Една жена, която е объркала пътя… Малко представления разказват толкова

Една жена, която е объркала пътя… Малко представления описват толкоз проникновено, занимателно и същински за тези моменти в нашия живот, когато просто не знаем накъде да продължим. И няма никакво значение дали главната ни мощ в този свят е мозъкът или положителният външен тип – в тази пиеса има образци и за двете и от време на време нито едно от тях не е задоволително. Зад премиерата в Младежкия спектакъл стоят имена на обичани артисти, които и сами по себе си са задоволителни като рекомендация – режисьор е, в двете основни женски функции са и. Като се добави създателят Нийл Саймън, както и преводът на, упованията основателно са високи. Още повече че става въпрос за обичана пиеса на театъра, поставяна на сцената му три пъти – последно от Николай Бинев.

Това е една от малко познатите пиеси на – в родината му тя е играна относително малко време и е екранизирана с доста огромни промени и прибавен хепиенд. Сюжетът е въодушевен от същински случай – животът на Джуди Гарланд и нейната щерка Лайза Минели, която непрестанно се е опитвала да избави майка си. Днес към този момент знаем, че в последна сметка се е оказала в нейното състояние.

Но да се върнем на историята. Певицата Евелин Мейра (Станка Калчева) се връща от клиника за лекуване от алкохолизъм. Това може би не е първият й престой там и несъмнено няма да е последният. В средата на живота си Евелин не е постигнала кой знае какво, а и дребното, което има, е разрушено от алкохола. Кариерата й е унищожена, детето й живее с татко си, инцидентните й любовници са негодници, а единствените двама души, които я схващат, са неуспешен артист педераст (Светослав Добрев) и вманиачена по своята увяхвяща красота мадама (Силвия Лулчева).

Поведението на Евелин е безразсъдно, непредсказуемо и разрушително за нея и близките, само че на фона на всичко това тя има извънредно трезва преценка за света, даже и за себе си. Най-силните моменти в пиесата са точно тези монолози-откровения на героите, като тук особено би трябвало да отбележа Силвия Лулчева, която е просто превъзходна. В обезверен опит да защищити майка си от следващия запой щерка й (Рая Пеева) идва да живее с нея. Това ще внесе доза нормалност в света на тези хора, за които животът надали ще се промени щастливо в миналото към този момент.

Нетипично за Нийл Саймън, това е много мрачна драма, въпреки и разказана с типичното му възприятие за комизъм и реплики, от които залата непрестанно избухваше в смях. Действието е малко тромаво тук-там, само че това е заради вътрешното ни очакване нещо да се случи, нещо да се промени. Тук това просто не е допустимо.