Една от най-големите заблуди е, че всички хора сe раждат

Една от най-големите заблуди е, че всички хора сe раждат равни. Разбира се, това изобщо не е по този начин.

Ние не се раждаме равни. Всеки идва на този свят със своите качества, характерности, както и с персонален запас от жизнеспособност и най-важното – карма. Именно тази карма дефинира какъв ще бъде индивидът, каква ще е ориста му.

Нека бъдем почтени и откровени, не всички от нас в този живот могат да реализират прояснение, да не приказваме за пълна  независимост. Много от нас са обречени да се родят и да изживеят този живот като безсъзнателни фантоми, настъпвайки една и съща мотика, правейки едни и същи неточности.

От позиция на отдадените, такива хора не могат да се трансформират сами, съвсем нищо не зависи от тях. В по-голямата си част тяхната орис е непрекъснато да страдат. Дори когато ви кажат противоположното, те в действителност надълбоко в себе си желаят да страдат. Може да се каже, че кармата им по никакъв начин не е добра, тя надминава всички вероятни граници.

Човекът с „ тежка “ орис, има един повсеместен отговор, той постоянно се радва да го каже при всяка опция:

„ Лесно ти е да приказваш! Ти не знаеш какво е, когато: си израснал без родители / подлаган си на принуждение / имал си неприятно минало “.

И в случай че му дадете положителни препоръки, които в действителност могат да трансформират живота му в близко бъдеще с цел да разкрие аргументите за неуспеха си, той вади своя коз от ръкава си и го размахва пред лицето като избавителен кръст, с който намира опрощение за бездействието си, пробвайки се по този метод да провокира у вас възприятие за виновност за това, че сте късметлия “.

Отговорът в такива случаи е доста елементарен. Да, аз не бях в такава обстановка като вас. В прочут смисъл, аз имах задоволително шанс с цел да пребивавам в такива условия, само че за какво би трябвало да изпитвам възприятие за виновност за това?

Това е вашата карма, приятелю. Ако сте роден и израснал в този смут, значи някъде в минали животи сте правили ужасни неща и това е довело до обстоятелството, че в този момент сте там, къде се намирате. Кой е отговорен? Само вие.

Да, от позиция на Личността, не е заслужено. Защо би трябвало да заплащам за греховете в предходните си прераждания? Аз даже не ги помня! Но от позиция на Всевишния, всичко е безусловно заслужено, и когато човек осъзнае, че не е просто персона, не е единствено его, а е магическо творение, което би трябвало да се развива, а не да тъпче на едно място.

И в случай че в действителност желаете да решите своя проблем и с цел да се промени живота ви, не размахвайте като знаме своето самосъжаление, като се пробвате да индуцирате такива страсти в другите (пожалете мен, нещастника), тогава вие ще разберете, че съм прав и няма друго решение на казуса, с изключение на да оставите предишното неподвижен, да спрете да обвинявате другите за своите неуспехи, да поемете отговорност за живота си и най-сетне да започнете да вършиме нещо.

Разберете, няма внезапно да се появи един вълшебник, няма да размаха вълшебната си пръчка и да реши вашите проблеми. Имате единствено две благоприятни условия: да страдате повече, или да се измъкнете от тази дупка.

Ако в този живот кармата ви не бъде отработена, а уроците не се научат, всичко отива в идващия живот, и е незнайно в какви стартови условия ще се появите на този свят. И дали отново на този свят?

А И дали изобщо ще се появите?