Как Лора се научи да брои до десет
Една котка на име Сергей Есенин, страшилище с два зъба, три кофи с диаманти, четири подправени златни монети, пет цветни феи, шест дребни мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и 10 камъка. Това не са съставките на рецепта за доста съмнителна чорба, а всичко, което трансформира новата брошура на Сотир Гелев " Как Лора се научи да брои до 10 " (издателство " Ентусиаст " ) в нужното четиво за всяко дете, търсещо завършения.
Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия другар мърколак Август, която включва заглавията " Илийчо и Август ", " Илийчо, Август и седемте джуджета " и " Илийчо, Август и Гергин ". Този път Сотир Гелев самичък написа и по едно и също време с това илюстрира историята за дребната Лора, която минава през редица тествания и загадки, с цел да извърви сложния път до цифрата 10, а по-късно до дома.
Да преброиш до 10 в действителност не е толкоз комплицирана задача би споделил човек, който го е правил най-малко 10 пъти. Лора обаче не е. Тя познава единствено цифрата едно, а това се оказва извънредно незадоволително. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и по-късно още една палачинка.
Затова смелото момиче се впуска в редица завършения. За благополучие Лора не е сама – неин правилен сателит по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си оказва помощ мъничко. И не щеш ли комплицираната задача към този момент не е толкоз комплицирана.
" Как Лора се научи да брои до 10 " е история за дребните, само че съдържа значими уроци, които учим всекидневно. Остроумно и духовито Сотир Гелев обрисува (и безусловно, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв взор може да наподобява ужасно, тъй като непознатото постоянно ни плаши, само че в действителност не е толкоз мъчно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е коствало. Защото Лора, както и ние, в никакъв случай не отхвърляме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко.
Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия другар мърколак Август, която включва заглавията " Илийчо и Август ", " Илийчо, Август и седемте джуджета " и " Илийчо, Август и Гергин ". Този път Сотир Гелев самичък написа и по едно и също време с това илюстрира историята за дребната Лора, която минава през редица тествания и загадки, с цел да извърви сложния път до цифрата 10, а по-късно до дома.
Да преброиш до 10 в действителност не е толкоз комплицирана задача би споделил човек, който го е правил най-малко 10 пъти. Лора обаче не е. Тя познава единствено цифрата едно, а това се оказва извънредно незадоволително. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и по-късно още една палачинка.
Затова смелото момиче се впуска в редица завършения. За благополучие Лора не е сама – неин правилен сателит по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си оказва помощ мъничко. И не щеш ли комплицираната задача към този момент не е толкоз комплицирана.
" Как Лора се научи да брои до 10 " е история за дребните, само че съдържа значими уроци, които учим всекидневно. Остроумно и духовито Сотир Гелев обрисува (и безусловно, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв взор може да наподобява ужасно, тъй като непознатото постоянно ни плаши, само че в действителност не е толкоз мъчно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е коствало. Защото Лора, както и ние, в никакъв случай не отхвърляме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ