата са били 22.
С течение на времето вилата става тясна за нейните притежатели и при започване на III в. е била разширена на изток с създаване на просторна зала за посетители - триклиниум, и сервизни пространства към нея. В част от постройката е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат и през днешния ден.
Още през първата половина на II в. към вила „ Армира” се основава ателие за художествена обработка на добивания в покрайнините й бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, прочут с най-голямата през римската ера скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата последователно придобива блясъка и разкоша на същински замък от Римската империя.
Целият първи етаж е бил облицован със напълно направени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни пространства от пода до тавана, както и самия басейн, към който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са открити съвсем 3000 фрагмента от мрамор в доста положително положение.
По размер, многообразие и качество на мраморната декорация вила „ Армира” остава единственият сходен монумент освен в днешните български земи, само че и в рамките на тогавашните римски провинции на Балканите, а стенната й украса я прави неповторим монумент на античната архитектура и изкуство.
Подовете на всички пространства и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с обичайни за античната живопис претекстове. Особено скъпа е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрет на притежателя от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската ера, открити до момента в България.
Специален интерес съставлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - знак, който се повтаря неведнъж в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и многообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по размер всички останали открити мозайки по днешните български земи.
След близо 300 години подем, през втората половина на IV в. вила „ Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с огромното опустошаване на покрайнините на Адрианопол през 378 година, когато римската войска под командването на император Валент (364 – 378 г.) е разрушена от готите.
Вилата е оповестена за архитектурен монумент в бр. 67 на Държавен вестник от 1968 г.
„ Всички, които са идвали в Ивайловград, дано ни поддържат в Годишните награди в туризма за 2018, проведени от Министерството на туризма “.
Можете да подкрепите Ивайловград в конкуренцията, като дадете своя глас в следните категории:
– „ Туристическа атракция/обект “ – номинация за Антична вила „ Армира”
https://tourismawards.bg/cat/turisticheska-destinacia/
– „ Туристическа дестинация 2018 “- Южната приказка на България – Ивайловград
https://tourismawards.bg/cat/turisticheska-destinacia/
вила „ Армира”, се намира в Южна България, на 4 км югозападно от Ивайловград.
През 1964 година, при градеж на язовир строителите инцидентно попадат на следи от антична постройка. При последвалите археологически разкопки са разкрити остатъци от крайградска вила от интервала на римското господство по наши земи. Тя става известна под названието вила „ Армира”, по наименованието на дребната вада, приток на река Арда, на брега на която е издигната.
Вилата е първокласна, със забележителна планова скица, обилна мраморна декорация и истински подови мозайки. Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени досега в България, и най-богатият частен замък от този интервал, оголен в днешните български земи. Построена е през втората половина на I в. н.е. от изтъкнат тракийски благородник като център на огромно поземлено притежание в долината на река Армира. На повърхност от 3600 кв. м, измежду красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна постройка с панорамна тераса и забележителен брой разнообразни пространства, ограждащи под формата на буквата “П” открит басейн в средата. Само на първия етаж пространствата са били 22.
С течение на времето вилата става тясна за нейните притежатели и при започване на III в. е била разширена на изток с създаване на просторна зала за посетители - триклиниум, и сервизни пространства към нея. В част от постройката е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат и през днешния ден.
Още през първата половина на II в. към вила „ Армира” се основава ателие за художествена обработка на добивания в покрайнините й бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, прочут с най-голямата през римската ера скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата последователно придобива блясъка и разкоша на същински замък от Римската империя.
Целият първи етаж е бил облицован със напълно направени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни пространства от пода до тавана, както и самия басейн, към който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са открити съвсем 3000 фрагмента от мрамор в доста положително положение.
По размер, многообразие и качество на мраморната декорация вила „ Армира” остава единственият сходен монумент освен в днешните български земи, само че и в рамките на тогавашните римски провинции на Балканите, а стенната й украса я прави неповторим монумент на античната архитектура и изкуство.
Подовете на всички пространства и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с обичайни за античната живопис претекстове. Особено скъпа е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрет на притежателя от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската ера, открити до момента в България.
Специален интерес съставлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - знак, който се повтаря неведнъж в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и многообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по размер всички останали открити мозайки по днешните български земи.
След близо 300 години подем, през втората половина на IV в. вила „ Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с огромното опустошаване на покрайнините на Адрианопол през 378 година, когато римската войска под командването на император Валент (364 – 378 г.) е разрушена от готите.
Вилата е оповестена за архитектурен монумент в бр. 67 на Държавен вестник от 1968 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ