Eдна мъдра притча, разказана от индийския духовен учител Буда (563

Eдна мъдра алегория, разказана от индийския нравствен преподавател Буда (563 - 483 година пр.н.е.), включена в сборника „ Стъпки по пясъка “ (Изд. „ Фама + “).

(Odilon Redon, Buddha, 1906-1907, by Odilon Redon)

♥ Четирите съпруги

В една от своите проповеди Буда споделя следната история:

Живял в миналото един човек, който имал четири дами. Ала стана­ло така, че болен тежко и усетил, че краят му е непосредствен. Пред прага на гибелта се почувствал доста уединен, та помолил първата си жена да го съпроводи в отвъдното.

– Скъпа ми съпруго – споделил й, – обичал съм те и през деня, и нощем. Грижих се за теб през целия ни взаимен живот. Сега, когато съм на крачка от гибелта, те апелирам да дойдеш с мен там, където отивам.

Очаквал тя да се съгласи. Ала ето какъв бил отговорът й:

– Скъпи ми съпруже, знам, че постоянно си ме обичал. Ала ти скоро ще напуснеш този свят. Време е да се разделим. Сбогом, благи мой.

Повикал тогава той край смъртния си одър втората си жена и също я помолил да го съпроводи в гибелта.

– Втора ми съпруго – споделил й, – знаеш какъв брой доста те обичах. Често се боях, че може да те изгубя, тъй като постоянно съм бил завързан към теб. Скъпа моя, апелирам те да дойдеш с мен.

Ала тя отвърнала студено:

– Драги ми съпруже, първата ти жена отхвърли да те придружи в гибелта. Защо бих те последвала аз? Ти ме обичаше единствено поради себе си.

Призовал той сетне третата си жена и също я помолил да му стане спътница към отвъдното.

Тя се просълзила, само че рекла:

– Мили съпруже, тъгувам поради теб и страдам поради себе си. Ето за какво ще те изпратя до гроба. Дотам се простира дългът ми към теб.

Тогава индивидът си припомнил, че има и четвърта жена. За нея не го било много-много грижа приживе, даже се държал с злост и като към робиня. Извикал я, въпреки да бил сигурен, че тя на собствен ред ще му откаже. За негова изненада тя откликнала на молбата му.

– Скъпи ми съпруже – споделила, – ще дойда. Каквото и да се случи, решена съм да бъдем дружно вовеки. Не мога да се разлъча от теб.

И ето какво добавил Буда:

– Всеки мъж има четири съпруги и всяка жена – четирима съпрузи. Първата „ брачна половинка “ е нашето тяло. Обичаме тялото си през деня и нощем. Сутрин си мием лицето, обличаме се, обуваме се. Даваме храна на тялото си. Грижим се за него. Но за жал в края на живота тялото, „ първата брачна половинка “, не може да ни последва в отвъдния свят. Преди последното издихание лицето ни бледнее, напуща ни лъчезарната жизнеспособност. Колкото и да се суетят към нас нашите близки, колкото и да се окайват, изгода няма. Тялото бива изгорено и остава единствено пепел. Такова е неговото предопре­деление.

Втората „ брачна половинка “ са материалните неща, пари, благосъстоятелност, популярност, публично състояние, ранг и пост, към който сме се стремили. От тези притежания ние биваме изтръгнати. Приживе се боим, че ще ги изгубим, и желаем от ден на ден да ги умножаваме. Няма граници ламтежът към богатства. Но в края на живота ни тези неща не могат да ни последват в гибелта. Каквито и благосъстояния да сме натрупали, постанова се да ги загърбим. И в случай че приживе считаме, че сме постигнали богатство, това е заблуда. Дошли сме на този свят с празни ръце – с празни ръце сме и в гибелта. Не можем да задържим благосъстоянието си след кончината, тъкмо както втората жена споделя на брачна половинка си: „ Ти ме обичаше единствено поради себе си. Време е да си кажем довиждане.

Третата „ брачна половинка “... Всеки има трета брачна половинка. Това са отноше­нията с родители, сестри, братя, родственици, другари, с обществото. Те ще ни съпроводят до сетната обител със сълзи в очите, скръбни и топлосърдечни. Но да ни съпроводят по-нататък, не могат.

И така, ние не можем да бъдем подвластни нито от тленното си тяло, нито от притежанията си, нито от околните и обществото. Родени сме в самотност и в самотност ще умрем. Никой не ще ни съпроводи в гибелта – с изключение на „ четвъртата “ брачна половинка.

„ Четвъртата “ брачна половинка е нашето схващане. Когато откриваме и си признаваме, че съзнанието ни е обладано от яд, лакомия и незадоволеност, имаме явен взор върху живота си. Гневът, алчността и неудовлетвореността са карма, закон за повода и следствието. Ето за какво четвъртата брачна половинка споделя: „ Ще те вървя след, където и да отидеш. “

От: „ Стъпки по пясъка “, Притчи от Изтока, изд. „ Фама + “,  2014 година
Картина: Odilon Redon, Buddha, 1906-1907, by Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery