Биологичните му родители обрекоха това дете на смърт, но Бог не позволи този грях да се случи
Една есенна вечер, преди няколко години, отидох да изхвърля боклука. Но когато отворих капака на контейнера, най-отгоре видях една картонена кутия, а вътре нещо шаваше. Първото, което си помислих, че най-вероятно това са за бездомни котки, които си търсят нещо за храна. Стана ми мъчително, по тази причина взех решение да отворя кутията и в случай че вътре имаше изоставена животинка, да я прибера вкъщи. Но каква беше изненадата ми, когато вместо куче или коте, видях, че в нея лежи … дете! Чисто голо, новородено бебе. Момче.
Шокирана от неочакваната находка, сърцето ми безусловно спря да бие. Незабавно се обадих на полицията и спешна помощ. В болничното заведение лекарите откриха, че бебето е родено преди броени часове и му е оставало доста малко да замръзне от мраз. Шокирана се прибрах вкъщи. Все още не можех да се съвзема от преживения смут. Когато брачният партньор ми се прибра от работа, незабавно му описах за случая.
Цяла нощ не мигнах. Малкото момченце не ми излизаше от мозъка. Кой урод бе захвърлил толкоз безмилостно в кофа за отпадък едно почтено създание, поело току- що първите си глътки въздух на този свят? Погледнах към брачна половинка ми и видях, че той също не спеше. Дани просто лежеше и безмълвно гледаше през прозореца. На нощната светлина лицето му изглеждаше тъжно и озадачено. Изведнъж той се обърна към мен и безшумно ме попита: „ Мислиш ли за това, за което и аз? “ Мълчаливо кимнах, а по лицето ми се стичаха сълзи.
Рано на другата заран открихме в коя болница са закарали бебето. Половин час по-късно стояхме до креватчето му и с любов наблюдавахме това нещастно дете, което ориста по никакъв начин не харесваше. Следователят, който ръководеше издирването на родителите, сподели, че към момента нямат никаква информация за тях. Но когато открият кои са тези безотговорни хора, сигурно ще бъдат лишени от права над детето си.
Ние с Дани нямахме деца: имах тежки здравословни проблеми. Многобройните проучвания, скъпото лекуване в най-хубавите клиники – всичко беше без резултат. Думите на лекарите звучаха като присъда: „ Вие не можете да станете майка “. Именно тогава взехме решение да осиновим дете. А ето в този момент какъв превъзходен подарък ни беше подготвила ориста. Щастлива случайност? Не това не беше случайност, тъй като случайности няма в живота. Веднага започнахме процедура по осиновяване.
Кой можеше да допусна, че бебето изоставено да почине в боклука, през днешния ден ще има любящо семейство? Биологичните му родители го обрекоха на гибел, само че Бог не разреши това да се случи.
От този ден изминаха 10 години. Днес синът ни е благополучен младеж и обичано наше дете. Учи сполучливо британски, обожава да върви на басейн и мечтае да стане водач на гражданската авиация…
Инфо: Лична драма
