По-малкото игра води до повече психологически проблеми при децата ни
Една непредвидена причина за депресията и тревогата на децата ни.
Нивата на депресивност и тревога у младежите непрестанно нарастват през последните години. Това не се дължи на променените способи за диагностика, нито пък на повишените провокации и закани в актуалния свят. Промяната не е и резултат от стопански рецесии, войни или други публични феномени. Депресията и тревогата на децата и възрастните по време на Голямата меланхолия, Втората международна война и Студената война са били по-слабо публикувани, в сравнение с в този момент.
Намаляване на чувството за надзор над личната си орис при младежите
Нещо, което знаем за депресията, е, че тя е мощно обвързвана с възприятието за липса на надзор над живота ни. Хората, които считат, че сами дефинират ориста си, по-рядко изпадат в тревожни и депресивни положения спрямо тези, които считат, че всичко е предопределено и те не са в положение да трансформират нещата. Фактите сочат, че светът е постигнал голям прогрес в попречване и лечение на заболявания, че дискриминирането по пол, раса, полови желания и така нататък е намаляла, че хората живеят по-дълго, само че все пак все по-малко хора считат, че имат надзор над ориста си.
Най-общо можем да разделим два съществени метода към живота:
1. Разбрал съм, че каквото е писано, ще се случи.
2. По-добре да вземам решения накъде да се движи животът ми , в сравнение с да се поверявам на ориста.
Много проучвания през годините са потвърдили, че хората, които избират втория метод, се оправят и усещат доста по-добре. При тях има по-голяма възможност да имат хубава работа, да се грижат за здравето си и да играят дейна роля в общностите, в които живеят. При тях се следят по-ниски равнища на тревога и меланхолия.
Промяната от вътрешни, присъщи цели, към външни, неприсъщи цели
Вътрешни цели са тези, които са свързани с развиването на индивида, които са резултат от негов избор и решение. Външните цели са свързани с материални облаги и мнението на близките. Според Туенг актуалните младежи са по-ориентирани към постигането на външни цели, а не на вътрешни, както е било в предишното. Например изследване измежду студентите демонстрира, че множеството от тях чакат да доближат „ финансово благоденствие “, а не „ пълностоен живот “ – през 1960–1970 е било тъкмо противоположното.
Как намаляването на свободната игра може да докара до увеличение на тревогата и депресията
През последните години опцията на децата да играят свободно и без непрекъснатия надзор на родителите е мощно лимитирана. От историческа позиция независимите игри и проучването на света са били методът, по който децата са се учили да вземат решение личните си проблеми, да развиват персонални ползи и да получават умения за реализиране на задачите си.
Лишавайки децата от независими игри, надалеч от контрола на възрастните, ние ги лишаваме от опцията да се научат да поемат надзор върху живота си. Ние си мислим, че ги пазиме, само че в действителност ние понижаваме свободното изложение на усеща, ограничаваме самостоятелността им, пречим им да откриват нови занимания и отваряме врата към тревогата и депресията.
Как учебното заведение лишава младежите от надзор и ги подтиква към слагането и постигането на външни, неприсъщи цели
През последните десетилетия опциите за свободна игра от ден на ден понижават, а се усилват учебните и сходни на учебните занимания (уроци след учебно заведение, спортове, следени от треньор). Децата през днешния ден прекарват от ден на ден часове дневно, дни в годината, години от живота си в учебно заведение. Все по-голямо значение се отдава на тестванията и оценките. Извън учебно заведение децата прекарват времето си в среда, в която те са насочвани, предпазвани, оценени, класифицирани и възнаграждавани от възрастните. В доста малко моменти те имат надзор и избор.
В учебно заведение децата научават бързо, че не могат да вършат нещата, които те избират, а би трябвало да се преценяват с инструкциите на учителите. Много постоянно децата остават с усещането, че задачата на ходенето на учебно заведение е да получат положителни оценки, а не да развият пълномощия в избрани области. Ако им се сложи въпрос кое биха избрали – да получат шестица или да научат повече, то без подозрение множеството биха избрали първото. И не учениците са отговорни, а ние. Ние сме сложили тези цели по този метод. Нашата система е обвързвана с непрекъснати проби и оценки и несъмнено тя натъртва на външните оценки и тласъци, вместо да развива вътрешната мотивация на децата.
Преди няколко години двама учени организират „ Изследване на щастието и нещастието “ на възпитаници от VI до XII клас в държавните учебни заведения. Всеки от участниците носи специфичен часовник, който е програмиран да звъни през избрани шпации от 7,30 до 22,30 ч. Когато сигналът е прозвучавал, ученикът трябвало да записва къде е, какво прави и по какъв начин се усеща сега.
Много предвидимо, най-ниското равнище на благополучие е записано, когато децата са били в учебно заведение, а най-високо – когато са на открито и играят с другари. Времето, прекарано с родителите, е заело място в средата на скалата. Нивото на щастието се е вдигало през уикендите, само че внезапно е намалявало в неделя следобяд, когато учениците започвали да чакат образователната седмица.
Като общество ние би трябвало да осъзнаем, че за децата е най-добре да прекарват повече време там, където са щастливи, а не да организираме все по-голяма част от живота им да минава на мястото, където не са.
Време е да преосмислим образованието.
Автор: Питър Грей
